— Браво! — закрещя Шико. — Браво!
След това добави тихо:
— Добре, щом запя, значи и ще заговори.
В тази минута влезе метр Бономе. Той носеше споменатите яйца на очи и две нови бутилки.
— Дай ги насам — викна монахът с блеснали очи и ухилен до уши.
— Но, приятелю мой — каза Шико, — забравихте ли, че ви чака да държите реч?
— Тя лежи тук в мен — каза монахът и се почука с юмрук по челото, към което бе плъзнала огнената руменина от бузите му.
— В девет и половина — напомни му Шико.
— Излъгах — призна си Горанфло. — Omnis homo mendax confiteor21.
— В колко часа наистина?
— В десет.
— В десет ли? Доколкото знам, манастира го затварят в девет.
— Е, много му здраве, да го затварят — произнесе монахът и заразглежда пламъка на свещта през чашата, напълнена с рубиненото вино, — и да го затворят, имам ключ.
— Ключ от манастира? — възкликна Шико. — Дали са ви ключ от манастира?
— Той е в джоба ми — и Горанфло се потупа по бедрото, — ей го тук.
— Не може да бъде — усъмни се Шико. — Ходил съм на покаяние в три манастира; знам, че ключът на абатството не се дава на обикновен монах.
— Ето го — с тържествен глас заяви Горанфло, като се облегна на стола и показа на Шико някаква монета.
— Гледай ти! Пари — каза гасконецът. — А, разбирам. Вие сте подкупили монаха на входа и той по всяко време на нощта ви пуска вас, нещастния грешник.
Горанфло разтегли устата си до ушите в блажена и добра пиянска усмивка.
— Sufficit!22 — измърмори той.
И с несигурна ръка понесе монетата към джоба си.
— Почакайте, дайте първо да погледна — спря го Шико. — Я виж, каква интересна монета.
— На нея е изобразен еретик — поясни Горанфло, — а на мястото на сърцето има дупка.
— Наистина, това е тестон23 с изображението на краля на Беари. Вярно, ето и дупката.
— Кинжал в сърцето! — възкликна Горанфло. — Смърт на еретика! Убиецът на еретик се причислява приживе към светците, аз му отстъпвам мястото си в рая.
„Аха — помисли си Шико, — туй-онуй започва да ми се прояснява, но този глупак още не е достатъчно пиян.“
И гасконецът наля отново чашата на монаха.
— Да — каза той, — смърт на еретика и да пребъда месата!
— Да пребъде месата! — изръмжа и Горанфло и със замах изпразни чашата в гърлото си. — Да пребъде месата!
— Значи — каза Шико, който при вида на тестена, стиснат в огромния юмрук на монаха, си спомни как манастирският вратар оглеждаше ръцете на всички, минаващи под портиката на манастира, — значи вие показвате тази монета на входа и…
— И влизам.
— Свободно?
— Както това вино в стомаха ми.
И монахът изля още една чаша в огромното си гърло.
— Чумата да ме тръшне! Ако се вярва на сравнението ви, то ще влезете там, без да се допрете до вратата.
— За брат Горанфло — фъфлеше мъртвешки пияният монах, — за брат Горанфло вратите са широко отворени.
— И произнасяте речта си?
— И про… произнасям речта си. Ето как ще стане: пристигам, слушай, Шико, пристигам…
— Разбира се, слушам, целият съм се превърнал в слух.
— Пристигам, к-казвам ти аз. Г-голямо съб-брание, най-отбрана публика, барони, графове, херцози.
— И дори принцове.
— И д-дори принцове — повтори монахът. — Как-кво каза… принцове ли? Голямо чудо, принцове! Влизам смирено с другите верни на Съюза…
— Верните на Съюза ли? — спря го Шико. — А що за вярност такава?
— Аз се числя към верните на Съюза; повикват ме: „Брат Горанфло!“, из-злизам н-напред.
При тези думи монахът стана от стола.
— Е, хайде, излизайте — подкани го Шико.
— Из-злизам — Горанфло се опита да съпроводи думите си с действие.
Но едва направил една крачка, той се блъсна в ъгъла на масата и се просна на пода.
— Браво! — поздрави го Шико, след което го вдигна и отново го намести на стола. — Вие излизате, приветствате събранието и говорите…
— Н-не, н-не говоря аз, говорят моите приятели.
— И какво говорят тези ваши приятели?
— П-приятелите к-казват: „Т-това е брат Горанфло! Ще държи реч б-брат Горанфло! Какво отлично име за един член на лигата — б-брат Г-горанфло!“
И монахът взе да повтаря името си с най-нежни интонации.
— Отлично име за един член на лигата? — повтори Шико. — Каква ли още истина ще измъкне от този пияница виното, което той излочи?
— И т-тук аз з-започвам…
Монахът стана и понеже всички предмети плувнаха пред него, затвори очи и се опря до стената, за да се задържи на несигурните си крака.
— Вие започвате… — подсети го да продължи Шико, като го придържаше до стената както Палячо Арлекин.
— З-започвам: „Братя монаси, днес е прекрасен ден за вярата; братя, днес е от по-прекрасен ден за вярата; братя, днес е от прекрасен най-прекрасен ден за вярата.“
След тази градация от сравнителна към превъзходна степен на прилагателното на Шико не му се удаде да измъкне нищо по-свързано от устата на Горанфло и той пусна монаха.
Брат Горанфло, който запазваше равновесието само благодарение на подкрепящия го Шико, оставен сам на себе си, мигом се свлече надолу по стената като лошо закована дъска и бутна толкова силно масата с
