— Ах, оставете ме! — заохка монахът.
— Много ви моля, иначе мога да се облажа и да изпадна в смъртен грях.
— Дадено, така да бъде — предаде се Горанфло, който по природа беше истински другар, а и освен това върху него вече оказваха въздействие гореописаните три дегустации, — тук няма обаче вода.
— Не помня къде, но беше казано — заяви Шико, — „в случай на необходимост вземи това, което намериш подръка“. Целта оправдава средствата; осветете кокошката с виното, братко мой, осветете я с вино; от това тя може да стане по-малко католическа, но вкусът й едва ли ще пострада.
И Шико изпразни първата бутилка, като напълни чашата на монаха догоре.
— В името на Бакхус, Мом и Ком, троицата на великия свети Пантагрюел — произнесе Горанфло, — назовавам те шаран.
И като натопи върховете на пръстите си в чашата, напръска кокошката с няколко капки вино.
— А сега — каза Шико и се чукна с монаха, — за здравето на моя кръщелник, нека го изпекат добре и нека метр Клод Бономе усъвършенства чрез своето изкуство природните му достойнства.
— За негово здраве — откликна се Горанфло с гръмогласен смях и пресуши чашата си, — за негово здраве. Дявол да го вземе, на това му се вика винце!
— Метр Клод, незабавно набодете този шаран на шиш — взе да се разпорежда Шико, — намажете го с прясно масло и добавете ситно нарязан лук и свинска мас, а когато рибата се позачерви, я разделете на две части, залейте я със сос и я поднесете на масата ни гореща.
Горанфло слушаше тези указания, без да произнесе дума, но по очите му и едва забележимите кимвания на главата можеше да се разбере, че напълно ги одобрява.
— Е, а сега — каза Шико, след като се убеди, че е постигнал своето, — носете сардините, метр Бономе, дайте насам рибата тон. Вече сме във Велики пости и, както справедливо ни разясни богоугодният брат Горанфло, аз също се отказвам от блажно. Почакайте, не забравяйте да донесете още две бутилки от вашето прекрасно романейско винце, реколта хиляда петстотин шейсет и първа година.
Ароматите на тези гозби, напомнящи, за ястията на провансалската кухня, толкова мили на сърцата на истинските чревоугодници, започнаха да изпълват стаята а незабелязано замъглиха съзнанието на монаха. Езикът му се навлажни, очите му засвяткаха, но той все още се държеше и дори понечи да се надигне от масата.
— Къде? — попита Шико. — Нима сте способен да ме напуснете в часа на битката?
— Така трябва, брате мой — отвърна Горанфло и отправи поглед към небето, за да привлече вниманието на Всевишния върху жертвата, която принася.
— Да държите реч на гладен стомах е твърде неразумно от ваша страна.
— Неразумно ли, защо? — изненада се монахът.
— Защото ще ви изневерят гърдите, братко мой. Гален19 е казал: „Pulmo hominis facile deficit“ — Белите дробове на човека са слаби и лесно се уморяват.
— Уви, да — съгласи се Горанфло. — Неведнъж съм го изпитвал върху себе си; ако дробовете ми бяха здрави, думите ми щяха да поразяват като мълния.
— Ето, виждате ли?
— За щастие — продължи Горанфло и се намести удобно на стола, — за щастие мен ме поддържа религиозното ми усърдие.
— Да, но само усърдие още не е достатъчно. На ваше място бих опитал тези сардини и бих глътнал няколко капки от този нектар.
— Една-единствена само сардинка — склони Горанфло — и една-единствена чашка, не повече.
Шико сложи в чинията на монаха една сардинка и му даде втората бутилка.
Горанфло изяде сардината и изпи чашата си.
— Е, как е? — поинтересува се Шико, който старателно пълнеше чинията на монаха с гозбите и му доливаше чашата, без самият той да пие от своята. — Как е, а?
— Наистина чувствам как се изпълвам със сили.
— Кълна се в светото зачатие! Ако отивате да държите реч, не е достатъчно да чувствате само, че се изпълвате със сили, вие трябва да бъдете с пълни сили. И на ваше място — продължи гасконецът, — за да постигна това, аз бих изял двата плавника на нашия шаран; защото, ако не хапнете обилно, ще миришете на вино. Merum sobriam male olet20.
— По дяволите — каза Горанфло, — вие сте прав, за това не бях помислил.
В този момент беше поднесена кокошката, свалена от шиша. Шико отряза едно от крачетата, които бе кръстил „плавници“, и монахът лакомо го заръфа.
— Кълна се в мъките на Христа — каза Горанфло, — това е превкусна риба!
Шико отряза втория „плавник“ и го сложи в чинията на монаха, а сам деликатно взе да осмуква едно от крилцата.
— Какво отлично вино само — каза той и отпуши трета бутилка.
Веднъж разтревожил, разпалил, разбудил дълбините на необятния си стомах, Горанфло не бе в състояние вече да се спре: той изяде останалото крило, оглозга до кости цялата кокошка и повика Бономе.
— Метр Клод — каза той, — умирам от глад, няма ли да се намерят за мен пържени яйца на очи?
— Как няма да се намерят — намеси се Шико, — те дори са поръчани, нали Бономе?
— Не подлежи на съмнение — потвърди съдържателят, който имаше за правило никога да не противоречи на посетителите, ако те увеличават своите поръчки, а следователно и своите разходи.
— Ами че носете ги тогава, метр! — настоя монахът.
— След пет минутки — обеща Бономе и като се подчини на погледа на Шико, бързо излезе, за да приготви поръчката.
— Ах — въздъхна Горанфло, и стовари огромния си юмрук със стиснатата в него вилица върху масата, — едва сега започна да ми олеква.
— Наистина ли?
— И ако яйцата бяха сега тук, щях да ги глътна наведнъж, както наведнъж ще гаврътна сега това вино.
И на един път пресуши пълната чаша от наченатата трета бутилка, а в очите му засвяткаха щастливи искрици.
— Наистина ли не се чувствахте добре?
— Излязох глупак, приятелю — сподели Горанфло. — Тази проклета реч ми влезе под кожата като дявол, последните три дни само тя ми е в главата.
— Предполагам, че е великолепна реч — забеляза Шико.
— Блестяща.
— Кажете ми нещо от нея, докато чакаме яйцата.
— В никакъв случай! — обиди се Горанфло. — Проповед по време на яденето! Къде си виждал такова нещо, господин глупако? Може би в двора на краля, твоя господар?
— При двора на крал Анри, да му дава Господ здраве, произнасят знаменити речи — каза Шико и повдигна шапката си.
— И за какво са тези речи? — поинтересува се Горанфло.
— За добродетелта — отвърна гасконецът.
— Как не — облегна се назад върху стола си монахът, — виж ти какъв добродетелен развратник бил твоят крал Анри III!
— Добродетелен или не — възрази Шико, — но в неговия двор нито веднъж не съм виждал нещо такова, което да ме е карало да се червя.
— Господи, Исусе Христе! Сигурен съм, че ти отдавна си отвикнал да се червиш, господин грешнико — каза монахът.
— Какъв грешник съм аз — възмути се Шико. — Ами че аз съм олицетвореното въздържание, въплътеното целомъдрие, без мен не минава нито едно шествие, нито един пост.
— Да, шествията и постите на твоя Сарданапал, на твоя Навуходоносор, на твоя Ирод. Користни шествия, престорени пости. За щастие всички вече започват да разбират твоя Анри, дявол го взел!
И Горанфло, вместо да държи реч, запя с цяло гърло:
