Херцог д’Анжу повдигна глава и с крачка, по-твърда, отколкото можеше да се очаква от него, доста решително взе в лявата си ръка митрата, а в дясната — меча и като се приближи до херцога и кардинала, предварително очакващи тази чест, положи митрата върху главата на кардинала и препаса херцога с меча.
Събралите се посрещнаха с единодушни ръкопляскания уверените действия на принца, каквито те, познавайки нерешителността му, не бяха очаквали от него.
— Господа — обърна се херцог д’Анжу към присъстващите, — съобщете вашите имена на херцог дьо Майен, главния мажордом на Франция и в същия ден, в който аз стана крал, вие всички ще станете рицари на ордена.
Ръкоплясканията се усилиха и всички присъстващи един след друг, се заизреждаха пред херцог дьо Майен, за да му назоват своите имена.
— Господи, Исусе Христе! — промълви Шико. — Ето прекрасен случай да се сдобиеш със синя лентичка. Друга такава възможност никога няма да имам. И като си помисля само, че съм принуден да се откажа от нея!
— А сега към олтара, ваше величество — каза кардинал дьо Гиз.
— Господин дьо Монсоро, мой капитан полковник, господа дьо Рибейрак и д’Антраге, мои капитани, господин дьо Ливаро, лейтенант на моята гвардия, заемете местата си на балкона, подобаващи на званията, които ви присвоих.
Всеки от назованите благородници зае мястото, което би му се полагало според етикета при една истинска церемония по помазване за крал.
— Господа — обърна се херцогът към останалите, — нека всеки от вас ме помоли каквото пожелае и аз ще се постарая да няма нито един недоволен сред вас.
През това време кардиналът отиде за дарохранителницата и навлече епископски одежди. Скоро той се появи със съда с мирото и го постави на олтара.
После направи знак на момчето хорист и то донесе Евангелието и един кръст. Кардиналът ги пое от ръцете му, постави кръста върху книгата и ги поднесе на херцог д’Анжу, който сложи ръка върху тях.
— Пред лицето на Всевишния — заяви херцогът — обещавам на моя народ да пазя и почитам нашата свята вяра, както това подобава на най-християнския крал и най-големия син на църквата. И нека ми помагат Всевишният и неговите свети Евангелия.
— Амин! — в един глас се откликнаха присъстващите.
— Амин! — повтори ехото, идващо сякаш от най-отдалечените кътчета на храма.
Херцог дьо Гиз, както вече стана дума, изпълняващ ролята на конетабъл, изкачи трите стъпала до жертвеника пред олтара и постави меча си пред дарохранителницата; кардиналът благослови оръжието.
След това кардиналът извади меча от ножницата, хвана го за острието и го подаде на краля, който го взе за дръжката.
— Ваше величество — започна кардиналът, — вземете този меч, връчван ви с благословията на Господа бога, за да можете с негова помощ и със силата на светия дух да се противопоставяте на всички ваши врагове, да пазите и защитавате светата църква и поверената ви държава. Вземете този меч, за да раздавате с неговата стомана правосъдие, да браните вдовиците и сираците, да пресичате безпорядъка, за да могат всичките ви добродетели да ви покрият със слава и заслужено да царувате заедно с оногова, чийто образ вие олицетворявате на земята, с оногова, който царствува и днес, и присно, и во веки веков заедно с Отца и Светия дух.
Херцог д’Анжу наведе острието на меча към земята и като посвети меча на бога, го връчи на херцог дьо Гиз.
Момчето донесе възглавничка и я сложи пред херцог д’Анжу, който коленичи върху нея.
Тогава кардиналът отвори малък позлатен съд, с края на една златна игла гребна оттам няколко капки миро и ги размаза върху патена36. Сетне, хванал патена в лявата си ръка, той прочете над херцога две молитви, след което, като натопи палеца си в мирото, изписа върху темето на херцога кръст и каза:
— Ungo te in regem de oleo sanctiiicato, in nomine Patris et Filii et Spiritus sancti37.
Почти едновременно момчето избърса със златна бродерия миросаното място.
Тогава кардиналът взе с две ръце короната и я задържа над главата на принца, без да му я слага. Херцог дьо Гиз и херцог дьо Майен се приближиха до принца и прихванаха короната от двете й страни.
А кардиналът, който държеше короната с лявата си ръка, благослови с дясната принца с думите:
— Господ те увенчава с венеца на славата и справедливостта.
След това, като положи короната върху главата на принца, произнесе:
— Приеми този венец в името на Отца, и Сина, и Светаго духа.
Херцог д’Анжу, бледен и треперещ, почувства тежестта на короната върху главата си и неволно я хвана с ръка.
Звънчето в ръката на момчето заби отново и всички сведоха глави.
Но свидетелите на тази церемония незабавно се изправиха и като размахаха шпагите си, завикаха:
— Да живее крал Франсоа III!
— Ваше величество — каза кардиналът на херцог д’Анжу, — от днес нататък вие царувате във Франция, защото сте помазан от самия папа Грегорио XIII, когото аз представям.
— Пресвета Дево! — отбеляза Шико. — Колко жалко, че не съм скрофулозен, за да получа веднага изцеление.
— Господа — произнесе херцог д’Анжу гордо и величествено, като се изправи на крака, — никога няма да забравя имената на тридесетимата благородници, които първи ме сметнаха достоен да бъда техен крал; а сега прощавайте, господа, да ви пази святата и могъща десница божия.
Кардиналът и херцог дьо Гиз коленичиха пред херцог д’Анжу; ала Шико забеляза от своя ъгъл, че докато херцог дьо Майен съпровожда новоизпечения крал до изхода, останалите двама лотарингски принцове си размениха иронични усмивки.
— Виж ти! — учуди се гасконецът. — Какво значи всичко това и що за игра, в която всички играчи шмекеруват?
А херцог д’Анжу стигна през това време до стълбите, водещи надолу в гробницата, и скоро изчезна в мрака на подземието; един подир друг го последваха и всички останали с изключение на тримата братя, които се скриха в ризницата, докато вратарят гасеше свещите върху олтара.
Момчето затвори вратата към гробницата и сега храмът се осветяваше само от едно кандило, което бе като символ на някаква тайна, загадъчна за непосветените.
Глава 21
За това, как Шико, като мислеше да прослуша курс по история, прослуша курс по генеалогия
Шико се изправи в изповедалнята да поразтъпче малко отеклите си крака. Имаше всички основания да мисли, че това заседание е последно и тъй като наближаваше два часа през нощта, трябваше да побърза с устройване на нощувката си.
Но за най-голямо учудване на гасконеца, след като ключът на подземната гробница два пъти със скърцане се превъртя в ключалката, тримата лотарингски принцове отново излязоха от ризницата, само че този път без раса, а в обичайните си дрехи.
Виждайки ги, момчето певец избухна в такъв весел и чистосърдечен смях, че той зарази и Шико, който започна да се смее, без сам да знае защо.
Херцог дьо Майен припряно се приближи до стълбата.
— Не се смейте така високо, сестро — каза той. — Те не са отишли далече и могат да ви чуят.
„Негова сестра?! — помисли Шико, учудвайки се все повече и повече. — Нима това монахче е жена?“
И наистина, след като послушникът отметна качулката — откри се най-одухотвореното и най-
