— А този паж?…
— Нима пажът докладва само за работа?
— Разбрах ви и отивам да си лягам.
Шико стана, кралят го последва и хвана госта за ръка. Бързината, с която го изпратиха, се стори на Шико подозрителна и той реши да напусне кабинета, колкото е възможно по-късно.
— Охо! — каза той, като се клатушкаше. — Странно нещо, господарю!
Кралят се усмихна.
— Какво стана, приятелю?
— Боже, върти ми се главата. Докато бях седнал, всичко беше отлично, но щом станах… брр!
— Шико, приятелю — каза Анри, мъчейки се да разбере наистина ли Шико е пиян, или се преструва, — според мен най-доброто, което можеш да направиш, е да отидеш да спиш.
— Да, господарю. Лека нощ.
— Лека нощ, Шико, до утре.
— Да, господарю. Много сте прав, най-добре е да легна да спя.
И Шико легна на пода.
Като видя, че гостът му изобщо не ще да си тръгва, Анри бързо погледна към вратата. Колкото и бегъл да беше този поглед, Шико го проследи.
— Ти си толкова пиян, бедни ми Шико, че взе пътеките в кабината за завивки.
— Шико е военен. На Шико му е все едно.
— Боже Господи — викна Анри, — как веднага ти премаля, приятелю! Махай се, дявол да те вземе, не разбра ли, че тя ме чака!
— Тя? — попита Шико. — Коя е тя?
— Е, дявол да го вземе, една жена, която е дошла при мен и ме чака зад вратата.
— Жена? Но защо не ми каза веднага, мой мили Анри!… Ах, извинете — забеляза грешката си Шико, — аз мислех… мислех, че говоря с френския крал. Той съвсем ме разглези, добрякът Анри… Но защо веднага не ми казахте, господарю? Тръгвам.
— Чудесно. Ти си истински рицар, Шико.
Шико стана и като се поклащаше, се насочи към вратата.
— Довиждане, приятелю, наспи се добре.
Шико отвори вратата.
— В галерията ще видиш пажа, той ще те заведе в покоите ти. Тръгвай.
— Благодаря ви, господарю.
И Шико излезе, като направи толкова дълбок поклон, какъвто е в състояние да направи един пиян човек.
Щом като вратата зад него се затвори, всички следи от напиването изчезнаха. Той направи три крачки, после се върна и залепи око на широката ключалка.
Анри отвори другата врата, но вместо жена влезе мъж.
Веднага, щом като този човек свали шапката си, Шико позна благородните и строги черти на Дюплеси- Морне, суровия и бдителен съветник на краля на Навара.
— Дявол го взел! — изсумтя Шико. — Този човек попречи на краля повече от мен.
Но при появата на Дюплеси-Морне лицето на Анри засия от радост. Той стисна ръката му, пренебрежително отблъсна масата и накара Морне да седне до него.
Кралят с нетърпение чакаше първите думи на своя съветник. Но той първо се приближи до вратата и я залости, проявявайки предпазливост, която накара Шико сериозно да се замисли.
После Анри насочи пламтящ поглед към картите, плановете и писмата, които му даваше министърът и взе да пише и отбелязва нещо на географските карти.
— Ето как прекарва нощите си Анри дьо Навар! — прошепна Шико. — Боже, ако всичките са такива, Анри Валоа рискува да прекара немалко лоши минути.
В този момент той чу зад гърба си крачки. Беше пажът, който го чакаше по заповед на краля.
Страхувайки се да не го заварят, че гледа през ключалката, Шико се изправи в цял ръст.
— Моля, следвайте ме — каза му д’Обияк.
И съпроводи Шико до третия етаж, където за госта беше приготвена спалня.
За Шико повече не оставаха съмнения. Той разгада половината от ребуса, наречен крал на Навара. Затова вместо да легне да спи, той седна мрачно замислен на кревата.
Луната, спускаща се към островърхия покрив, като от сребърен съсъд изливаше синкавата си светлина върху полетата и реката.
„Да — мислеше Шико, — Анри е истински крал, Анри е заговорник. Този дворец, парк, град — всичко това е огнище на заговора. Анри е лукав, умът му граничи с гениалността. Той поддържа отношения с Испания, страна с коварни замисли. Кой знае — може би зад благородния отговор, даден на посланика, се крият противоположни намерения, може би той му е намигнал или му е дал някакъв друг знак, който аз не можех да забележа от своето укритие… Тези бедняци бяха ни повече, ни по-малко преоблечени благородници. Умело разполовените монети са веществената, видимата парола. Анри се прави на влюбен безумец, а нощем заговорничи с Морне. Аз видях това, което трябваше да видя. Кралица Маргьорит има поклонници и това е известно на краля. Той знае кои са и ги търпи. Не е военен и са му необходими пълководци, но тъй като парите му не са много, принуден е за много неща да си затваря очите. Анри Валоа ми каза, че не може да спи. Кълна се — добре прави, че не спи. За щастие, този коварен Беарнец е добър благородник, с дадена му свише способност да интригантствува, но е лишен от сила и напористост. Казват, че Анри се бои от мускетните изстрели, а когато още юноша го взели на война, той не можел да остане повече от четвърт час на седлото… За щастие — повтори за себе си Шико, — защото човек, изкусен в интригите и наред с това силен и смел, може в наше време да стане световен повелител. А съществува още и херцог дьо Гиз, притежаваш двете качества: и дара да интригантствува, и силна ръка. Лошото за него е, че мъжеството и умът му са известни на всички, а от Беарнеца никой не се опасява. Само аз успях да го разгадая.“
И Шико потри ръце.
„Е, какво пък? — продължи той. — Сега, когато Анри е разгадан, нямам какво повече да правя тук. Докато кралят работи или спи, аз тихо и незабелязано ще се махна от града. Малко са, чини ми се, посланиците, които могат да се похвалят, че за един ден са изпълнили мисията си. Аз направих това. Значи — трябва да изчезвам от Нерак и след като вече съм извън него, трябва да препускам с всички сили към Париж.“
Глава 20
Приел твърдо решението да напусне незабелязано двора на краля на Навара, Шико се зае да стяга багажа си.
Помъчи се да вземе колкото може по-малко багаж, следвайки правилото — колкото по-малко тежиш, толкова по-бързо вървиш.
Най-тежкият предмет в багажа му, разбира се, беше шпагата.
„Да помисля колко време ще ми трябва — говореше на себе си Шико, завързвайки багажа, — за да дам на краля сведения за това, което видях и от което се опасявам… Два дни ще са ми нужни да стигна до някой град, откъдето опитният губернатор ще може да изпрати куриери, които биха препускали, колкото им позволяват силите. Да речем, че този град ще бъде Каор, справедливо оценен толкова високо от краля на Навара. Там ще си почина, тъй като човешката издръжливост има граници. Не си въобразявай, приятелю Шико, че си изпълнил мисията си, не, глупако, работата е свършена наполовина, но и това още не се знае!“
След тези думи Шико изгаси светлината и съвсем тихо отвори вратата. Едва успял да направи няколко крачки, той се натъкна на някакъв човек. Беше пажът, полегнал на рогозка зад вратата.
