— …винаги, той съзнателно се самозалъгва дори по отношение на тази малка частица от истината. Част от човека се обръща против него и действа като друга личност, разбивайки го отвътре. Човек вътре в човека. Който всъщност изобщо не е човек.
Кимвайки, сякаш се съгласява с мъдростта на несъществуващите думи, написани на страницата, той затвори големия том с червена подвързия и позлатени букви на заглавието и го върна на рафта.
„Надявам се, че камерите не могат да увеличат корицата на тази книга — помисли си — и да ме разобличат.“
Чарлз Фрек, който изпадаше във все по-дълбока депресия от нещата, които се случваха на всичките му познати, реши да сложи край на живота си. В неговите кръгове не беше проблем да се направи такова нещо — просто взимаш повечко от „червените“ и ги изпиваш заедно с някакво евтино вино, късно през нощта, с изключен телефон, така че никой да не ти пречи.
Много важно е да прецениш какви точно артефакти искаш да намерят при теб археолозите от по- късните епохи. За да могат да определят по тях обществения ти статус. И трябва да натрупаш предметите около мястото, където ще бъде главата ти, когато го направиш.
Той изгуби няколко дни, докато избере артефактите — много повече време, отколкото му бе отнело решението да се самоубие, и почти толкова, колкото изгуби, докато намери такова голямо количество от „червените“. Щяха да го намерят да лежи по гръб в леглото си с копие от книгата на Айн Ранд „Изворът“ (което щеше да докаже, че е неразбран гений, отхвърлен от тълпата и по този начин в известен смисъл убит от нейното презрение) и с недовършено писмо до компанията „Ексън“, в което протестира срещу анулирането на кредитната му карта за закупуване на газ. По този начин щеше да обвини системата и не просто да умре, но и да постигне нещо със смъртта си.
Всъщност той не беше много сигурен какво ще постигне чрез смъртта си, също както и какво ще постигне чрез двата артефакта. Но така или иначе всичко вече беше решено и Чарлз започна да се подготвя, като животно, което усеща, че времето му изтича и инстинктивно изпълнява програмата, заложена му от природата.
В последния момент, когато краят му наближаваше, той реши да изпие „червените“ не с евтино вино, а с някоя скъпа, изискана напитка. Така че се качи за последен път в колата си, отиде до магазин, специализиран в продажбата на маркови вина и си купи бутилка „Мондави Каберне Совиньон“, реколта 1971 година. Това удоволствие му струваше трийсет долара — всичките пари, които имаше.
Когато се прибра вкъщи, той отвори бутилката, наслади се на аромата на виното, изпи няколко чаши от него, наблюдава няколко минути любимата си страница от „Илюстрована книга за секса“, на която имаше изображение на поза с момичето отгоре, после остави найлоновата торбичка с „червените“ до леглото и си легна с книгата на Айн Ранд и недовършеното писмо до „Ексън“. Опита се да мисли за нещо възвишено, но не успя — позата с момичето отгоре не му излизаше от главата. Накрая изпи наведнъж всички „червени“ с чаша „Каберне Совиньон“, сложи книгата и недовършеното писмо на гърдите си и зачака.
Обаче го бяха измамили. Таблетките не бяха барбитурати, както му бяха казали. Те бяха някакъв вид халюциноген, какъвто той никога по-рано не беше опитвал, вероятно новопоявила се смес. Вместо да заспи и да умре спокойно от задушаване, Чарлз Фрек започна да халюцинира. „Е — помисли си философски той, — такъв е целият ми живот. Винаги прецакан.“
Налагаше се да се примири с факта — като се имаше предвид колко таблетки бе погълнал, — че го очаква поредица от видения.
В следващия миг забеляза дошло от друго измерение същество, което стоеше до леглото и го гледаше с неодобрение.
Съществото беше високо осем фута и имаше множество очи навсякъде по тялото си. Носеше много модерни, скъпи дрехи и държеше огромен свитък.
— Сигурно се готвиш да прочетеш греховете ми? — предположи Чарлз Фрек.
Съществото кимна и разтвори свитъка.
— И това сигурно ще отнеме сто хиляди часа? — попита легналият безпомощно на леглото си Фрек.
Съществото от друго измерение го изгледа с множеството си очи и отвърна:
— Ние напуснахме нормалната вселена. Такива обикновени човешки понятия като „пространство“ и „време“ тук нямат смисъл. Сега си възнесен в трансцендентната област. Ще ти четем греховете непрекъснато, на смени, вечно. Списъкът е безкраен.
„Трябва да купуваш само от дилър, който ти е познат!“ — помисли си Чарлз Фрек и му се прииска да си върне обратно последния половин час от живота си.
Хиляда години по-късно той все още лежеше на леглото си с книгата на Айн Ранд и писмото до „Ексън“ на гърдите си и слушаше как четат списъка на греховете му. Бяха стигнали до първи клас, когато е бил на шест години.
Десет хиляди години по-късно бяха стигнали до шести клас. Годината, в която откри мастурбирането.
Той затвори очи, но продължи да вижда многоокото осемфутово създание, което продължаваше да чете своя свитък.
— Следващият… — казваше то.
„Поне опитах хубаво вино“ — помисли си Чарлз Фрек.
12
Два дни по-късно Фред озадачено гледаше записа от холокамера 3, където обектът на наблюдението му Робърт Арктър извади от рафта с книгите в гостната му някакъв том, очевидно случайно избран. „Дали отзад не са скрити наркотици? — зачуди се Фред и увеличи изображението. — Или в книгата е записан някой телефонен номер или адрес?“ Виждаше, че Арктър не е извадил книгата, за да я чете — той току-що бе влязъл в къщата и дори още не беше свалил палтото си. Изглеждаше странно — едновременно напрегнат и отчаян.
Уголеменото изображение на записа показваше отворената книга — на страницата имаше цветна снимка на мъж, захапал дясната гърда на партньорката си. И двамата бяха голи. Жената очевидно изпитваше оргазъм — очите й бяха полузатворени, а устата — отворена в беззвучен стон. „Може би Арктър си пада по такива неща“ — помисли си Фред, докато гледаше. Но Арктър не обърна никакво внимание на снимката. Вместо това той изрецитира със скърцащ глас някакъв загадъчен текст, част от който беше на немски, очевидно за да обърка някой, който го подслушва. „Може би си мисли, че съквартирантите му са някъде в къщата и иска да ги подмами да издадат присъствието си“ — предположи Фред.
Никой не се появи. Фред знаеше от продължителното наблюдение на холозаписите, че Лъкман се е надрусал със смес от „червени“ и Субстанцията С и е изгубил съзнание в стаята си, напълно облечен, на няколко крачки от леглото си. Барис беше излязъл отдавна.
„Какво прави Арктър? — зачуди се Фред и си отбеляза номера на записа. — Той започва да се държи все по-странно. Сега разбирам какво е имал предвид информаторът, който се обади да докладва за него.
