тълпата с изящни танцови стъики. Четирифутовите кокили издигаха екзотичната птица на цял фут над главите на останалите от ексцентричната тълпа, сред която крачеше наперено с клатушкаща се походка. Тялото му беше облечено в жълта туника, гъсто покрита с китки пера, оцветени във всички цветове на дъгата и поръсени с искрящ прах. Лицето му беше боядисано в бяло, устните — оцветени и преднамерено увеличени с искрящожълто. Боядисани в синьо линии се спускаха вертикално от челото, през очите, та чак до брадичката му. Ниско над веждите му беше нахлупена перука от лъскави сини пера, спускаща се до раменете, а краката му бяха обути в жълт клин, обилно обкичен с перушина. По нищо не можеше да се определи дали човекът под този костюм беше мъж, или жена.
Странната птица беше заобиколена от феерично стълпотворение от други такива екзотични същества. Всички поклащаха тела в ритмите на „Woul I Lie to You Baby“ на „Юритмикс“, които се разнасяха от една дузина адски гърмящи високоговорители. Ослепителните лъчи на въртящи се от тавана стробоскопични прожектори пронизваха лекия полумрак. Отдолу, под прозрачната повърхност на пода, една шестфутова акула Мако кръжеше изнервено в огромния си аквариум, стряскана от вибрациите на басите.
Тая екзотична тълпа се беше събрала по случай ежегодния Бал на животните, провеждан в „Раздвоената самоличност“ — известна още като „Раздвоената“ — едно наистина доста странно име за дискотека, та била тя и като тази в предградията на Атланта. От балкона Спиърс и Хедрич обхождаха внимателно тълпата с подозрителни погледи. Сред цялата тая екзотична навалица те изпъкваха неестествено със строгостта на всекидневното си облекло — обикновени тъмносини костюми — макар и да бяха свалили вратовръзките си и да бяха разтворили широко яките на ризите си.
— Господи, това е абсолютна лудница — каза Сниърс. Той беше по-високият от двамата, мъж с шестфутов ръст и руса коса, квадратна челюст, с вид на четирийсетгодишен сърфист. Хедрич беше висок пет фута и девет инча, с пооредяла черна коса, широк врат и големи уши. Много големи уши.
— Дай да се откажем от това — каза Хедрич, докато оглеждаше претъпкания дансинг. — Не ни е притрябвала тая дивотия.
— Знаеш много добре, че не можеш да накараш Кампон да се откаже — отвърна Сниърс. — Той си прави каквото му скимне.
— Това съвсем надхвърля границите на разумния риск по безопасността — процеди Хедрич изнервено.
— Че да не е за първи път? Дай да идем и да му обясним ситуацията. Може пък да се вразуми и да се съгласи да иде някъде другаде.
— Ъ-хъ, сигурно — отвърна му Хедрич скептично.
Те се обърнаха и тръгнаха през навалицата към изхода на балкона. Острият поглед на щъркела ги проследи чак докато излязоха.
Отвън опашката, тълпяща се в очакване да премине през заветния вход на дискотеката, се извиваше на около сто и петдесет-двеста метра. Една огромна черна лимузина спря точно пред входа. Сниърс и Хедрич седнаха отзад. Въздухът вътре беше пропит от сладникавата миризма на марихуана. Генерал Хектор Кампон се беше изтегнал в ъгъла на задната седалка, изтупан, в пълното великолепие на парадния си мундир, с три реда медали на униформата си и с димяща цигара от листа марихуана в ръката. Тъмните му очила бавно се насочиха към двамата мъже.
— Е? Какво става — запита той, без да се опитва да прикрие латиноамериканския си акцент.
— Нищо приятно — каза Хедрич. — Заведението е претъпкано от идиоти с маскарадни костюми. Не можеш да чуеш и собствения си глас. Ако попаднеш на сцената пък, ще ослепееш от ония шибани прожектори.
— Абсурдно е да се мисли за каквито и да било мерки за сигурност — добави Спиърс.
— Интересно — отвърна Кампон, надигайки се леко на седалката, — вие, кабалерос, по-добре да бяхте станали свинари.
Спиърс най-редовно чуваше от него такива реплики. „Топки“, беше редовният отговор на Кампон на предупрежденията им при всяка кризисна ситуация, в която сам ги поставяше.
— Генерале — каза той, — по-зле от това не е било. Ако влезете вътре, не можем да ви гарантираме нищо.
— Вашата работа е да ме охранявате, а не да ми досаждате с проблемите си — изръмжа той. — Шофьор! Вратата!
Екипи от по шест души охраняваха Кампон, откакто той се измъкна от Мадалена преди три месеца. Спиърс и Хедрич ръководеха третия поред екип, натоварен с тази задача. Три седмици, прекарани във Форт Лодърдейл, бяха достатъчни, за да омръзне това място на Кампон. Две седмици бяха в Сейнт Луис и там също му омръзна. Успя да изтрае цял месец и половина в Чикаго, а сега от две седмици живееше на една плаваща къща на езерото Лейниър, на петдесет мили от Атланта. Всъщност всичко това не беше чак толкова лошо — постоянното местене насам-натам доста затрудняваше тия, които искаха да го открият. Десетчленната група на охраната му се състоеше от четиримата лични телохранители на Кампон и шестимата американци. Всъщност, за да може да се охранява такова въртоглаво копеле като генерал Кампон, беше необходима цяла малка армия.
— Шестима да влязат, за да поемат охраната в оная лудница — измърмори Спиърс, докато се измъкваха от колата, следвайки Кампон, изтъпанчил се пред входа като пуяк, в очакване антуражът му да заеме позициите си. Той беше над шест фута висок, което го правеше идеална мишена, а с тия медали, накичени по гърдите му, просто нямаше как да го пропуснат, ако се целеха в него.
Кампон беше от тия, дето не ги свърта на едно място. Президентът натискаше Конгреса да одобри помощта от 50 милиона долара, предназначена за подкрепа на планираната от Кампон акция за свалянето на лявото правителство, което го беше изместило от управлението на страната му. Кампон прекарваше времето си, като тормозеше през деня но телефона влиятелните си приятели, търсейки подкрепа, а нощите си запълваше с бурни развлечения, докато неговата армия, или по-скоро това, което беше останало от нея, гниеше из блатата около границите на неговата страна. За да прикрият следите му от неговите врагове, агентите на ФБР пускаха какви ли не фалшиви слухове из пресата: ту че генералът но всяка вероятност бил на Бахамските острови; ту че заминал за Канада; ту че се криел в някакво ранчо на Западното крайбрежие.
Доста често Сииърс и Хедрич изпадаха в положението на сводници на Кампон — търсеха му жени, проучваха средите, из които се движеха, плащаха им и за сексуалните услуги, и за да си затварят устата. Но пък такава изцепка — това беше недопустимо нарушение на всякакви мерки за сигурност. Макар че това си беше напълно в неговия стил.
Хедрич нареди на двама от неговите хора да минат напред и да направят проверка на сцената от задната страна на дансинга. Други двама изпрати на балкона. Спиърс огледа търговския център в близост до сградата на дискотеката, проверявайки покривите, докато в същото време Хедрич оглеждаше хората, тълпящи се на опашка пред входа. „По дяволите, помисли си Сииърс, ако решат да го очистят, ще го направят.“ Но от друга страна, те бяха сигурни, че никой не ги е проследил, а това намаляваше донякъде опасността. Насочиха се към входа.
— Имената? — попита церберът на портала.
— Кампон — отвърна генералът.
Пръстът на портиера пробяга по списъка с резервациите и спря някъде в него.
— Да, господин генерал, заповядайте — каза той и откачи червеното въже, преграждащо входа.
Спиърс погледна към Хедрич с нескрита паника в погледа, докато целият антураж минаваше през входа на клуба.
— Той си е направил резервация? — попита недоумяващо Хедрич.
— Да, сър, вчера — отвърна му портиерът.
— Мамка му! — процеди Хедрич и те последваха генерала. Настигнаха го тъкмо когато Кампон щеше да влиза в основната зала на партера, чието разположение представляваше обширен полукръг от маси, обграждащи дансинга.
— Генерале, поне да се качим горе, моля ви — замоли го Хедрич. — Отгоре ще можете да виждате много по-добре, а и ние ще можем да обхванем помещението по-лесно.
— Купонът е тук, долу — отсече генералът и последва четирите си горили в основната зала. Спиърс и Хедрич се забързаха подир него, безнадеждно оглеждайки наоколо, докато сваленият диктатор си
