проправяше път към дансинга. Като стигна близо до него, той спря и остана така прав, загледан в лудницата там. Беше идеална неподвижна мишена.
— Абсолютна идиотщина — изкрещя Спиърс в ухото на Хедрич, — отваряй си очите на четири.
Погледът на генерала обходи целия дансинг и се спря на една жена, облечена като жираф, с бюст, преливащ над горната част на оскъдния й костюм. Зад нея, в задната част на дансинга, сред тълпата, със странни движения се подрусваше жълтият щъркел, осветяван само като силует от проблясващите светлини. Той размахваше крилата, покрити с жълта перушина, и бавно се въртеше в кръг, подскачайки в ритъма на музиката. Кампон започна да се смее и да аплодира щъркела, макар, че го виждаше трудно поради светлините, които блестяха в очите му.
Острият поглед на щъркела огледа внимателно свитата на генерала — двамата мъже на балкона и двамата мъже зад него. Самият щъркел толкова се открояваше, че мъжете от охраната просто не му обръщаха внимание.
Кампон изръкопляска отново и се разсмя весело на шоуто, което се предлагаше пред погледа му. Това беше последният звук, който издаде през живота си.
Щъркелът имаше прикрепен към ръката си един мини „Узи“ със заглушител, добре замаскиран сред перушината на крилото му. Едва един фут дълъг и тежък около шест фунта, автоматът имаше пълнител с трийсет и два патрона и беше комплектован с пластмасова чашка, в която се събираха изстреляните гилзи. Явно щъркелът беше професионалист. Той пусна три откоса от по три куршума и в същото време наблюдаваше хладнокръвно забавения каданс на движенията около него — ефект, който създаваше пулсиращата светлина от прожекторите, и видя как куршумите попадат в целта. Когато първите три куршума пронизаха гърдите му, главата на Кампон отскочи напред, а ръцете му се размятаха хаотично; в следващия миг той политна назад, когато други два куршума се забиха в главата му. Третият откос порази един келнер зад Кампон и покоси двама от бодигардовете му.
Спиърс и Хедрич останаха абсолютно изненадани, когато изведнъж видяха Кампон да получава нещо като апоплектичен удар. Музиката продължаваше да гърми. Един от бодигардовете се завъртя и политна към Хедрич.
„О, Господи, случи се!“ — простена Хедрич.
Щъркелът повдигна още веднъж крила и пусна още един откос към тълпата. Една млада жена и нейният приятел се извиха конвулсивно, когато куршумите ги пронизаха. Тя изпищя. Някой друг от тълпата също изпищя. Никой не разбираше какво става.
Тогава изведнъж жената изкрещя:
— Застреляха ме!
Настана невъобразим хаос.
Втората атака беше причинила много по-голяма паника, отколкото първата.
Мъжете от охраната нямаха и представа откъде идват изстрелите. Успяха да видят само как младата двойка на петдесет фута от тях се свлече на пода. Момичето започна да пищи ужасено. Кампон беше паднал по гръб на пода и гледаше с безжизнен поглед нагоре. В ръцете на мъжете от охраната се появиха револвери. Хедрич се наведе над Кампон и сложи ръка на шията му, за да опипа пулса. Из цялото помещение се разнесоха писъци като надигащ се ураган. Всички се втурнаха панически към изхода. Някаква маса беше преобърната. Разнесе се звън от счупени чаши. В цялото заведение се разрази паника.
Двамата от охраната на сцената скочиха и се запромъкваха към групата около генерала. Другите двама от балкона се взираха напрегнато надолу към тялото наКампон. В цялата тая бъркотия никой не беше разбрал откъде бяха дошли изстрелите.
Щъркелът седна на ръба на сцената, свали кокилите от краката си и се провря зад една от огромните тонколони. Отвори задния й капак, напъха кокилите и оръжието си вътре в нея и затвори капака, а след това се затича към близкия авариен изход. Той водеше към един лабиринт от тунели, разположен под дансинга. Докато тичаше надолу по стълбите, щъркелът смъкна от себе си наметката и свали крилата от ръцете си. Той притича до някаква малка врата, която водеше до помещението с таблата на електрическата инсталация. Вмъкна се вътре, продължавайки да се разсъблича в движение. Смъкна от себе си жълтия клин, измъкна една найлонова торба, скрита зад главното табло, и започна да натъпква всичката си перушина в нея. Само за броени секунди щъркелът се беше превърнал в млад мъж по джинси и синя блузка. От торбата измъкна една кърпа, напоена с тоалетно мляко, и избърса старателно изрисуваното си лице. После отново побягна по лабиринта от коридори и стигна до други стълби, водещи нагоре. Когато ги изкачи, той открехна една врата и надникна в кухненското помещение, което се намираше зад нея. Работещите там се бяха скупчили в единия край на помещението и наблюдаваха суматохата, която се беше разразила в залата на заведението.
— Господи — каза един от готвачите, — застреляха някого.
Атентаторът се вмъкна незабелязано в кухнята, натъпка торбата си в една голяма кофа за отпадъци, постави кофата върху една количка и я забута към задния изход. Хаосът от заведението още не беше успял да се разпространи и отвън. Мъжът набута кофата за смет между дузината други кофи, погледна за момент часовника си и изчезна в тъмната улица.
Три минути и половина. Не беше лошо.
УДАРЪТ
Едрият, як чернокож мъжага, който се движеше по Суривонг Роуд, свърна в една пресечка и се насочи през Патпонг към Томбстоун24. С падането на нощта Банкок се преобразяваше — сякаш с едно махване на магическата пръчица на някакъв порочен гений се превръщаше от познатия през деня многолюден, шумен и забързан бизнесцентър в бляскава неонова джунгла. Голи до кръста тигрици крачеха наперено из тая джунгла, изнасяха представленията си в нощните клубове, в публичните домове, в салоните за масажи или причакваха жертвите си по самите тротоари. Обещаващ абсолютно всичко и предлагащ в действителност значителна част от обещаното, бохемският квартал, известен под името Патпонг, поднасяше по някакъв изопачен начин на туристите от Европа и Съединените щати стила на живот и развлечения, характерен за циничния американски мироглед. За всички „фаранг“, т.е. чужденците, които се изсипваха всяка вечер на тумби, очаквайки да опитат от прословутите сексуални лудории на Банкок, Патпонг беше неотменима част от техните „Тайландски преживявания“.
С изключение на някое и друго „Здрасти“, едрият мъж не обръщаше никакво внимание на множеството сводници, кресльовци и леки жени, които срещаше по улицата. Но всъщност повечето от тях го познаваха. Той мина покрай заведението на Джек „Америкън Стар“ и бара „Сан Франциско“, където голи до кръста гоу- гоу танцьорки25 изпълняваха „специални номера“, и свърна в една пресечка извън обсега на неоновия блясък, гърмящите високоговорители и уличните търговци. Това не беше някоя от тъмните крайни улички, но в нея имаше повече от духа на Финикс, отколкото на Ню Орлийнс. Ако не бяха рекламите, написани и на английски, и на тайландски, както и външният вид на самите сгради, изпълнени в типичния за тайландската архитектура стил, този квартал, наричан Томбстоун, можеше да бъде сбъркан с кое и да е градче от Американския запад. Единственото, което му липсваше, за да бъде тази прилика пълна, бяха прашните улици и коневръзите пред заведенията. Но всъщност едно от заведенията имаше дори и точно такъв коневръз на края на тротоара.
Имаше и един магазин, който предлагаше традиционното за Американския запад облекло, включително ботуши „Тони Лама“ и обувки „Стетсън“26, един ресторант, „Йосемит Сам“, в чието меню фигурираха барбекю, задушено телешко и печени ребра, гастроном за деликатеси „Стейджкоуч“, който, макар и малко повече да имитираше стила на нюйоркския Уест Сайд, отколкото, този на Запада, имаше летящи врати и имитация на прозорци „Тифани“. Можеше да се спори дали мюзикхола на Лантри, с танцуващите в него голи тайландки и китайки, не беше по-близо до стила на Патпонг, отколкото до този на Томбстоун, но той също се вписваше в господстващия тук дух на Американския запад. Още стояха налепени едновремешните афиши на Лили Лантри и Еди Фой, редом с модерните, цветни и лъскави плакати, рекламиращи прелестите на новите звезди на мюзикхола. Входът му беше точно до входа на киното на Джон Форд.
На отсрещната страна на улицата се намираха сладоледеният салон на Пайк, чийто декор беше по-скоро ното на Джон Форд, отколкото в западняшки стил, и „Раундъп“27,
