отпи една стабилна глътка. Реши да опита късмета си и да измъкне нещо от Ледърнек Джон.
— Търся един мъж — каза Хатчър. — Флотски пилот, името му е Коуди, бил е свален над Делтата през ’72 г.
— Не съм чувал такъв — каза Джон с тон, който слагаше край на разговора.
— Възможно е да е бил във военнопленнически лагер на виетконговците някъде насам, около Муанг.
— Не съм чувал такъв — повтори Джон. После се наведе през бара към Хатчър. — Слушай, по тия места нравите са доста особени. Искам да кажа, че обесниците, дето се движат тук, не си казват дори и едно „здрасти“, като се срещнат, просто се разминават ей така, ясно ли ти е? Но тук, при мен в бара, е нещо като свободния град Данциг47, разбираш ли? Никой не задава никакви въпроси.
Никой не отговаря на никакви въпроси. Просто така, срещаме се и се разминаваме. — И вдигайки ръка, той очерта един кръг във въздуха. — Това тук са моите правила. Никой не ги оспорва. Ако пристъпиш извън тая граница, ще си имаш работа с мен. Това е положението.
— Благодаря — каза Хатчър.
Чернокожият върху масата за билярд се беше обърнал и наблюдаваше групичката на новодошлите, преструвайки се на заспал, макар че не пропускаше нито един детайл от действията им през нолупритворените си очи.
— Здравейте, мис Чийн — обади се от бара Джон, когато Хатчър се върна на масата. — Добре дошли отново в „Последна грижа“. Какво ви води тоя път? За хапване и пийване ли сте дошли или бартер?
— Има ли някакво бренди? — попита Коуен.
— Най-доброто. „Арманяк ’78“.
— Това са мои гости — обади се човекът от бара с твърд холандски акцент и се отправи към тях. — Пиши го на мойта сметка.
Мъжът пое ръката на Дафни с голямата си космата лапа, гледайки с преценяващ поглед към Коуен и Хатчър.
— Приятно ми е да ви видя — каза им той.
— И на нас. Холандецо — отвърна тя. — Това е Тсу Фи. — После кимна към Хатчър. — А това е наш приятел, Том.
— Том, хм — каза скептично той. — Разбрах, че сте дошли да половите риба.
Хатчър бързо се усмихна с една широка усмивка, обърнал поглед към Холандеца.
— Просто търсим един стар приятел — избоботи дрезгаво той.
— Виждам, че вече се запознахте с Джон — каза Холандеца, опитвайки се да завърже разговор.
— Просто размяна на любезности.
— Ja48, разбира се. Добре, хайде да сядаме и да говорим. След малко трябва да тръгвам.
Той се приближи до масата и седна при тях. Хатчър отправи към него изпитателен поглед, преценявайки начумерения търговец. Подутите му очи бяха зачервени отвътре, а устата му беше изкривена в нещо като постоянна презрителна гримаса.
Холандеца се наведе над масата и каза шепнешком на Хатчър.
— Виж какво, знам кой си, ясно ли е? Няма проблеми. И не ме интересуват разправиите ти със Сам- Сам.
— Какво знаеш за разправиите ми със Сам-Сам? — изръмжа ужнезаинтересувано Хатчър.
— Е, нали знаеш какви истории се носят.
— Не — каза Хатчър, гледайки изпитателно търговеца, — и какво се носи?
Холандеца погледна въпросително Дафни, сякаш да я понита: Защо се държи така тоя янки? Тя отмести поглед встрани. Това си беше работа на Хатчър и тя реши да не се меси в нея.
— Слушай, не съм дошъл да си търся белята — каза Холандеца. — Дойдох тук, защото мис Дафни ме помоли, ясно? Знам всичко за теб, Йинг бинг. Гледам да стоя встрани от тия работи, разбираш ли? Ако разберат, че съм говорил с теб, ще си имам неприятности.
Йинг бинг. Тайнствения войн. Никой досега не го беше наричал така в негово присъствие. Хатчър се направи, че не е чул.
— Просто съм любопитен — каза Хатчър. — Чух да се говори, че между нас имало някакво недоразумение.
Холандеца вдигна удивено вежди и се разсмя.
— Недоразумение? Ja, добре казано. Някакво недоразумение. Той разправя, че си му дължал петдесет хиляди долара. И съответната лихва.
— Хубава работа — поклати глава Хатчър и тихо се разхили. — Представяш ли си ме да седна да играя комар със Сам-Сам.
— Не мисля, че в случая основното са парите, макар че и те не са за пренебрегване — каза Холандеца. — Той казва, че си го опозорил.
— Е как става това бе, дявол да го вземе — реагира Хатчър, че нали тия разбойници имат оръжие. Как тогава са пропуснали да ме надупчат?
— Той разправя, че не ставало така — каза Холандеца, отпи глътка бира и избърса устата си с опакото на ръката си.
— Май наистина си ги съчиняват какви ли не тук — прошепна Хатчър и с пренебрежително махване на ръка се отказа от по-нататъшен коментар.
Холандецът огледа колебливо празния бар и каза полугласно:
— Сам-Сам разправя, че си бил от Компанията49.
Хатчър се изсмя тихо и се облегна назад, преструвайки се на шокиран.
— Давай нататък.
— Той разправя, че си го измамил. Че си използвал неговите нари, купил си оръжие и си го продал на лаоските партизани, а те го били използвали против хората, на които той трябвало да го продаде.
— Аз не съм непочтен — каза Хатчър небрежно, при което Дафни, Коуен и Холандеца предпочетоха да обърнат погледи към пода, вместо да изразят някакви съмнения. Холандеца си сложи цигара в едно абаносово цигаре и я запали със златна запалка. Облегна се назад и започна да издухва едри кълба дим към тавана.
Ледърнек Джон донесе поръчаните питиета на масата.
— Ако искате нещо друго, само свирнете — каза той и се върна отново зад бара.
— И какво друго разправя Сам-Сам? — попита Хатчър.
— Разправя, че вечеряш с дявола — продължи Холандеца. — Разправя още, че имаш инстинкт, който никога не те лъже, заради който успяваш да си запазиш кожата. Казва, че лъжеш дори и като казваш „добър ден“ и че убиваш без да ти мигне окото. И че даже и Господа, ако седнеш да преговаряш, можеш да го убедиш да се премести в ада.
— Добре те е опознал — каза Коуен.
— Звучи ми сякаш е описвал самия себе си — каза Хатчър.
Холандеца също се засмя и вдигна разсеяно чашата си за тост.
— Е… да си дойдем на приказката. За какво става въпрос?
— Опитвам се да разбера дали Виетконг са имали някакъв мобилен военнопленнически лагер в Североизточен Лаос, който са наричали Хюи-куй. Възможно е да са го наричали и лагера-иризрак. Това трябва да е било някъде към края на 1971 г. — началото на ’72 г.
Холандецът погледна към Дафни, после отново към Хатчър.
Дафни извади един плик и го остави в ъгъла на масата. Задържа ръката си върху него.
— Пет хиляди хонконгски долара, както сме се разбрали… само ако информацията е достоверна — предупреди го тя.
Хатчър сега за първи път чу да става въпрос за плащане, но не се намеси. Щеше да уреди това по-късно с Дафни. Не беше сега времето да дискутират тоя въпрос.
— Имаха доста лагери в тоя район — каза Холандеца.
— Тоя трябва да е бил от другата страна на планините, близо до Муанг.
