но реката, към мястото на острия завой. Като погледна нататък, видя един шлеп, придвижващ се бавно по стесненото течение около върха на вдадения в реката ировлак.
— Банкок — отвърна Холандеца.
— Банкок?
— Ja, Банкок.
— Още един въпрос — каза Хатчър. — Какво според теб значи Тай Хорс?
Приближилият се до тях Коуен беше изненадан, че отново се споменава за неговата статуйка. Но Холандеца беше не по-малко изненадан.
— Ти откъде си чувал за Тай Хорс?
Сърцето на Хатчър подскочи. Коуен изглеждаше още повече изумен.
— По тия места. Значи ли наистина нещо? — настоя на въпроса си Хатчър.
— Слухове.
— И какви са те? — попита Хатчър нетърпеливо.
— Ами, че имало някаква банда, занимаваща се с контрабанда на хероин в Банкок, която се наричала Тай Хорс. Много опасни главорези били, никой не смеел да си има работа с тях. Това е. Ама може това да са само пиянски брътвежи.
Коуен се опита да прикрие изненадата си. Хатчър се колебаеше. Колкото понадълбоко се ровеше в тоя случай, толкова по-зле изглеждаха нещата за Коуди. Какво ли още знаеше Холандеца?
— Ти не вярваш на тия приказки, така ли? попита той, опитвайки се да бъде сдържан.
— Вярвам само на това, което мога да видя и да пипна — отвърна Холандеца.
— Но е възможно да е така, нали?
— Добре де, сигурно знаеш, че в Банкок всичко е възможно — каза Холандеца, махвайки с ръка.
Холандеца погледна надолу към шлепа. Но Хатчър не беше свършил. Искаше да му зададе още един въпрос. Но преди още да отвори уста, кръвта се изцеди от лицето на Холандеца. Той изблещи очи и се вцепени.
— Muin God! — промълви Холандеца.
Хатчър се обърна и погледна в същата посока. Шлепът се беше подал наполовина иззад завоя на реката. На носа му беше застанал прав Сам-Сам Сам. За момент Хатчър беше шокиран; изпита нещо средно между уплаха и изненада — беше очаквал евентуална тяхна поява откъм другата страна на реката. Сега Сам-Сам се беше озовал между тях и чакащия ги по-долу катер. Пътят им за отстъпление беше отрязан, а на шлепа имаше, най-малко двайсетина мъже и жени.
От вътрешността на бара се чу гласът на Ледърнек Джон:
— Исусе Христе, сега вече оцапахме работата.
— Това е Сам-Сам — ужасен прошепна Холандеца на Хатчър. — Изчезвай оттук, човече! Изобщо не съм те виждал.
Хатчър го сграбчи за яката на якето му.
— Виждал ли си го тук? Началника?
— Мяркал се е насам — запелтечи припряно Холандеца. — Сега се мярка от време на време по търговия. Представя се за тайландец.
— Тайландец? Знаеш ли го под какво име се представя?
— Уол Пот — изкрещя Холандеца, извивайки се в хватката на Хатчър. — Представя се като Уол Пот.
НАЙ-ДОБРАТА ЗАЩИТА
Пулсът на Хатчър се ускори от шока, когато разбра, че Уол Пот е бил началник на лагера Хюи-куй, но без да се отдава повече на размисли, той изтича по дървения кей към корабчето. Коуен наблюдаваше през бинокъла си шлепа на Сам-Сам.
— Едва ли е разбрал, че ние сме тук — каза Коуен. Свали бинокъла си и погледна към Хатчър. — Може би трябва да се спуснем с корабчето покрай тях и да се опитаме да стигнем до катера.
Хатчър взе бинокъла и започна да разглежда шлепа.
— Ще ни пресече пътя веднага щом ме познае. Защо не вземете вие да се спуснете с корабчето, а аз ще мина по сушата и да се срещнем при катера.
— Не! — каза Дафни. — Заедно сме дошли, заедно ще си тръгнем.
— Сега не е време за излишен героизъм — промълви Хатчър, продължавайки да оглежда шлепа.
— Тя е права — подкрепи я Коуен.
— Вижте какво, той търси само мен. Това ч’у-тяо засяга само нас двамата, вие нямате нищо общо.
Коуен взе другия бинокъл и докато двамата с Хатчър наблюдаваха шлепа, Сам-Сам Сам закрачи по палубата и се запротяга. Една от жените излезе от каютата, дообличайки се в движение. Беше грозна като Сам-Сам.
— Виждаш ли го? — попита Коуен, без да сваля бинокъла си.
— Ъ-хъ.
— Разтоварвал се е за добро храносмилане с тая — каза Коуен. — Пфу, виж я, само дето не е червясала от мръсотия.
— Е, тук не сте на конкурс за мис Вселена каза Хатчър.
— По-скоро ми прилича на мис Свинарка от 1912 г. — каза Коуен и премести бинокъла си, за да огледа останалата част от шлепа.
Когато Хатчър насочи отново бинокъла си към Сам-Сам, видя как някой отиде при него. Това беше мургав мъж, облечен с бяла памучна риза, разкопчана до гърдите. Две ленти с патрони се кръстосваха на гърдите му, а на едното му рамо висеше отпуснато пушка М-16. На колана му висяха пистолет и мачете. Тримата с жената стояха на предната палуба, гледаха към водата и си приказваха нещо.
— Имаш право, изглеждат така, сякаш очакват нападение от армейски подразделения — каза Коуен.
— Тоя сигурно е иранецът — предположи Хатчър.
— Да. Батал. — И Коуен свали бинокъла си. — Е, какво ще правим сега? — обърна се той към Хатчър.
— Аз тръгвам през гората и ще стигна по сушата до катера — каза Хатчър.
— Не мисля, че ще стане точно така — каза Дафни и с глава посочи зад тях. Недалече нагоре, на брега на реката, Били Дет говореше в уоки-токито си.
— Мислиш, че ме е разпознал? — попита я Хатчър. После насочи бинокъла си към хаитянина и го видя как сочи към тях, докато говореше. — Да, познал ме е добави бързо той.
Тогава насочи бинокъла си отново към шлепа и видя, че Сам-Сам също е насочил бинокъл към него. В тоя момент пиратът свали своя от очите си. Ухили се, после устата му се изкриви в зловеща, ехидна усмивка и по устните му можеше да се прочете как произнася думата „Хатчър“. Той вдигна своя АК-47 изпразни пълнителя му във въздуха.
— Любов от пръв поглед — каза Коуен.
— Вижте зад нас — предупреди ги Дафни.
От горния край на кея към тях бяха тръгнали Били Дет и още един от бандитите.
— Синг, Джоуи, погрижете се за тия двамата — нареди Хатчър.
Китайският гангстер кимна отсечено и заедно с Джоуи взеха „Узи“-тата си, скочиха на кея и тръгнаха бавно в посоката откъм която идваше Били Дет.
Ледърнек Джон се беше показал на входа на бара и наблюдаваше развитието на ситуацията.
— Господи, започва да става напечено.
Както стояха на борда на корабчето, Хатчър веднага състави план за действие. Съотношението на силите беше някъде двайсет или трийсет към едно в полза на противника. Хатчър хвана Коуен за лакътя и го избута към задната част на палубата.
— Дафни — изкрещя той с пълен глас, — влез в бара и не се подавай навън.
Той завъртя контактния ключ и задвижи мотора на корабчето с манивелата.
