— Хвани руля — нареди той на Коуен, грабна куфарчето си и изтича в предната част на дългата тясна палуба, където се хвърли лежешком и остана плътно прилепен до пода. Легнал, отвори куфарчето и извади оттам малко кубче от пластичния експлозив С-4. Размачка го с ръце във форма на въже с дебелина около два инча и близо два фута дълго.
— Къде, по дяволите, отиваме? — извика му Коуен откъм кърмата.
— Право към шлепа — изкрещя му в отговор Хатчър.
— Какво?
— Спокойно, имай ми доверие!
— Ти си откачил, Хатчър, абсолютно си превъртял — изкрещя Коуен, докато насочваше малкото корабче към шлепа на Сам-Сам.
Дафни бавно отстъпваше към входа на бара, наблюдавайки едновременно корабчето и дебнещите се Синг и Джоуи от една страна, и Били Дет и неговия главорез, от друга. Ледърнек Джон се ирисегна от вътрешната страна на вратата на бара, сграбчи Дафни за рамото и дръпна и нея вътре.
— Ще си отнесеш и ти някой куршум, ако стоиш отвън — предупреди я той.
— Не можеш ли да ни помогнеш, моля те?
— Това не е моята война, мадам — отказа категорично Ледърнек Джон. — Аз живея тук, на това място.
— Тогава дай ми една пушка! — процеди през зъби тя с блеснали едновременно от гняв и страх очи.
Чернокожият с конската опашка се показа на вратата и огледа какво става навън.
Корабчето на Хатчър и Коуен се движеше, криволичейки, към шлепа. От носа на шлепа пък половин дузина гангстери стреляха към него. Куршумите се забиваха в бамбуковите стени на кабинката в задния край на корабчето и от нея хвърчаха бамбукови трески, шляпаха във водата, издигайки водни стълбчета. Коуен въртеше постоянно руля, поддържаики криволичещ курс към шлепа, докато Хатчър лежеше в предната част и стреляше откъслечно, докато увиваше въжето от пластичния експлозив около носа на корабчето.
— Продължавай да криволичиш — изкрещя Хатчър.
На брега Синг и Джоуи стигнаха края на дървения кей. Бяха на разстояние колкото половин футболно игрище от Били Дет и неговия човек. Двамата китайци спряха.
— Дотук — нареди Синг и хвана Джоуи за ръката. Докато още държеше ръката му, иззад ъгъла на бара зад тях изскочи един от главорезите на Сам-Сам и заби нож в гърба на Джоуи на половин педя над кръста му. Джоуи се обърна ревящ от гняв и болка и сграбчи с ръце нападателя си, но раната му беше смъртоносна. Ръцете му се отпуснаха безпомощно и той се свлече встрани, падайки във водата.
Синг сграбчи нападателя за шията и с едно-единствено силно извиване пречупи врата му. Бандитът се свлече на земята. Синг се обърна към Били Дет и помощника му и изстреля един откос към тях. Куршумите удариха помощника в колената и той се свлече с писък на брега. Синг насочи автомата си към падналия речен пират и пусна още един откос в него. През това време Били Дет изстреля два къси реда почти от упор в Синг. Куршумите се забиха в гърдите на китаеца. Той падна на колене. Опита се да се изправи, продължавайки да стреля. Дет стреля в него отново. Синг се строполи по очи на кея, безжизнен.
— Какъв твърд китаец — процеди Ледърнек Джон от вътрешността на бара.
— Съотношението на силите сега е някъде двайсет към две. Не е точно това, което бих нарекъл честна борба — каза мъжът с конската опашка.
— Правилата на честната борба не струват пукната пара тук — каза Ледърнек Джон.
Мъжът с конската опашка се отправи решително към бара и свали закачената зад него лека картечница М-60. Под нея на рафта имаше една пълна с патрони картечна лента. Той метна картечната лента през рамо и се отправи към вратата.
— Стой! — извика след него Ледърнек Джон.
— Спокойно — каза мъжът с конската опашка. — Излизам навън.
— Не и с мойто оръжие.
Мъжът насочи внушителното дуло на картечницата към Ледърнек.
— Взимам я на заем — каза той спокойно и излезе. Ледърнек Джон не можа да каже нищо. Остана, където си беше — с отворена уста и ръце на кръста.
Били Дет мина покрай входната врата на бара, скочи от кея на песъчливия бряг и се затича надолу но течението, оставайки с гръб към мъжа с конската опашка.
На корабчето Хатчър вече беше успял да закрепи около носа пластичния експлозив. Извади от куфарчето си малък, черен ударен възпламенител, протегна ръката си над перилата на носа и го намушка в мекия пластичен експлозив. Един автоматен откос раздроби релинга на носа на корабчето само на няколко инча от ухото на Хатчър. Шлепът се приближаваше бързо към тях.
Хатчър се обърна и запълзя към бамбуковата кабина отзад.
— Хайде да вървим! — извика той на Коуен.
— Къде ще вървим?
— Трябва да се омитаме оттук. Това корито ще полети в небесата всеки момент!
— Защо не ми каза, че си намислил такова нещо? — изкрещя Коуен. Автоматен откос раздроби релинга на две педи от него. Коуен направо обезумя от ярост. Изправи се, излезе встрани от кабинката с руля и стиснал своя „Питон 357“, започна да стреля към Сам-Сам с изпъната ръка.
— Трябва да скачаме вече! — изкрещя Хатчър, както беше приклекнал, хвана с една ръка Коуен през кръста и го повлече зад прикритието на бамбуковата кабина. В този момент едната страна на кабината се разлетя на парчета под дъжда от куршуми, който се стовари върху нея. Хатчър и Коуен се измъкнаха със скок иззад останките и се хвърлиха през борда в реката. Корабчето, останало без управление, продължи като обезумяло да се движи право срещу връхлитащия върху него шлеп.
Двамата се стовариха във водата с такъв плясък, че Хатчър за момент остана без дъх. Усети как тялото на Коуен се извъртя и се изплъзна изпод ръката му. Усетил вече опората на водата под себе си, Хатчър отпусна свободно ръце и крака и спря да се движи. После с едно движение на краката се изтласка на повърхността, пое дълбоко дъх и се гмурна отново, размахвайки слепешком ръце и крака във водата, за да напипа евентуално Коуен.
Нищо.
Изплува отново, пое дълбоко дъх и се гмурна пак, придвижвайки се с мощни тласъци на краката, опипвайки с ръце наоколо в тъмните води на реката. Пак нищо. Когато изплува на повърхността за трети път, видя на няколко ярда встрани главата на Коуен да се подава над водата. Коуен беше зашеметен, изгубил всякаква ориентация.
Хатчър направи три мощни замаха с ръце и крака във водата, пресегна ръка и хвана Коуен за ръкава близо до мишницата.
— Държа те, приятелю, спокойно, отпусни се — прошепна му той в ухото.
Зад тях корабчето им се носеше точно срещу шлепа и всеки момент щеше да се блъсне в него. Батал го погледна отблизо и видя сивата лента на пластичния експлозив закрепена на носа. Той изкрещя и се хвърли във водата точно когато корабчето връхлетя върху шлепа. Сам-Сам политна на една страна от сътресението, когато корабчето се блъсна в тях и издигна предния си край над водата, а носът му се издаде на няколко инча над палубата на шлепа. Предната част на корпуса на корабчето се разби на трески и носът му се вряза в натрупаните кашони с телевизори, разбивайки кинескопите им и разпилявайки ги като кубчета за игра. Няколко кинескопа избухнаха като фойерверки. Ударният възпламенител се блъсна в корпуса на един от телевизорите и пластичният експлозив избухна.
Сам-Сам беше на десет фута от това място, когато шлепът експлодира. В следващия момент усети как вълна от горещ въздух го връхлита, само миг преди взривът да го хвърли във въздуха като счупена играчка. Мощната експлозия отнесе крайниците му и разкъса тялото му на парчета. Миг по-късно взривната вълна достигна и до резервоарите с гориво. Задната част на шлепа избухна като барутен погреб. Пламтящи отломъци се издигнаха високо над реката. Мъже и жени от шлепа се разхвърчаха на всички страни като конфети.
Експлозията изхвърли и Батал от водата. От ушите, носа и устата му изригнаха струйки кръв. Тялото му плясна отново във водата, омекнало и отпуснато и той се понесе бавно към дъното заедно с падащите отгоре отломки от шлепа.
