— Прекрасно! — произнесе бавно мъжът с конската опашка.
— Лека им пръст на боклуците! — беше студеният коментар на Ледърнек Джон.
На стотина ярда от мястото на експлозията взривната вълна достигна и до Хатчър и Коуен, които бяха във водата. Хатчър отново изпусна зашеметения Тсу Фи във водата. Коуен изплува пак, задъхан, но първото нещо, което чу след това, беше тракането на автомат. В реката около него се издигаха малки водни гейзери и тая гледка го накара окончателно да изгуби присъствие на духа. Той запляска като обезумял във водата, като хванат на въдица скат, жадно поемайки въздух. Водни пръски се издигнаха над повърхността на реката на няколко инча от лицето на Хатчър, когато куршумите от следващия откос се забиха във водата. В този момент Хатчър забеляза откъде идва стрелбата — Били Дет беше застанал на брега на реката на около петдесет ярда от тях и ги обсипваше със своя АК-47.
Хатчър се обърна, започна да плува на зигзаг, отдалечавайки се от брега и викна на Коуен да плува след него. Зад гърба му вдигнаха пръски куршумите от още един откос.
На половин миля надолу при завоя на реката, зад останките от шлепа, се показа предната част на катера с техните хора. Те бяха видели, че Сам-Сам се завръща и бяха тръгнали нагоре по течението подир шлепа, придържайки се в непосредствена близост до брега, за да останат евентуално незабелязани. Сега цялата гледка от горящия ад се разкри пред очите им.
— Отиваме да видим какво е останало — каза шефът на тримата китайци от подкреплението, сочейки горящите останки на шлепа.
Шлепът бързо се накланяше на една страна и останалите живи пирати от Тс’е К’ам Мен Ти бяха твърде изплашени, опитвайки се да се спасят и да помогнат на ранените си, за да могат да обърнат някакво внимание на Хатчър. Нова експлозия разтърси потъващия шлеп и езиците на високите пламъци обхванаха натрупаните в средната част сандъци с боеприпаси. Малко след това страхотната експлозив на тоя барутен погреб разтърси всичко наоколо.
Последната експлозия отклони вниманието на Били Дет, който свали автомата си и закрачи неуверено надолу но брега в посока към шлепа.
Малко след това се разнесе пукотевицата от избухващите 9-милиметрови патрони, нагрети от огъня, които се разлетяха на всички страни, рикоширайки по палубата на шлепа, забиваха се в дърветата по брега или цопваха на безопасно разстояние във водата. Шлепът вече беше изцяло обхванат от пламъци.
Били Дет се поколеба за момент, после насочи вниманието си отново към Хатчър и Коуен. Вдигна своя АК-47 и се прицели в двете фигурки, борещи се с течението на реката.
На около седемдесет и пет ярда зад него мъжът с конската опашка излезе пред входа на бара, вдигна дулото на тежката М-60, нагласи началото на лентата във водача, прищрака затвора и вкара първия патрон в цевта. Преметна свободния край на лентата през рамото си и закрачи към Били Дет.
— Ей! — извика му той. — Ти, дето ти викат Били Дет.
Хаитянинът се обърна към него. Мъжът стоеше разкрачен на брега на реката, насочил леката картечница точно към бившия убиец на хаитянските диктатори.
— Хвърли оръжието — нареди му мъжът.
Били Дет го изгледа неопределено, после се обърна и погледна към Хатчър в реката. Поколеба се за момент, преди да обърне дулото на своя АК-47 към мъжа с насочената към него М-60, но това му решение се оказа фатално за него.
Голямото гърло на леката картечница изрева, бълвайки огън пред себе си. Половин дузина едрокалибрени куршуми се забиха в гърдите на Били Дет. Цевта на автомата в ръцете му се насочи безцелно в небето от удара на куршумената градушка. Коленете му се подгънаха. Той залитна, нагази в реката и падна на колене във водата. Ръцете му се отпуснаха безпомощно, автоматът цопна във водата пред него и главата му клюмна. Били Дет падна странично и се претърколи по очи във водата.
Мъжът с конската опашка се върна обратно в бара, освободи лентата с патроните от водача и се запъти към тезгяха. Там закачи отново картечницата на стената и хвърли лентата на лавицата.
— Добре ще бъде да си офейкал надалече, преди техните хора да се съберат тук и да вземат положението под контрол — беше коментарът на Ледърнек Джон.
— И аз мисля така — каза мъжът с конската опашка.
— Защо, по дяволите, се забърка в тая каша? — запита го собственикът на заведението.
— Казах ти вече, не харесвам нечестната борба.
— Това ли е причината, че не харесваш нечестната борба?
— Знаеш ли какво значи ПВНО-скок? — попита го мъжът с конската опашка.
— Да, скок от пределна височина с ниско отваряне на парашута — отвърна Ледърнек.
— Навремето през ’74-та извърших ПВНО-скок над делтата на Меконг. Беше през нощта. Вятърът постоянно сменяше посоката си и аз съм подминал зоната за приземяване и тупнах в един бамбуков гъсталак зад вражеската линия. Едно бамбукова стебло се наниза в крака ми и излезе от другата страна на пищяла ми, ето тук.
Той вдигна единия крачол на панталона си и показа дълбок неприятен белег почти по средата на пищяла си.
— Озовах се като закован към земята, нанизан на това десетфутово бамбуково стебло, а ония жълтите бяха наоколо. Тогава съвсем ненадейно се появи тоя мъж, като че ли изникнал изпод земята, и ме мъкна като чувал близо половин миля до определената ми за приземяване зона. После пак изчезна, ей така, сякаш се изпари. През цялото време не обели и дума. По-късно някой ми каза, че това е бил тоя мъж, Хатчър, когото наричат Occi di Sassi — Каменният поглед. Сега ясно ли ти е защо се намесих?
После се обърна към Дафни.
— Кажи на Хатчър, че Джони Анса му се е отблагодарил — вече сме квит. Можеш да му кажеш освен това да провери и в един район на Патпонг, казва се Томбстоун. Има едно заведение там, нарича се „Лонгхорн“. Доста от нашите, дето се биха във Виетнам, се навъртат там.
След като каза това, мъжът с конската опашка се обърна и изчезна през задния вход на заведението.
В това време надолу по реката големият катер се промъкна през гъстата димна завеса, която беше забулила отвсякъде шлепа. Кормчията забеляза Хатчър и Коуен във водата и се насочи към тях. Когато ги доближиха, включиха двигателя на празен ход; единият от хората на борда легна на палубата и протегна ръката си надолу към Хатчър. Хванаха здраво китките си и Хатчър се прехвърли на борда. Друг се надвеси от борда малко по-встрани и изтегли все още зашеметения Коуен.
Бързият катер направи широка дъга в реката, приближи се до дървения кей пред заведението на Ледърнек Джон, взе оттам Дафни и с пълна скорост се отправи надолу но течението. Когато минаха покрай потъналите в черен дим останки на шлепа, той се разлюля бясно над водата от вълнението, сякаш се бореше да се задържи над водата, малко след това се обърна на една страна и с трясък и съскане се отправи към дъното на реката.
— Е, поне едно нещо мога да кажа за теб, Кристиън — обърна се към него Дафни, — много те бива да изгаряш мостовете след себе си.
ЖО САХН
Докато се спускаха надолу по реката, над тях като огромна плащеница се спусна мракът на нощта. Коуен и Хатчър бяха съблекли от себе си мокрите си дрехи. Току-що бяха влезли в обширната — в сравнение с бамбуковата кабинка на корабчето — каюта на катера, за да се постоплят. Дафни беше останала отвън на палубата.
— Умът ми не побира с какви неща се занимаваш, за да си вадиш хляба — каза Коуен.
— Занимавал съм се — коригира го Хатчър.
— Доколкото успях да забележа, продължаваш да ги вършиш — продължи Коуен. — През последните двайсет и четири часа преживях толкова вълнуващи прикиючения, че ми стигат за цял живот.
— Ако това представлява някаква утеха за теб, мога да ти кажа, че и аз изпитвам същата пренаситеност откъм приключения — отвърна му Хатчър с усмивка. — Има ли някакво бренди на това старо корито?
— Единственото, което ми е останало, е малко „Амарею“.
