наложило да тича приведена. След това таванът се снижил на метър и скоро била принудена да пълзи.
По-нататък галерията се снижавала още, но от другата страна на една много тясна пролука изглеждала по-широка и по-светла. Да избяга оттам обаче означавало да пропълзи през пространство не по-високо от двайсет и пет сантиметра. А Хрубек бил точно зад нея.
— Мисълта да остана толкова гола и беззащитна с него — бях само по бански, ме ужасяваше. Обърнах се наляво и пропълзях през една по-широка пролука.
Там царяла непрогледна тъмнина, но тя почувствала студено течение и предположила, че вътре е по- широко. Влязла пипнешком. Назад можела да види входа — бил малко по-светъл от околните стени. Бавно се затъмнил, сетне отново просветлял и тя чула леко съскане. Той бил в малкото помещение с нея. Тя легнала на земята и прехапала устни, за да не заплаче.
— Човек няма представа какво представлява звукът, докато не попадне на такова място. Бях сигурна, че биенето на сърцето ми ще ме издаде. Струваше ми се, че чувам как сълзите ми падат по пода на пещерата.
През цялото време Хрубек се движел около нея. Минал на метър. Сетне спрял, подушил въздуха и промърморил: „Тук има жена. Подушвам катеричката й.“
Лиз побягнала. Не можела да издържа повече.
— Измъкнах се през пролуката и запълзях по тесния коридор, от който бях дошла. Бях решила, че съм се измъкнала, само че съм завила в грешна посока.
В определено отношение това било добре. Там светлината била по-силна, а таванът — по-висок. Тя видяла фасове и празни бирени кутии, което я навело на мисълта, че е близо до изхода. Продължила към светлината.
— Тогава почувствах хладно течение и чух ромон на вода. Затичах се натам колкото ми държаха краката. Сетне завих зад един ъгъл. И там намерих трупа. — Тя се загледа през замъглените прозорци към двора, където сега бушуваше поривист вятър. — Отначало не го познах. Имаше прекалено много кръв.
17.
Робърт Джилеспи лежал на пода на пещерата.
— Беше сгърчен като парцалена кукла и имаше голяма дупка в главата. Но беше жив.
Тя хванала ръката на Робърт и се навела над него, започнала да му повтаря да не спира да диша. Обещала му да потърси помощ. Тогава обаче чула стъпки. Хрубек стоял на три метра от тях. Хилел се цинично, мърморел нещо.
— Говореше за конспиратори — обясни Лиз на Колер.
Тя залитнала назад и паднала върху чантичката си. Вътре напипала нож. Носела го за пикника. Била го увила в салфетка и го сложила в чантичката си, за да не се нарани някой на него, ако стои в кошницата с храната. Измъкнала го и разкъсала салфетката; ножът бил много остър — от чикагската фабрика за прибори, почти двайсет сантиметра дълъг.
Насочила го към Хрубек и го предупредила да не се приближава. Той обаче продължил да върви към нея и да повтаря:
— Sic semper tyrannnis.
Нервите й не издържали. Тя захвърлила ножа и побягнала.
— Този нож ли е използвал после? — попита Колер. — Спомням си, че жертвата е била не само пребита, но и прободена с нож. И малтретирана сексуално.
След кратко мълчание Лиз отговори:
— Робърт беше тежко ранен, но вероятно щеше да оцелее. Съдебният лекар смяташе, че е било възможно да се възстанови от удара с камъка. Умрял е от прободните рани. — Тя направи кратка пауза, сетне добави: — И малтретиран. Да, Хрубек бе пробол Робърт в слабините. Многократно.
Само пет метра по-нататък Лиз намерила изход и пропълзяла през него. Свлякла се на земята и си поела дъх. Сетне побягнала към каньона. Само след десетина метра обаче я пронизала страшна болка отстрани. Хрубек бил на шест-седем метра зад нея.
— Ела тук — занареждал. — Ти си много красива жена, но какво е това на косата ти? Не ми харесва. Какво е това на главата ти?
Косата й била изцапана с кръвта на Робърт. Това ядосало Хрубек. Тя предполагаше, че се тревожел за веществените доказателства. Изкрещял:
— Какво си направила с косата си? Това не е модерно. Не трябваше да го правиш!
Пристъпил към нея и тя се свлякла на колене, вмъкнала се в една дупка в скалите, петдесетина сантиметра висока. Завряла се може би два метра навътре и се свила разтреперана от студ и страх. Когато погледнала към изхода, видяла краката му. Носел обувки, големи обувки. Широки като плавници. Това я изненадало. По някаква причина очаквала да е бос, с дълги жълти нокти. Почудила се дали е убил някого, за да вземе обувките. Той клекнал и легнал по корем.
— „Добър опит“, не спираше да повтаря. „Ела тук. Ти си Ева, нали? Красавица. Трябва да обръснем тази шибана коса.“
Тя се свила назад и притиснала лице до скалата. Когато той посегнал към нея, закрещяла и пронизителните й писъци проглушили ушите й. Той също закрещял, опитвайки се да я накара да млъкне. Изпъхтял и отново се опитал да я хване. С огромно усилие пъхнал ръката си в дупката. Докоснал бедрото й. Лиз усетила как мазолестият му пръст се движи към коляното й. Чувството било като от опарване и останало и след като Хрубек се изправил и изчезнал.
Лиз останала свита, разплакана и отчаяно се опитвала да преодолее паниката. „Къде е той?“, питала се тя. Безопасно ли било да излезе? От тръгването й от плажа бил изминал половин час. Знаела, че Оуен все още не би трябвало да е дошъл, но Порша и Дороти сигурно са започнали да я търсят. Клер също би трябвало да е наблизо.
Забелязала, че по камъните навън падат дъждовни капки.
— Започнах да се измъквам. Тогава чух две неща. Едното бе гласът на Хрубек. Беше много близо и си говореше сам. Другият звук бе от гръмотевица.
Земята се разтресла. Лиз се уплашила да не би скалата над нея да се измести и да я притисне. Този страх обаче скоро се сменил с друг, по-основателен — да не се удави. Изведнъж сухото дере се превърнало в буен поток и дупката започнала да се пълни.
Лиз се придвижила по-близо до изхода. Ако Хрубек отново пъхнел ръка в дупката, щял да я хване лесно. Тя държала главата си настрани — единственият начин, по-който било възможно да се промъкне през тесния проход. Скоро по лицето й потекла кална вода. Тя я изплюла и се задавила. Изтрещяла нова гръмотевица и потоци вода залели камъните. Лиз се промъкнала към изхода, но не можела да се измъкне. В борба със силното течение най-после пропълзяла достатъчно близо, за да покаже ръката си навън. Хванала се слепешката за някакъв камък и се придърпала към него.
— Тогава камъкът се помести. Не беше камък, а обувка. Отдръпнах се бързо, но една огромна ръка ме сграбчи и ме измъкна навън. — Лиз отмести очи от Колер. — Банският ми костюм се закачи в един камък и се разпори.
Тя останала полугола, ала нямала избор — не можела да стои повече в дупката. Сега си спомняше как си е мислела, че е по-добре да се удави, вместо да бъде изнасилена и убита от безумеца. Докато я извличал от дупката, тя си представила как огромните ръце на Хрубек опипват гърдите й и се вмъкват между краката й. Заплакала.
Тогава чула мъжки глас:
— Всичко е наред, госпожо, няма нищо страшно. Какво е станало?
Лиз се отпуснала с облекчение в ръцете на пазача на парка.
Облегнала се на скалата под поройния дъжд и му разказа за Хрубек и Робърт. Той започнал да я разпитва, но тя не можела да се концентрира. Чувала само ужасните стонове, ечащи сред скалите. Идвали сякаш изпод земята, звукът се отразявал от скалите и продължавал да се чува все по-слабо и по-слабо,
