Един крадлив поглед към велелепното присъствие на нашия първи координатор ме уверяваше, че илюзиите ми за собствено дете са напразни. Но човек може да воюва и за напразни илюзии, нали?
Постарах се да вникна най-после в онова, което се прожектираше, като едновременно измъкнах безшумно от шкафчето до вратата сгънатия на пакет фотьойл. Само той бе останал в шкафчето и, срам не срам, трябваше именно в този грамаден фотьойл да седна, пък и да го чакам цяла вечност, докато се надуе. Притиснах вентилчето му към вградения над самото шкафче въздухопровод. Фотьойлът растеше и растеше, оказа се отгоре на всичко не фотьойл, а двуместно канапе, та да се чудя къде да го сложа, пък схемата от екрана междувременно изчезна и започнаха да прожектират уголемени до гигантизъм вътрешностите на робот. Това поне познах — на психоробот от най-висш клас. Сместих как да е проклетото канапе, като ударих с него двама-трима души; те деликатно се дръпнаха, а аз седнах чинно, вече сърдит на Варий Лоц, загдето бе настоял да дойда. Не обичах да гледам вътрешностите на психороботите. То е все едно да гледаш червата на човек. Медик съм, но това ми е неприятно да гледам. Пък и освен на учебни операции върху изкуствен труп, на истинска коремна операция още не съм присъствувал. Впрочем, ако имаше нещо интересно в този род заседания, то щеше да дойде по-късно. Сега само проучваха предложения проект.
В приемателната комисия, чийто шеф е Варий Лоц, понякога стават комично-тъжни неща. Сега вече ние не знаем как е на Земята, но на Икар производството на роботи се намира под безжалостен контрол. Роботите са категоризирани според предназначението си и трябва да имат твърда програма. Забранени са самопрограмиращи се подвижни машини, сложени са строги граници на възможностите тоя род психороботи да водят самостоятелен живот. И това е разбираемо. В тясното пространство на Икар, при малобройността на екипажа му и при поставената му задача трябва да не се допусне опасността дори едни единствен психоробот да излезе извън властта на човека или при някои случаи вложените му способности да пази и обслужва себе си да надделеят над предназначението му да пази и обслужва човека — нещо, което при психороботите от висшия клас лесно може да се случи, тъй като тази граница е трудно установима, свързана е с индивидуалността на психоробота и с кръга на неговите функции. А и с творческия импулс на конструктора.
Увлечен в изобретяването — а изобретяването на психороботи е в пълния смисъл на думата творчески акт, в който човекът-творец се самоосъществява — конструкторът забравя, неволно разбира се, нашите предписания. Та нали ако не ги забрави, те ще изстудят творческия му жар. Но по този начин той обикновено влага в своята конструкция значително повече, отколкото е допустимо. И оттук почват конфликтите между него и приемателната комисия. Комисията разглежда проекта и изрича строгата си присъда: това да се махне, онова да се отреже, тук да се промени схемата и така нататък. Творецът се съгласява, след като е произнесъл най-напред не една пламенна защитна реч за произведението си и се е убедил в неумолимостта на комисията. Той знае, разбира се, че комисията е права, в повечето случаи сам е участвувал в установяването на кодекса по роботехника. Но щом пристъпи към материализиране на модела, сърцето му се свива от болка, а мозъкът започва да търси изход как да спаси изобретението от посегателство. Та и отгде да вземеш сили да подрежеш крилата на тая жар-птица, която си излюпил?
Така вместо да създаде прототипа на психоробота по редактираната схема, пламнал от любопитство да види какво ще излезе, конструкторът почва да хитрува: пипне уж тук-таме нещичко, а в същност само още по-дълбоко законспирира в схемите и в безбройните елементи заложените в машината способности. Макар очевидно да е извършено закононарушение и да са изразходвани ценни материали, икарци много трудно нарушават доброто си възпитание, пък и уважават творческия дух. Комисията връща психоробота с нови любезни препоръки. Прави се, че не е разбрала хитруването, но е станала още по-бдителна. Втория път тонът на разговора вече е с един градус по-студен. Третият път се изричат вежливи намеци, в които се предусеща заплахата. Докато, ако конструкторът продължи да хитрува и упорствува, комисията с невъзмутимо спокойствие, придружено от някоя пусната от председателя й Варий Лоц шега, бракува великолепната рожба на конструкторското вдъхновение и я прати за демонтаж, или пък вдигне уморено ръце и тя премине в служба на икарци с всичките потенциални опасности, които носи в себе си. Но това рядко се случва, защото максимата на комисията е: по-добре да сбърка в строгостта си, отколкото чрез великодушие.
Присъствувал съм на такива заседания по времето, когато се обучавах за контрольор, защото познанията по роботехника и робопсихология са задължителни за нас, но, както казах вече, никога не съм чул някой да повишава глас в нея. А сега Лоц изведнъж прекъсна прожекцията и рече не по-малко грубо:
— Защо да си губим повече времето? Техническата страна на въпроса е ясна. Ако някой иска специално да проучва конструкцията, да си я проучва в къщи. Имате думата по установения ред. Ригел?
Ригел, делегат на биониците в комисията, вдигна главата си към тавана, сякаш търсеше нещо. Лицето му, едро и спокойно, изразяваше неловкост, но думите му бяха твърди:
— Да — каза той, — в същност и другата страна на въпроса е ясна.
— Така е — потвърди Висоцки, а останалите закимаха и аз чак сега забелязах, че никой не поглеждаше към Гордал и никой не проявяваше желание за изказване.
— Това е кукла — рече той плахо. — Играчка. Затова й направих лице.
— Не само лице сте му сложили, Гордал! — викна Варий Лоц, та направо ме смая — такъв от рождението си не го помнех. Но аз не успях да се полюбувам на гнева му, защото едно остро досещане едва не ме накара да подскоча в своето канапе.
Гордал бе притиснал детето до гърдите си. Детето-роботче! С какъв акъл бе направил това? Впрочем, очите му светеха с доста налудничав блясък. И брадата, по-рядка, отколкото на холограмата одеве, сега подчертаваше болезнената бледност на лицето му. Това лице имаше необичайно за икарци грозновати черти, някак наедро и небрежно сякаш бе конструирано, а брадата смекчаваше донякъде грубостта му. Дали не бе това и предназначението й?
Гордал, Гордал, здравата си загазил, брат! — възкликнах в себе си, макар с нищо да не бе ми станал симпатичен, освен може би заради тая нежност, с която ръцете му закриляха киборгчето. Без съмнение това беше киборг, а Гордал бе пристъпил закона да не се създават киборги. Още на Земята някога осъзнали, че този кентавър от машина и човек, наречен киборг, представлява в същност едно отвръщане от човешката природа, самоотречение на човека от себе си и бяха ги забранили под заплахата от най-строги санкции.
Как ли са го хванали? Страшен е тоя Лоц, сигурно той е предусетил работата — знакът за наблюдение в медицинското досие на Гордал говореше за това. Но такъв знак бе сложил и при Хелиана! Какво ли е надушил пък при нея? Нищо нямаше да ми каже!
— Нека да ви го демонстрирам — рече още по-дрезгаво Салис Гордал и аз останах с впечатлението, че той вече бе молил за това.
— Няма нужда — отвърна Лоц, а тоя отговор бе отговорът на всички. Те еднакво не поглеждаха към Гордал и еднакво не желаеха да видят как действува малкият киборг. С изключение на първия координатор.
Стараейки се да не издам всичко онова, което се събираше в мен като бунт и като подготовка за борба против този човек, аз се държех така — или си въобразявах, че се държа така, — сякаш не забелязвах холографския фантом. Но усещах и присъствието му и всяко движение на клепачите или ръцете му като надвиснала над всички ни тук заплаха. А тая заплаха не криеше като другите заинтересоваността си от бедния робоконструктор — гледаше го със спокойна изпитателност, с неумолима изпитателност очакваше и решението на комисията, което в присъствието му щеше да бъде възможно най-строгото.
— Не ни интересува вашият киборг — повтори Лоц. — Интересуват ни мотивите за създаването му. А тъкмо тях криете от нас. Говорете, човече!
Защо всички като че ли се страхуваха да гледат към киборгчето? Защо и аз се боех да задържа погледа си нататък? Или по-скоро: потисках едно нечовешки силно любопитство? Ето, Гордал го пусна на пода и то застана тромаво на крачетата си, подпря се с ръчичка на страничната стена на надуваемото кресло, боязливо завъртя глава в кръга на заседаващите мъже. Имах чувството, че ей сега ще се изплаши и ще заплаче. Изумителна бе приликата му с ония земни деца, които бях виждал по филмите за Земята, а и като тях бе облечено. Като всичките земни тригодишни момченца. Пък и личицето му бе така скулптирано — сигурно от най-редкия биопластон, — че ако бях го видял другаде, щях само да се учудя чие ли е това красиво дете! И нежно, и хубаво, и весело с това чипо носле, с пълните бузки, с израза на момчешко
