експеримент.
— Изглежда е необходимо човек да преглежда отвреме-навреме и собственото си досие. Според него след един месец вие трябва да влезете в биокамерата.
Едва не паднах от стола си. И кой знае след колко време чак успях да промълвя:
— Невъзможно!
— Уви! — рече той и се усмихна дори съчувствено, а вътрешно сигурно ликуваше. — По правилника вие ще се дублирате с Лайънъл Редстър, а той е роден след вас. Как неусетно върви времето! Кога се родихте, кога стана време за…
— Невъзможно! — повторих аз, забил пръсти в меката облегалка на стола. — Този правилник е създаден преди да се родя. Никой не ме е питал искам ли да се замразявам или не. Правилникът ви не важи за нас!
Трябва доста силно да съм крещял; сигурно съм бил почти истеричен и това е разбираемо; в момента, когато си пълен с енергия, когато кипиш от жажда за борба и самоутвърждение, когато си мислиш, че ще имаш дори собствено дете, изведнъж — смърт! Да, такова десетгодишно замразяване си е чиста смърт!
— Боя се още, Балов, че при това положение на нещата не бих могъл с нищо да ви бъда полезен — каза с кротката си, но неумолима властност моят домакин. — Само общото събрание на Икар има право да промени един закон или да направи изключение от него.
— Ще свикате общо събрание!
— Едва ли бих могъл да заинтересувам целия астронавигаторски съвет с вашия проблем. Ако вие съберете една трета гласове…
Това вече беше откровено издевателство. Той много лесно би накарал астронавигаторскня съвет да свика общо събрание, а аз никога не бих събрал гласовете на една трета от пълнолетните икарци. Видът ми трябва да е бил звероподобен, та може би затова първият координатор стана от мястото си, отстъпи крачка назад, с красив жест положи ръце на служебния си колан и рече, приключвайки с това моето посещение:
— Но навярно ще успея да ви издействувам една дискусия. А тя от своя страна може пък да предизвика желаното от вас общо събрание. Моля да ме разберете, Балов, аз съм избран да пазя ненакърними законите на Икар, а не да улеснявам нарушаването им. В този дух аз съм дори задължен да бъда мъничко консерватор и догматик. Та не се изненадвайте, ако в една евентуална дискусия застъпя консервативни според вас становища.
— Не, няма да се изненадам — рекох му аз съкрушено. — Все пак, благодаря за добрата ви воля. И за закуската благодаря.
И си тръгнах, без да му подам ръка. Той предугади това, защото си остана в същата поза, с ръце на колана, леко поразкрачен, красив и величествен в своята победа. И чак когато стигнах до вратата, се обади:
— А първият ви въпрос? — познал отлично, че вече не ми е до него.
— Той става безпредметен — отвърнах аз, защото наистина в момента ми беше съвсем безразлично какво дете ще се роди, щом ще го видя чак когато стане на десет години.
— Радвам се, че има и въпроси, по които мислим еднакво — не се стърпя той да не подчертае пълното ми поражение. — Ще се радвам и отново да ви видя. Привети на Майола!
И ние се разделихме като непримирими врагове.
2
Още същия следобед Майола ми подхвърли:
— Зенко, боя се, че това у теб не е хромозом на злото, както го наричаш ти, а хромозом на суетата. Пак ще занимаваш Икар със себе си.
Оказа се, че първият координатор бе вече насрочил дискусията. За другия ден. Навярно се чувствуваше абсолютно сигурен в своите икарци, та искаше да направи поражението ми тотално, да даде и един назидателен урок на всички, които биха дръзнали да посягат върху реда на Икар. А закачката на Майола, на жената, която уж ме обичаше, сякаш потвърждаваше това.
— Предпочиташ ме в замразено състояние, така ли? — опитах се аз да скрия колко дълбоко ме заболя.
Тя ме изгледа с тъмните си влажни очи, от които почти никога не изчезваше негърската тъга.
— Бях го приела поначало. Мислех си да поискам едно разместване в реда, та да влезем заедно в камерата, но като дойде тая награда, реших, че няма да бъда поне сама, докато те чакам. Затова толкова се радвах и на детето. А сега само разчовъркваш напразни надежди.
— Та ти знаеше ли?
— А как? Нали все пак съм икарка! Може ли да не погледна в досието на любимия си?
— И нито думичка да не обелиш досега?
— Виждах, че си забравил, но защо излишно да те тревожа? Ти за пръв път ще влизаш в биокамерата, а то поражда чувство за обреченост. Така краткотрайното ни щастие поне от твоя страна нямаше трагичен оттенък. А когато онзи ден каза, че ти предстояло дълго пътуване, помислих си, че това имаш пред вид.
Ето защо тази изумителна жена бе плакала в нашата първа вечер, а песните, които ми пееше досега, бяха от стари по-стари и от тъжни по-тъжни!
И тъй, толкова желаната битка започваше по най-неизгодния за мен в тактическо и стратегическо отношение начин: първия удар нанасяше противникът, сам избрал и времето, и посоката на удара. Аз разполагах само с емоционални и абстрактно нравствени доводи в защита на искането си. С никакви сериозни мотиви не можех да докажа, че Икар и мисията му ще спечелят от премахването на тази практика, която ги поддържаше млади и силни и им помагаше да преодоляват чудовищните междузвездни разстояния, поддържаше у тях надеждата за щастливо завръщане. А отгоре на всичко и в речите не ме биваше, та, вече с действително оправдано чувство за обреченост, аз заех мястото си в заседателната зала, където трябваше да седя три дена подред от четнринайсет до петнайсет часа и да чакам някой да благоволи да се изкаже. Часа също бе улучил добре моят противник — време, когато на човек най-малко му се дискутираше.
Това е същата зала, където заседава и астронавигаторския съвет — вероятна интимна мисъл: народът и властта са неотделими, единни. Строга и тържествена елегантност, без нищо излишно. Около протоколносправочния и статистико-преброителния автомати (тези автомати ръководят общите избори на Икар и всички допитвания; всеки има пряка линия от дома си до тях) са наредени точният брой столове. За зрители е отделена символично с красив шнур нещо като галерия, в която всеки сам си надуваше едно кресло, ако искаше да седне и да слуша „на живо“ заседанията. Впрочем „на живо“ седиш ти, слушателят, на столовете сядат холографските призраци на астронавигаторите, защото от съображения за сигурност е забранено на ръководните хора на Икар да се събират на едно място, да напускат оглавяваните от тях и отдалечени с километри един от друг сектори.
През другото време тук се водеха открити дискусии на всякакви теми, които не представляваха нищо повече от едно приятно развлечение, тоест пак се разиграваха представления, целещи да задоволяват и приспиват демократическото чувство на икарци.
Но да не бъда несправедлив! Вече казах, че ограничаването на личните контакти между хората се оправдаваше не толкова от външни опасности, застрашаващи Икар — тях той ловко и отдалеч избягваше, — самият той бе главната опасност за себе си. Астероидът Хидалго, превърнат в планета-звездолет, представляваше в същност една гигантска бомба, претъпкана от всички видове енергии, които човечеството бе успяло дотогава да овладее. Сред тези енергии не най-слабата, но безспорно най-малко овладяната бе психическата енергия.
В толкова затворено общество като нашето конфликтите трябва да бъдат колкото се може по- приглушени, ето защо методът на свободното дискутиране представлява един от незаменимите психически отдушници. Тук можеш с думи, интонации и ръкомахания да облекчиш душата си, да отвориш за малко вентила на разрушителната енергия, с която природно се зарежда тялото ти. Затова в тая зала на икарци е разрешено да се наричат както си щат. И е повече от странно да наблюдаваш как тия толкова благовъзпитани, коректни и официални един към друг мъже и жени стават невъобразимо изобретателни в
