изпийте!
Той щеше да се върне на масата, но този път го спря нейният внезапен прескок от безпардонното поведение към една позната му сякаш само от собствените копнежи женственост. Тя бе смекчила и разхубавила чертите на лицето й, а в аметистите лъсна с нещо, с което приличаше на мъка и обич. Под смешните дрехи дишаше вече тялото на жена, не на самообявилата се за феминистка — хлапачка, когато тя със зряла мекота в движенията стана, хвана го под ръка и го поведе обратно към табуретката.
— Не виждате ли, че това, моето, е самоотбрана.
И като да потвърди думите си, веднага мина от другата страна на масата, засмя се обаче със същата нова за нея женственост.
— Дайте, професоре, да напълним, тая тишина с нашето дъвчене, мляскане, сърбане, с нещо човешко да я напълним, щото ще полудея!
Тя бързо подреди върху намазаната с масло филия няколко резенчета луканка и му я поднесе.
— Ако аз съм полудяла, вие, умният, трезвият, вие полудели ли сте? Могат ли двама едновременно да полудеят, и то по един и същи начин, едно и също нещо да халюцинират, а? Тогава какво излиза? — Огънят на риторичността още повече я разхубави. — Добре, защо времето ще връща само нас назад, защо не влияе на яхтата, на тая луканка, на маслото? А защо вие пишете там, че мозъкът оставал неподвластен, защо тогава… Впрочем главата ми наистина е пълна с разни идиотщини. И по-стара се виждам, дори омъжена се виждам, аз, дето не мога да понасям мъж да ме докосне!
— Чак такава феминистка ли сте? — не повярва той, защото си беше направо безбожно тази внезапно цъфнала женска красота да е останала непогалена.
— Уф, и аз не знам вече каква съм! — изпъшка тя, навярно от бързината, с която бе натъпкала стомаха си, защото се издърпа назад и подири опора в стената. — Аз се виждам омъжена, вие побързахте да се отървете от жена си… Хайде, отговорете ми на тия въпроси!
— Не мога! — отвърна той и радостно си спомни, че наистина се е отървал от жена си.
Образът й още повече се отдалечи, прогонен сякаш от думите на студентката, други жени излязоха напред, натрапваха се в прегръдката му. Той сдъвка първия залък предпазливо, да не вдига чак толкова шум, отпи от кафето, набра кураж.
— Олга ли се казвате?
— Защо Олга? — удиви се момичето.
Сам не знаеше откъде му хрумна това име, вдигна рамене.
— Такъв хаос е в мозъка ми!
— Хей, аз съм ревнива! Казвайте бързо коя е тази Олга.
Приличаше едновременно на забавляваща се хлапачка и на истински ревнива жена.
— Имаше май някаква Олга, ама като не помня! А вие нали уж… Феминистките ревнуват ли?
— Сега се уча да бъда феминистка — засмя се тя, сепна се, аметистите явно се объркаха сред множеството видения, нападнали я вкупом. — А субективен ефект да е това, цялата тази история?
— Какъв субективен ефект?
— Ние двамата да сме го предизвикали, съзнанието ни, искам да кажа. Или пък в някакво особено общо състояние… Чела съм за йогите…
— Йогите не могат да се пренасят колективно в тяхното абсолютно битие — прекъсна я той, за да не му изтърси още някоя такава глупост, но всъщност се бранеше. Одеве в нишата сам бе отблъсвал от себе си атаката на разсъждения за образа на Вселената като субективен ефект на човешкия мозък.
А отгоре на всичко сякаш не за първи път разговаряше с това момиче и за абсолютното битие на йогите.
— Добре де, професоре, хем вие сте писали ония там хипотези, хем не ги приемате — настоя тя за отговор и пак го нарече „професор“, но не шеговито, а както се обръщат хората към действителен титуляр.
— Един професор може да си позволи всякакви щуротии, аз съм още доцент.
Тя не разбра самоиронията му.
— А като доцент какво ще измислите?
И струпа двете възглавнички една върху друга, изтегна се отново в цял ръст на леглото, готова да слуша. Сега обаче грубите панталони и грубият пуловер кой знае как я правеха съблазнителна.
— Има си предостатъчно фантазьори сред физиците, та не е нужно и аз…
— Да, ама сега е нужно, разберете! Щом не приемате моята хипотеза за субективния ефект, кажете вие тогава какво е!
— Тя ваша ли е? — подигра я той.
Малката феминистка му се сопна в предишния си маниер:
— Защо да не е моя, сама си я измислих! А вашата каква е?
— Нямам, казах ви, но щом ви се слушат щури хипотези, имаше една за фридмоните…
— Ще се сваря в тия гащи! — разкрачи се тя доста неприлично, издърпа широките крачоли настрани. Май не й беше сега до никакви хипотези.
— Че свалете ги.
Тя сърдито го изгледа и отново се превърна в предишната хулиганка.
— Предупредих ви да не си правите никакви илюзии!
Явно заради него бе се бронирала с тия дрехи.
— В това ли се изразява феминизмът, да подозирате мъжете в неща, които лежат само във вашата глава?
Не, оная, зрялата жена, още се обаждаше у нея и се засмя с малко глезено превъзходство:
— Ах, че сте зъл! Нищо, прощавам ви. Та каква беше хипотезата?
— Ще изляза за малко.
— Къде?
— Да се поразтъпча. Много ми се спи.
— Не ме оставяйте сама, моля ви! — изплаши се малката феминистка. — На мен също ми се спи.
Той примирено седна отново на табуретката отвъд масата. Трябваше да се борят против съня, за да видят какво още ще стане. Тая неподвижност нямаше да трае вечно я! Слабо ли беше кафето или още не бе започнало да действува?
— Значи сте феминистка? И какво всъщност означава това?
— Ама не ме разпитвайте като телевизионен журналист!
— Чудно момиче сте! Настоявате да седя при вас, а отказвате да разговаряме.
— За някои неща не искам. Хайде, разкажете ми за файнманите.
— Фридмоните — поправи я той.
Тя се напрегна да си спомни нещо.
— А файнманите какви са?
— Няма такива. Има Файнман, известен физик.
— Той ли ги е измислил?
— Фридмоните ли? Не, хипотезата е съветска.
— Че откъде се взе в главата ми тогава тоя Файнман?
— Има прочути лекции. Те и у нас са преведени.
— Ама аз нищо такова не съм чела! — тупна тя с досада по кревата. — Както й да е! Та какви са тия фридмони?
— Няма да ви кажа, докато вие не ми разкажете за феминистките! — изненадващо и за себе си влезе той в нейния маниер на разговаряне.
— Но аз и за тях нищо не знам! Казах го одеве ей така! — Сигурно забеляза неверието му и добави с трогателна изповедност: — Просто искам да намеря мястото си в живота извън сферата на мъжете. И без тяхното заробващо великодушие.
— Доста е наивно, но за вашата възраст… Сигурно сте преживели някое разочарование.
— Не едно. Впрочем това не ви засяга. Аз свърших, хайде!
На него обаче не му се изнасяха лекции. Още му се спеше и повече го забавляваха нейните приказки, които вече съумяваше да слуша със снизхождението на възрастния.
