приветствам в семейството.
Думите не прозвучаха по-убедително от усмивката й.
— Благодаря.
Те стояха така една срещу друга, без да се погледнат. Тишината помежду им беше пълна с неизречени думи. Слънчевите лъчи се плъзгаха по дължината на коридора през отворените врати и по прошарения с червени жили мраморен под се редуваха светли и тъмни петна. Гласът на Керълайн се чуваше между махагоновите ламперии от далечината на балната зала, даваше тихи, но строги заповеди като генерал. Подготовката беше в разгара си, защото балът предстоеше утре вечер. Той трябваше да докаже на цял Ню Йорк колко са щастливи младоженците.
— Сигурна ли сте, че няма да пийнете нещо? Чай? Лимонада? — Сабрина наруши неловкото мълчание.
Елън поклати глава.
— Трябва да бъда откровена с вас. Тук съм, защото Ийън ме помоли да дойда.
Сабрина изпъна гръб.
— А ако зависеше от вас, щяхте да изпратите алчната бунтовница в щатите на Юга, където й е мястото.
Устните на Елън се разтвориха, отпуснаха се и се изпънаха като тънка черта.
— Аз много обичам брат си. А вие дойдохте тук, за да му причините зло.
— Дойдох, за да постъпя с него така, както той постъпи с мен.
Елън вдигна глава.
— Не зная какво точно се е случило, когато сте се срещнали за първи път, но Ийън обвинява себе си за вашите постъпки.
— Да, но вие сте сигурна в друго. Вие си знаете, че скъпият ви брат не е способен на никакво безчестие.
— Той просто не може да върши такива неща — Елън пристъпи напред — стройна като рицар, който защитава честта на брат си. — Той е благороден човек и чудесен мъж.
— Предложи ми женитба само за да ме прелъсти. Това ли е вашата представа за достоен човек?
— Той никога не би постъпил така.
— Брат ви е негодник.
Елън се пое дъх през зъби. Замълча за малко, без да изпуска Сабрина от поглед. Дишаше като боксьор след мач от шест рунда.
— Както казах, нямам представа какво е станало между вас. Но знам, че Ийън ви обича много. Ето това е причината за моето желание да ви приема в семейството.
Ийън е казал на сестра си, че я обича! Сърцето на Сабрина се изпълни с надежди, които разрушиха съмненията и последната й воля за съпротива. Ако му повярва, това значи да сложи оръжие и да изложи душата си на показ пред него. Не можеше да постъпи така.
— За вас може би е изненада, че селянка като мен не желае да влезе в такова царствено семейство, госпожо Рейнолдс.
— Да, знам за това — Елън се завъртя и млечнобялата рокля се развя около нея. Като войник на парад тя тръгна към главния коридор, след няколко крачки спря и колебливо се обърна.
— Когато за първи път ви видях, почувствах, че прекрасно подхождате на брат ми.
Елън млъкна, а Сабрина се вцепени в очакване да бъде заклеймена завинаги.
— Знам, че няма да ми повярвате, но все още чувствам, че вие сте жена за Ийън — тя се усмихна. — Наистина се надявам, че можете да изгладите противоречията си. Той не е като другите. И заслужава много… Искам да бъде щастлив. А вие сте единствената жена, която може да му даде това. Чувствам го.
А Ийън беше човекът, способен да я съсипе. Обзета от съмнения, Сабрина скръсти ръце, докато гледаше как Елън излиза.
Ийън влезе в кабинета, Гуинивиър го чакаше до вратата. Уолтър стоеше до барчето с гарафа в ръка.
— Надявам се, че не възразявате.
— Не, изобщо — каза Ийън и се наведе да почеше кучето по главата.
— Вие ще пийнете ли? — попита Уолтър и си наля бренди.
Ийън поклати глава. От това едва ли би се почувствал по-добре. Той се настани в креслото зад бюрото си и зачака Уолтър да събере смелост. Зад гърба му пердетата пърхаха от вятъра и из стаята се носеше сладостно ухание на рози.
— Изпаднал съм в голямо затруднение — каза Уолтър и затвори барчето. Взе чашата и седна. — Ако ме принудят да изплатя всички акции, които се задължих да продам, ще се разоря — той млъкна и се загледа в чашата. — Ще ме пратят в затвора.
Ийън го изгледа. Представяше си какво ще направи Уолтър, ако сега е на негово място.
— Това е нормално, при положение че продавате нещо, което не е ваша собственост.
Уолтър превъртя кристалната чаша в ръце и се загледа в движението на течността.
— Нуждая се от помощта ви.
Ийън прокара ръка по гърба на Гуинивиър. Кучето притвори очи и повдигна нос към дланта му.
— Вие се надявахте аз да съм разореният.
Уолтър кимна, без да вдига очи.
— Сметнах, че Фелисити най-сетне ще се откаже от вас, ако сте разорен.
Това беше още един човек, когото любовта бе подтикнала към провал. Какво ли ще стане с него, щом така обича Сабрина? Не знаеше.
— Колко акции сте обещали?
Ръката на Уолтър замръзна.
— Петстотин.
Ийън издиша през зъби.
— Сутринта на борсата една се продаваше за двеста и четиридесет. Можете ли да платите?
Уолтър кимна.
— Ще ми излезе солено, но ще успея. Стига да се сдобия с акциите.
— Имам и акциите и предварителните договори — Ийън бръкна в горното чекмедже на бюрото си и извади чекова книжка. Наведе се и я подаде на Уолтър. — Напишете ми чек и ще разваля договора.
— Това ли е всичко? — попита Уолтър, като му подаде чека.
Ийън погледна сумата и прибра чека в средното чекмедже.
— Това е.
— Изглежда, отново ви подцених. Мислех, че ще ме одерете жив.
— Аз не изпитвам нищо лошо към вас, Уолтър — Ийън го погледна в очите. — И никога не съм изпитвал.
Уолтър го гледаше втренчено, лицето му се изкриви от злоба. Жестът на Тримейн бе засегнал честолюбието му. Ийън усети, че косите му настръхват. Този човек щеше да опита пак, нямаше да се примири, докато не го съсипе.
— Колко ще вземете от това, Тримейн? Милион? Два?
— Това едва ли ще ме утеши — той се облегна на стола и погали Гуинивиър зад ухото. — Ако гласуването бе минало по друг начин, щях да съм по-щастлив.
— Това не ме успокоява много.
Уолтър бавно се надигна от стола. Излезе, без да се обърне, с изпънат гръб и глава, вдигната нападателно. Беше като петел, готов за битка.
Ийън завъртя стола си към отворените балконски врати. Градинарите навън стрижеха моравата и подготвяха градината за тържеството утре вечер.
Уолтър беше платил много за любовта си към Фелисити — далеч повече от стойността на чека в чекмеджето. Ийън се чудеше какво ще му струва това, че обича Сабрина. Сърцето? Гордостта? Живота? Без значение какво е, щеше да го даде, за да спечели любовта й.
Хауърд Нийли гледаше след жената, която излезе от магазина му. Не можа да види добре лицето под
