гърдите, корема и бедрата си.
— Ръцете ми копнеят да те помилват — каза той и ръката му се плъзна по тялото й. — Устните ми желаят да опитат вкуса ти. Навсякъде. Господи, Сабрина, нямаш представа как го усещам — той притисна разтворените си устни към шията, влажната целувка изгори кожата й.
Пръстите й спряха да се движат. Дъхът й секна, когато ръцете на Ийън се придвижиха нагоре. Трябва да го отблъсне, да му покаже, че не означава нищо за нея. Но нещо я приковаваше на място — неговата загадъчна власт над волята й. Тя въздъхна шумно, когато пръстите му погалиха гърдите й.
— Кажи ми, че и ти искаш да го почувстваш. Кажи дали не се събуждаш нощем и не си мислиш колко ще ти е хубаво, ако лежиш до мен, ако ръцете ми те докосват, ако те любя.
— Плътска страст — прошепна тя — и нищо повече.
Ръката му се разтвори и се плъзна по извивката на гръдта й.
— Плътска страст ли? Това е огън, който се разгаря бързо и угасва внезапно, когато го изпуснеш от контрол. Това ли е всичко помежду ни? — устните му докоснаха слепоочието й. — Или е нещо повече? Не е ли тлеене, което те изгаря? Нима съдбата не ни е отредила да открием душите си, Сабрина? Не сме ли създадени да се обичаме?
Тя рязко си пое дъх, когато пръстите му погалиха върховете на гърдите й.
— Не знаех, че вярваш в приказки.
— Ето в какво вярвам — той докосна лицето й с буза. Разтворената му длан се притисна към къдриците между краката й. — Вярвам, че можем да бъдем заедно, Сабрина. Имам нужда от теб.
Копнежът в гласа му приличаше на нейния. Сабрина се опита да прибегне до гнева и гордостта, за да запази спокойствие. Усещаше, че океанът от чувства, който бушуваше около нея, скоро ще я погълне и ще я хвърли в обятията му. Ако сега се предаде, предаваше му всичко. Не можеше! Но когато се опита да се разгневи, волята й се прекърши като изсъхнала клонка и я остави беззащитна в опасността.
Ръката му се вмъкна между бедрата й и я подхвана през памучната нощница, дланта му пламтеше по възбудената й кожа.
— Ти ме желаеш, Сабрина — прошепна той и разтвори горната част на нощницата й. — Усещам го с ръката си.
Сякаш за да докаже думите му, тя го притисна още по-силно до себе си. Желанието я заля като топла вълна. Отпусна глава на рамото му и се остави на чувствата си.
Тазът му се повдигна и той притисна твърдата си възбудена плът в хълбоците й. Разкопчаваше малките перлени копчета и се движеше кръгообразно, като се притискаше в тялото й, готово да се разтвори и да му открие всичките си тайни.
— Нека те прегърна. Нека ти дам всичко от себе си.
Нощ след нощ я преследваше. Всеки път тя се събуждаше и усещаше същата болка дълбоко в себе си — болка, която само той можеше да облекчи.
— Позволи ми да те обичам.
Нуждаеше се от него. Искаше го. Щеше да го има. Поне за малко. Поне тази нощ.
— Да.
— Сабрина — прошепна той молитвено, докато ръката му се плъзгаше помежду им. Усети го как разкопчава панталона си и почувства пищната тежест на члена му върху кръста си. Тя отвори очи и видя, че ръцете му отдръпват нощницата й. Белият памук се разтваряше от допира му и разкриваше гърдите й, извивката на тялото, тъмната сянка на пъпа и по-ниско — още по-мрачната сянка на женствените къдрици. — Толкова си красива — прошепна той и подхвана гърдите й с две ръце, повдигна ги към бледата светлина и започна да милва връхчетата им с пръсти.
Сабрина простена ниско. С гръб към него завъртя хълбоците си и се притисна към слабините му. Той пое въздух през зъби и издиша до рамото й.
Разтворената му ръка бавно се плъзна по гърдите й. Облегната на него, Сабрина гледаше тъмните му пръсти, които играеха нагоре-надолу по бледата кожа. Ръката му отиваше все по-ниско, подмина тъмната вдлъбнатина на пъпа и попадна в мрака на къдриците. Пръстът му се плъзна вътре.
Показалецът и палецът подхванаха върха на гърдата й, завъртяха и леко го стиснаха. Внезапното усещане я накара да се задъха. Всичко в нея трептеше, въртеше се спираловидно нагоре, вихрено препускаше и се разнасяше във всички посоки. Пръстите му се движеха по тялото й, той свиреше на нея, музиката му я изпълни дотолкова, че тя започна да стене и да се мята под него, докато не си помисли, че ще умре, ако той не проникне в нея.
— Сега — прошепна тя и се обърна в прегръдките му като кукла на конци. Движенията й бяха напрегнати от желание.
Ийън обви ръце около кръста й и я повдигна. Пианото издрънча силно, когато я положи на клавишите.
— Красива магьосница — прошепна той, хвана бедрата й и ги обви около себе си.
Сабрина плъзна ръце по раменете му и усети допира на топла бяла коприна. Прегърна го, искаше да обхване цялото му тяло.
— Моят сладък ангел — шептеше той до нея.
Той близна устните й и тя ги разтвори. Ниско долу усети сладостния допир на топлата му плът, която се плъзна в жадната горещина на дълбините й. Сабрина се изви към него, придърпа го за раменете, повдигна таза си — притежаваше го изцяло. Ийън се приведе над нея, държеше в шепи овала на седалището й. Стоя така дълго, сякаш я поглъщаше и искаше да запази в паметта си всяка подробност от това усещане. Едва тогава започна да се движи.
Тя често чуваше музика в себе си и сега, докато телата им се движеха, звуците се посипаха върху тях като искри. За Сабрина това беше симфония — най-красивата музика, която бе слушала. Мелодията се разгръщаше бавно и уверено, тоновете се блъскаха като вълни, разливаха се, темпото ставаше все по-бързо и по-бързо, докато прибоят го разби с шумно кресчендо.
Сабрина се наведе към Ийън и извика името му, прегръщаше го като пленник между краката и ръцете си, задържаше го с всяка част от тялото си.
Когато последните тонове заглъхнаха под луната, той потръпна и простена дълбоко. Тя знаеше, че никога не може да изпита същото с друг мъж. Не и в този живот. И в никой друг.
Ийън стоеше облегнат на шията й и Сабрина усещаше мекото докосване на косата му по лицето си. Постепенно се успокояваше и действителността нахлуваше в съзнанието й. Усети под себе си пръстите му и клавишите, гърбът й се опираше на някакъв ръб. С ужасяваща яснота разбра какво й струваше тази рапсодия — честта, гордостта, душата. Много висока цена за една лъжа.
Повдигна глава и погледна Гуинивиър. Дребното куче седеше в светлината до отворените френски прозорци и я гледаше. Дни наред се опитваше да спечели доверието й. И не успя. Може би кучето е по- мъдро от нея. Беше добре да се поучи от неговата предпазливост. Човек не бива да се доверява на всекиго.
Ийън се обърна към нея и я докосна с устни под ухото.
— Никога не съм слушал по-красива музика. Усещаше извивката на устата му по кожата си, дори гласът му се усмихваше. Това беше усмивката на победител! Сабрина се отблъсна от раменете му, искаше да се освободи.
Той я погледна, зелените му очи преливаха от неизказани въпроси.
— Боли ме — изхлипа тя. Беше по-красноречиво, отколкото й се искаше. Ийън я повдигна и се обърна, изплъзна се от нея и я постави леко на пода.
— Моля те, недей — прошепна тя и обърна глава, когато ръката му докосна бузата й.
— Обичам те, Сабрина. Моля те, не ме отблъсквай.
Не можеше да устои на това. Нямаше сили да приеме спокойно тези лъжи, толкова й се искаше да повярва в тях. Тя се отправи към френските прозорци, закопчаваше нощницата и пръстите й трепереха. Излезе навън в розовата градина, топлият вятър милваше пламналите й страни. Зад гърба си долавяше тихо шумолене, сякаш някой си оправяше дрехите.
— Чудя се какво те накара да се промениш така, Тримейн? Защо реши да играеш по нови правила?
Той вървеше зад нея — усещаше топлината му.
— Това не е игра, Сабрина — ръцете му се отпуснаха на раменете й.
