Поздрави от рая

всичко.

— Наистина ли?

— О, да. А на мисис Бауман дължим много — време беше някой да ни насочи по вярната следа!

— Мислите ли, че тя казва истината?

— Истината? — Морс поклати глава. — Не вярвам и дума, от това, което каза тя, а вие?

— Не знам, сър. Съвсем съм объркан.

— Объркан? Разбира се, че не сте. — Той се обърна към Луис и остави жълтия молив на бюрото на секретарката. — Искате ли да знаете какво се е случило в Пристройка 3 в Новогодишната нощ?

ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВАПонеделник, 6-ти януари, преди обяд

Лош план е този, който не търпи промени.

(ПУБЛИЛИЙ СИРУС)

— Нека изясня нещо от самото начало. Казах, че гледаме на нещата от погрешен ъгъл и точно това имах предвид. Макс определи времето на смъртта в доста големи граници и вместо да го послушам, аз се опитах да го уязвя. Дори и сега ми бяха нужни цял куп лъжи от устата на тази жена, за да се насоча във вярната посока. Най-важното нещо, свързано с мисис Бауман, е, че тя бе принудена да ни покаже писмото, вероятно от нейния съпруг, за да си създаде достоверно алиби. Това е бил единственият и куршум и не й е оставало нищо друго, освен да го използва, тъй като ние се доближавахме — ние сме съвсем близо! — опасно близо до истината. И аз казах „вероятно от нейния съпруг“ — но случаят не е такъв: то наистина е от нейния съпруг, в това можете да бъдете сигурен. Всичко съвпада, нали виждате, щом преобърнем нещата. Мъжът в Пристройка 3 не е бил убит след празненството; той е бил убит преди него. Нека само приемем, че Маргарет Бауман е била невярна съпруга и е дълбоко хлътнала по своя любовник. Той я заплашва с изнудване по някакъв начин, ако не се съгласи да се виждат отново — заплашва, че ще каже на съпруга й или че ще си пререже гърлото, или че ще пререже нейното гърло — както искате. Нека също допуснем, че съпругът й, Том Бауман, доставчик на пощата на Нейно Кралско Величество в Чипинг Нортън, е разбрал за това — нека кажем, че той е хванал някое писмо или, което е по-вероятно, тя е била достатъчно отчаяна и му е казала — защото вероятно е имало някаква уговорка помежду им. Заедно, те решават, че трябва да направят нещо, за да се избавят от заплахата, която сега виене и над двамата и точно в този момент, мисля аз, е съставен планът. Те резервират двойна стая за Новогодишната ваканция в хотела, използвайки несъществуващ адрес, за да не може по-късно някой да ги проследи; и Том Бауман е точно човек, който може да се справи с този проблем — той и никой друг. Така нещата се задвижват. Маргарет съобщава на своя опасен и непреклонен любовник — да го наречем мистър X — че може да прекара Нова година с него. Той няма семейство, луд е по нея и сега е на върха на щастието! Той вече си е мислел, че тя ще го зареже. Но ето, тя предлага да прекарат заедно няколко дни. Тя е поела инициативата; тя е уредила всичко; тя е направила резервация в хотела; тя го иска! Тя дори му е казала — очаквайки той да се съгласи — че тя ще подготви костюмите, с които ще са облечени на Новогодишното празненство. Тя му казва да има готовност, да кажем, от четири часа на 31-ви. Самата тя вероятно се регистрира с фалшиво име и фалшив адрес около час преди това, но все пак малко по-късно от останалите гости. Иска да я видят колкото се може по-малко хора, но все пак й е необходимо доста време. Тя се озовава сама на рецепцията, вдигнала яката на палтото си, спуснала шала през лицето си; попълва бланката, взема ключа от стаята, занася куфара си в Пристройка 3 — и всичко е готово. След това се обажда на X от уличния телефон вън до хотела, казва му номера на тяхната стая и той се изстрелва към нея. И докато останалите гости играят „клуедо“, той прекарва времето късно следобед и рано привечер пъхнат между чаршафите, както се казва. Когато страстта им е поутихнала, тя му казва, че е по-добре да станат и да започнат да се маскират за празненството; показва му какво е донесла за двамата; и към 19:00 ч. са готови: тя натърква ръцете му с чернилка, след което казва, че е забравила на рецепцията портмонето си, или чадъра си и че ще отскочи за минута да го прибере, взема ключа със себе си, навлича шлифера си върху костюма и излиза, тъкмо когато часовникът бие седем часа. Том Бауман, облечен в съвсем същите дрехи като X, я очаква някъде наблизо около хотела; и докато Маргарет Бауман изживява няколко от най-напрегнатите мигове в живота си, вероятно под навеса на автобусната спирка срещу хотела, Том Бауман се вмъква в Пристройка 3.

Какво точно се е случило тогава, не знаем — а може и никога да не разберем. Но малко след това семейство Бауман изиграват останалата част от вечерта по възможно най-добрия начин — преструват се, че ядат, че са влюбени един в друг, преструват се, че се забавляват.

Шансът да ги разпознаят е съвсем малък: тя е скрита зад фереджето си, а той е начернил лицето си. Но и двамата държат да ги видят как се прибират в пристройката след свършването на празненството и в действителност Том Бауман доста проиграва ролята си. Той изчаква двете жени, за които знае, че са настанени в пристройката, мята ръце през раменете им — при което изцапва палтата им с мазилото — и създава впечатлението у всички заедно и у всеки поотделно, че отива да спи. Биниън е вървял отзад — доста наблизо. Но ключалката е доста проста и след като Биниън се е уверил, че всичко е наред, семейство Бауман са се измъкнали в зимната нощ. Те са отишли и са взели колата си от Уестгейт — или където е била паркирана — след което Том Бауман е закарал Маргарет на Чарлбъри Драйв и тя е запалила лампите, за да помислят съседите, че празнува Нова година. Самият Бауман се е изгубил в нощта, така че ако се окаже необходимо, да може да има алиби от „Инвърнес“ или където е осъмнал на следващата сутрин, а на Маргарет е оставил предварително написаната бележка за въображаемата приятелка. Е, това е, Луис! Това се е случило, доколкото аз мога да го разгадая.

Самият Луис бе слушал с голям интерес и без да прекъсва разказа на Морс. И въпреки, че с изключение на времето на убийството, това не беше особено потресаващ анализ, то беше точно от онзи вид скалъпени хипотези, които Луис бе свикнал да чува от Главния инспектор — навръзване в обща схема на всички очевидно несъвместими улики и объркващи доказателства. Но в тезата на Морс имаше един-два пропуска; така поне виждаше нещата Луис.

— Казахте, че са прекарали следобеда в леглото, сър. Но, ако трябва да бъдем честни, не намерихме особени доказателства в подкрепа на това твърдение, нали?

— Е, може да са го правили и на пода — не знам. Аз само казах какво може да се е случило.

— А прислужницата, сър — Манди ли беше? Не идва ли някой обикновено около седем часа да оправя юрганите…?

— Юргани? Луис! Вие май още живеете в деветнадесети век. А това не е и „Уолдорф Астория“, все пак.

— Все пак има риск, сър — някой може да влезе и да намери…

— Персоналът не е бил в пълен състав, Луис — нали знаете.

— Но семейство Бауман не са го знаели!

Морс кимна.

— Не-е. Но са могли да закачат на вратата една от онези табели, гласящи „Не безпокойте“. Всъщност, те са го и направили.

— Но все пак е рисковано да окачваш подобни табели, когато си на карнавал.

— Луис! Не разбирате ли? Та те през цялото време са поемали рискове.

Както винаги, когато Морс избухваше по подобен начин, Луис знаеше, че е добре да не настоява. Очевидно, това, което Морс твърдеше, бе вярно; но Луис чувстваше, че някои от обясненията съвсем не звучат убедително.

— Ако е така, както казвате, сър, и Бауман е бил маскиран и готов да излезе в абсолютно същите дрехи, както и другия човек, то къде е бил той…?

— Къде? Отде да знам. Но съм сигурен, че само му е останало да довърши някои