Лаборантката се отмести и Синтия седна на масата. Лаборантката, специалист Лабик, каза:
— Косъмът вдясно беше взет от мивката в мъжките тоалетни при шести полигон. Косъмът вляво беше взет от четката за коса.
Синтия погледна в микроскопа, а специалист Лабик продължи:
— Аз изследвах двадесет екземпляра, за да се убедя, че всички косми по четката принадлежат на едно и също лице. Моето мнение е, че те са на едно и също лице и следователно по тази четка не би трябвало да има косми на друг човек, макар че аз ще изследвам всеки един за доклада си.
Искаше ми се да й кажа: „Минавай по същество“, но трябва да оставиш лаборантите да говорят по техния си начин иначе се сърдят.
Специалист Лабик продължи:
— Космите имат това, което ние наричаме класова характеристика. Това означава, че не може да се установи абсолютното съответствие на даден косъм. Те могат да се използват за изключване на заподозрян, но не и за доказване на вина в съдебен процес, освен ако и двата екземпляра, които се сравняват, нямат корен, така че да можем да определим пола на човека и неговия генетичен код.
Кал й каза:
— Мисля, че те знаят това.
— Да, сър. Както и да е, образецът, намерен в тоалетната, няма корен, но от стеблото определих, че лицето е било от нулева кръвна група, лицето, чиято коса е била по четката също са от нулева кръвна група. Освен това и двата образеца принадлежат на човек от бялата раса, подобни са по структура, цвят, липса на допълнителна обработка и общо състояние на косата.
Синтия вдигна очи от микроскопа:
— Да, изглеждат еднакви.
Специалист Лабик заключи:
— Моето мнение е, че те принадлежат на едно и също лице, макар че образецът от мивката е прекалено малък, за да бъде подложен на допълнителни тестове като спектрален анализ например, който би могъл да установи допълнителни прилики. Всякакви допълнителни тестове ще променят или унищожат този единствен косъм, взет от тоалетната. — Тя добави: — Някои от космите но четката имат корени и след около час ще мога да ви кажа пола на лицето и неговия генетичен код.
Кимнах.
— Разбрано.
Синтия стана и каза на Лабик:
— Моля означете това, поставете го в пликче и приложете доклад.
— Да, госпожо.
— Благодаря.
Сайвър ме попита:
— Това достатъчно ли е за арест?
— Не, но е достатъчно, за да започнем да наблюдаваме някого наистина отблизо.
— Кого?
Заведох го до този край, който беше отдалечен от лаборантите и му казах:
— Човек, който се казва полковник Чарлс Мур, същия, чиито отпечатъци от гуми ще сравняваш. Неговата канцелария също се намира в школата по психооперации. Бил е шеф на жертвата. Опитвам се да запечатам канцеларията му, докато получа разрешение да я докарам тук.
Синтия дойде при нас и каза:
— Междувременно, Кал, сравни отпечатъците от пръсти, намерени по четката на полковник Мур, с отпечатъците от пръсти, намерени по джипа, а също и с тези, намерени по чувала за боклук и вещите вътре.
— Добре. — Той помисли за момент после каза: — Но дори и да ги открием, това няма със сигурност да постави полковник Мур на местопрестъплението, ако те са се познавали. Той може да има логични обяснения за това, че отпечатъците му са били намерени, да кажем, върху кобура й, или по джипа.
Отвърнах:
— Зная, но ще му бъде малко по-трудно да обясни защо отпечатъците му са по чувала за боклук, или защо следите от гумите му са на пети полигон.
Кал кимна.
— И все пак ще трябва да докажеш, че е бил там по време на убийството.
— Точно така. Така че искам да сравниш отпечатъците от пръсти по четката за коса с тези, които си намерил по колчетата от палатка. Ако имаме отпечатъците от гумите му и достатъчно отпечатъци от пръсти, които съвпадат с неговите, тогава въжето около неговия шибан врат се затяга, нали?
Кал кимна.
— Добре, ти си детектива. Аз бих го признал за виновен, но в тия дни не знаеш какво да очакваш.
Той се обърна и тръгна към дактилоскопския екип. Синтия ми каза:
— Ако разпитаме Мур и му представим доказателствата, съществува голяма възможност да ни каже, че го е направил.
— Точно така, или пък да ни каже, че не го е направил. Тогава трябва да отидем пред военния съд и да затаим дъх, докато те решат дали един полковник от американската армия е удушил дъщерята на генерал Камбъл, или пък старши подофицери Бренер и Сънхил са хванали не този когото трябва, изтървали са истинския виновник, изцяло са опозорили себе си и армията и съвсем са я оплескали.
Синтия се замисли за момент и ме попита:
— Ако всички лабораторни доказателства сочат към Мур, ти би ли имал някакви съмнения.
— А, ти?
— Да, доста големи. Просто не мога да си представя Ан Камбъл да прави каквото и да е там с този човек, а също не мога да си представя и него да я удушава. Прилича ми на някой, който би ти поставил отрова в кафето, но не и на човек, който би убил с ръцете си.
— Точно това ме притеснява и мен. Но никога не се знае… тя може да го е помолила да го направи. Да го е умолявала да я убие. Имах един такъв случай веднъж. А доколкото знаем, Мур може да е бил под влиянието на някакви психовъздействащи наркотици. Нещо, което е взел от работата си.
— Това е възможно.
Погледнах над рамото на Синтия.
— А междувременно тук идва и законът.
Полковник Кент вървеше през дългия хангар и ние го посрещнахме по средата на пътя. Той попита:
— Нещо ново тук?
Отвърнах:
— Приближаваме се до нещо, Бил. Чакам за отпечатъци от пръсти и от гуми на автомобил.
Очите му се разшириха.
— Не се шегуваш, нали? Кой?
— Полковник Мур.
Той като че се замисли върху това и после кимна.
— Връзва се.
— Как се връзва, Бил?
— Ами… те бяха много близки, имал е възможност, а и не бих казал, че не е способен да го направи. Той е странен. Само че не зная какъв би могъл да бъде мотивът му.
— Аз също. — Попитах Кент: — Кажи ми нещо за генерал и капитан Камбъл.
— Какво по-точно?
— Бяха ли близки?
Той ме погледна право в очите и каза:
— Не бяха.
— Продължавай.
— Ами… може би бихме могли да обсъдим това друг път.
— Може би бихме могли да го обсъдим във Фолс Чърч.
— Хей, не ме заплашвай.
