— Сега не обсъждаме мен, полковник — каза Синтия много хладно.
— Добре, извинявам се. Но да отговоря на въпроса ви. Ан Камбъл не би приела отказ. Не искам да кажа, че тя изнудваше някого. Никога не го е правила, но понякога съществуваше елемент на принуда. Освен това тя очакваше скъпи подаръци — парфюми, дрехи, билети за самолет и така нататък. И това беше най- ненормалното нещо — в действителност тя не се интересуваше от подаръците. Тя просто искаше от мен, а предполагам и от всички други, да усетим от време на време ухапването от това да се разделим с нещо повече от малко време. Беше нещо като контрол от нейна страна. Спомням си веднъж ми поиска да й донеса флакон скъп парфюм. Не мога да си спомня какъв беше, но ми струваше около четиристотин долара, и трябваше да го прикрия с кредит от местното дружество за заеми и да се храня в отвратителната столова в продължение на един месец. — Той се засмя при спомена, после каза: — За бога, доволен съм, че свърши.
— Да, но не е — напомних му аз.
— За мен свърши.
— Надявам се, че е така, Бил — казах аз. — Карала ли те е някога да злоупотребяваш със служебното си положение?
Той се поколеба, после отвърна:
— Само дребни неща. Билети за приятели, призовка за превишена скорост за нея веднъж. Нищо важно.
— Моля за разрешение да не се съглася, полковник.
Той кимна.
— Нямам никакво извинение за поведението си.
Точно това щеше да каже пред анкетната комисия и това беше най-доброто и единственото нещо, което би могъл да каже. Чудех се как ли е компрометирала другите мъже, освен сексуално. Услуга тук, отплата там, и кой знае какво още е искала и получавала? В своята двадесетгодишна служба, от които петнадесет в Централния следствен отдел, не бях виждал, нито чувал за такава дълбока поквара във военна база.
Синтия попита Кент:
— А генералът не можеше ли да я спре, или да се отърве от нея?
— Не. Не без да се изложи като неспособен и небрежен командир. По времето когато той разбра, че дъщеря му от плаката за набиране на доброволци беше компрометирала и преспала с всички около него, беше вече прекалено късно да действа по официалния ред. Единственият начин, по който би могъл да оправи нещата, беше да докладва на шефовете си в Пентагона, да поиска оставките на всички тук и после да подаде собствената си оставка. — Кент додаде: — Нямаше да сбърка много, ако просто се беше застрелял.
— Или пък убил нея — предложи Синтия.
Кент отново сви рамене.
— Може би. Но не по начина, по който тя беше убита.
— Добре — казах аз, — ако вече нямаме основен обвиняем, ти ще бъдеш един от многото, полковник.
— Добре. Но аз не се опарих толкова зле както някои други. Някои от тях наистина бяха влюбени в нея, до полуда и може би убийствено ревниви. Като това младо хлапе Елби. Той ходеше отчаян в продължение на седмици, когато тя го пренебрегваше. Разпитайте Мур и ако решите, че не я е убил, го попитайте за неговия списък на заподозрени. Този мръсник знаеше всичко за нея и ако ви каже, че това е секретна информация, уведомете ме и аз ще вкарам пистолет в устата му и ще му кажа, че може да занесе информацията със себе си в гроба.
— Ще се опитам да действам по-хитро — уведомих го аз. — Опитвам се да запечатам канцеларията на Мур, докато получа разрешение да я донеса тук.
— Просто трябва да му сложиш белезниците. — Кент ме погледна и каза: — Както и да е, вече виждаш защо не исках хората от местния ЦСО тук.
— Предполагам, вече ми е ясно. Някои от тях бяха ли замесени с нея?
Той се замисли за малко и после отвърна:
— Командирът на ЦСО, майор Бауз.
— Сигурен ли си в това?
— Попитай го. Той е от твоите хора.
— Ти и Бауз разбирате ли се?
— Опитваме се.
— Какъв е проблемът?
— Имаме проблем около сферите на действие. Защо питаш?
— Сфери на действие относно престъпната дейност или нещо друго?
Той ме погледна и после отвърна:
— Е… майор Бауз беше развил чувство за собственост.
— Не искаше да я дели с другите ли?
Кент кимна.
— Някои от приятелите й ставаха такива, когато тя ги зарежеше. — Той добави: — Женените мъже са истински свине.
Помисли малко и после каза:
— Не вярвай на никого в този гарнизон, Пол.
— Включително и на теб?
— Включително и на мен. — Кент погледна часовника си. — Това ли е всичко? За нещо конкретно ли искаше да ме видиш?
— Е, каквото и да е било, вече е без значение.
— Добре, отивам си вкъщи. Можеш да ме намериш там до 07.00, а после ще бъда в канцеларията си. Къде мога да ви намеря през нощта, ако нещо се случи?
— И двамата сме в хотела за офицери.
— Добре. Жена ми вероятно се е опитвала да ми се обади от Охайо. Ще започне да си мисли, че съм си намерил любовница. Приятна вечер.
Той се обърни и излезе, изминавайки голямото разстояние с доста по-малко енергия в походката, отколкото когато идваше.
Синтия отбеляза:
— Не мога да повярвам всичко тона. Каза ли ни той току-що, че Ан Камбъл е спала с почти всички офицери в гарнизона?
— Да, каза. Сега вече знаем кои са тия мъже на снимките.
Тя кимна.
— И сега знаем защо това място изглеждаше толкова странно.
— Да. Списъкът на заподозрените стана наистина много дълъг.
Казах на Синтия:
— Би ли могъл Бил Кент да извърши убийство, за да запази репутацията си?
Синтия отвърна:
— Възможно е, но мисля той намекна, че тайната му е била общоизвестна и че кариерата му просто е чакала генерал Камбъл да намери удобен случай, за да й сложи брадвата.
Кимнах.
— Добре, ако не е за да избегне унижение и позор, както се казва в ръководството, тогава какво ще кажеш за ревност?
Тя се замисли за момент и после каза:
— Кент намекна, също така, че връзката му с Ан Камбъл е била просто нещо като спорт за него. Малко страст, но никакви чувства. Мога да го повярвам. — Тя видя, че очаквам още от нея и се замисли за момент,
