Дъщерята на генерала

шибане на мозъка. Извинете ме.

Тя изчака да заглъхнат смеха и ръкоплясканията, и после продължи:

— Ние ще го наричаме обработка на мозъка, защото днес ни снимат на видеофилм. И така, как можете да обработите мозъка на някой, който се намира на хиляди мили разстояние, далеч във вътрешността на вражеската територия? Ами, по същия начин, по който го правите с жена си, приятелката си, шефа си или досадния си съсед. Първо, трябва ясно да сте осъзнали, че това е нещо, което искате да направите и трябва да направите. После, трябва да опознаете мозъка на другия човек — какво го тревожи, какво го дразни, какво го плаши. Вие не можете да действате, без да знаете как работят всички лостове, ключове и бутони. И накрая, трябва да сте в контакт с този човек. Контактът може да се осъществи на няколко нива — личен контакт, опосредстван контакт — чрез трети човек, писмен контакт във формата на документи, вестници, писма, бюлетини, пуснати от въздуха — не правете това с жена си и шефа си, радиоконтакт под формата на пропагандни предавания, лъжливи или манипулирани новини и така нататък.

Тя продължи в тази насока за известно време и после каза:

— По отношение на опосредствения и на личния контакт трябва да се знае, че те са най- ефикасни и най-стари, в сравнение с всички останали. Те са взаимодействащи и макар и трудни за постигане, те дават най-добри резултати. Един вид личен контакт с врага, който официално не признаваме или не използваме в американската армия е сексуалният контакт — Мата Хари, Далила и други известни прелъстителки, секс-сирени и изкусителки.

Тя продължи:

— Ако жените някога станат бойни командири, ще имаме нужда от мъже като вас, които да се промъкват нощем в палатките им.

Последва лек смях и се чу някой, който каза нещо за това да се покрие със знаме лицето на някоя стара бойна дама преди да я чукат в името на воинската слава.

После някой попита:

— Ако човек се приближи толкова до вражеския ръководител, защо просто не го убие?

Ан Камбъл отвърна:

— Наистина, защо не? Като оставим настрана съображения от морален и законен характер, съществува фактът, че един компрометиран, изплашен или напълно побъркан лидер, като Хитлер или Хюсеин, е равен на това да имаш още десет пехотни дивизии на фронта. Вредата, която един неспособен лидер може да нанесе на собствената си армия е неизмерима. Ние в армията трябва да си припомним това, което сме знаели в миналото — това, което всички на бойното поле са знаели през цялата човешка история, а именно войниците вече са обхванати от съмнения и носталгия, от ирационални бойни суеверия и страхове. Същото трябва да стане и с генералите.

Образът избледня и изчезна. Изправих се и изключих телевизора. Всичко това, така както тя го представяше в учебна обстановка, изглеждаше много умно, много логично и с много голям ефект. Очевидно беше започнала и един практически експеримент, както Кент беше предположил. Ако можех да вярвам на Кент, Ан Камбъл водеше планирана, обмислена и изключително яростна акция срещу своя враг, баща си. Ами ако той го заслужаваше? Какво беше казал Мур за убиеца й? Че който и да е бил, е мислел, че действа справедливо. По същия начин, вероятно, Ан Камбъл е мислела, че това, което прави на баща си е справедливо. Следователно той й беше направил нещо, и каквото и да е било то, то я беше накарало да поеме пътя на отмъщението и в крайна сметка на самоунищожението. Единственото, което бих могъл да предположа, че би могло да накара една дъщеря да направи това на баща си и на себе си, беше сексуално насилие и кръвосмешение.

Това щяха да ми кажат психиатрите, ако ги питах, и това беше в съответствие с всички психологически анамнези на заболявания, за които бях чувал. Но ако това беше вярно, единственият човек, който бито потвърдил, беше мъртъв. Генералът би могъл да го потвърди, но дори и Пол Бренер нямаше да посмее да пипне там. Бих могъл, обаче, да направя дискретни запитвания и може би, наистина само може би, госпожа Камбъл би могла да бъде разпитана внимателно по въпроса за взаимоотношенията между дъщеря й и съпруга й. Какво, в края на краищата, бях си изслужил моите двадесет години.

От друга страна, както Кент предложи, защо да ровя в мръсотията, която нямаше нищо общо с убийството, което разследвах? Но кой можеше да каже коя мръсотия беше нужна и коя не?

И така, убил ли е генералът дъщеря си, за да спре злобата й, или за да я умълчи? Или може би го е направила госпожа Камбъл по същите причини? И каква беше ролята на полковник Мур във всичко това? Наистина, колкото повече загребвах в мръсотията, толкова повече дами и господа във Форт Хадли се изцапваха.

Синтия се приближи и натика парче поничка в устата ми. Очевидно бяхме на ръба на нещо по-интимно от това да споделяме една кола, баня или поничка. Но да ви кажа истината, на моята възраст, в два сутринта, малкият Пол надали щеше да се изправи. Синтия каза:

— Може би от канцеларията на военната прокуратура ще ти дадат тия касети след приключването на случая.

— Може би бих предпочел касетите в мазето й.

— Не ставай отвратителен, Пол. — Тя продължи да обсъжда въпроса, като всяка жена. — Не е здравословно, нали знаеш?

Не й отвърнах.

— Когато бях в пубертета, се влюбих в Джеймс Дини. Гледах „Бунтовник без причина“ и „Великан“ по късната телевизия и заспивах разплакана.

— Какво смайващо признание за некрофилия. И каква е целта му?

— Забрави всичко. Ето добрите новини. Отпечатъците от гуми на пети полигон са оставени от колата на полковник Мур, или от това, за което сме почти сигурни, че е неговата кола. Отпечатъците по четката за коса, за които приемаме, че са оставени от Мур съответстват на два отпечатъка по колчетата за палатка, на поне шест отпечатъка по джипа и един в мъжката тоалетна, освен това в тоалетната, в сифона е бил намерен друг косъм, за който се смята, че е на Мур. Още — всички отпечатъци по чувала за боклук са на Ан Камбъл и на Мур, а също и отпечатъците по обувките, кобура и шлема й, което означава, че те двамата са държали тези вещи. Следователно твоето възстановяване на сцената на престъплението, на движенията и действията на Ан Камбъл и полковник Мур се съгласуват с веществените доказателства. Поздравления.

— Благодаря.

— И така, ще го обесят ли?

— Мисля, че офицерите ги застрелват. Ще проверя преди да говоря с полковник Мур.

— Случаят приключен ли е?

— Ще проверя това при полковник Мур.

— Ако не си признае, ще се явиш ли при главния военен прокурор с това, което имаме.

— Не зная. Все още има празнини в случая.

— Да — съгласи се Синтия, — така е. От една страна, имаме твоята теория за грешното определяне на времето на фаровете. Можем да поставим Мур на мястото на престъплението, но не можем да поставим въжето в ръцете му по времето, когато смъртта е настъпила. Освен това не знаем мотива му.

— Точно така, а без мотив това трудно ще мине пред съда. Освен това съществува възможността това да е било нещастен случай.

— Да, той ще каже именно това, ако изобщо каже нещо.

— Правилно. Ще докара дузина приятелчета психиатри, които да обяснят на съдебните заседатели какво е сексуална асфиксия, че това е акт, осъществяващ се по взаимно съгласие, и че той е допуснал грешка, докато тя е имала оргазъм, а той я е възбуждал. И офицерите съдебни заседатели ще слушат смаяни. В крайна сметка те основателно ще изпитат съмнение и ще трябва да се съгласят, че веществените доказателства не потвърждават изнасилване. Те ще повярват, че това е случай на играчка-плачка и не вярвам дори да решат, че има непредумишлено убийство. Има двама възрастни, които по взаимно съгласие участват в извратен секс и един от тях непреднамерено предизвиква смъртта на другия. Обвинението ще бъде убийство по невнимание, ако изобщо има такова.

Синтия отбеляза: