Дъщерята на генерала

се продължи нагоре по веригата през почти всички непосредствени ръководители, плюс главния прокурор, и хора като мен на ключови позиции.

— За бога — каза Синтия, — сериозно ли говорите?

— Страхувам се, че да.

— Но защо?

— Казах ви. Тя мразеше баща си.

— Е — каза Синтия, — явно не е имала високо мнение и за себе си също така.

— Не, нямаше. И ако съдя по себе си, то мъжете, които спяха с нея, също нямаха високо мнение за себе си след това. — Той добави: — Не беше лесно да се откаже това. — Той се обърна към мен и се опита да се усмихне. — Можеш ли да възприемеш това, Бренер?

Почувствах се малко неудобно от въпроса, но отговорих откровено:

— Да, разбирам го. Но аз не съм женен и не работя с генерал Камбъл.

Той се усмихна по-широко.

— Тогава нямаше да бъдеш един от кандидатите и нямаше да бъдеш подложен на теста.

— Ами…

Той добави:

— Нямаш ли власт, нямаш и чукане.

Синтия се намеси:

— И тя ви казваше — казваше на всекиго — с кого е спала?

— Предполагам, че го е правила. Мисля, че това беше част от програмата й за разпространение на поквара, недоверие, напрежение и така нататък. Но мисля, че понякога лъжеше за това кого е обслужвала.

— Така че, например — попитах аз, — ти не можеш да кажеш със сигурност дали е спала с гарнизонния свещеник, майор Иймс, или пък с гарнизонния адютант, полковник Фаулър?

— Не със сигурност. Тя твърдеше, че е прелъстила и двамата, например, но мисля, че поне полковник Фаулър не беше. Фаулър веднъж ми каза, че знае всичко за това и че аз съм част от проблема. Мисля, че искаше да каже, че той не е. Той беше единственият човек, на когото генералът се доверяваше напълно и вероятно това беше причината.

Кимнах. Можех да си представя как Фаулър казва на Ан Камбъл нещо като: „Не ми минават такива, млада госпожичке. Нямам нужда от теб.“

Синтия каза на Кент:

— Но това е необяснимо… Искам да кажа, не е нормално.

Кент кимна.

— Е, по отношение на това Ан веднъж ми каза, че прави експеримент на живо по водене на психологическа война и че врагът бил баща й. — Той се засмя, но смехът му не беше щастлив. Каза: — Тя го мразеше. Искам да кажа от дъното на душата си и с цялото си сърце. Не можеше да го унищожи, но се стараеше дяволски добре да го нарани.

Отново никой не проговори за известно време, после Синтия каза, като че ли на себе си:

— Но защо?

— Никога не ми е казвала — отвърна Кент. — Не мисля, че някога е казала на някого. Тя знаеше, той знаеше и може би госпожа Камбъл също знаеше. Това не беше щастливо семейство.

— А може би — казах аз — Чарлс Мур също е знаел.

— Не се съмнявам в това. Но може би ние няма да узнаем. Ще ви кажа едно нещо, в което съм уверен. Мур беше движещата сила зад всичко това. Мур й казваше как може да си го върне на баща си за това, което той й е сторил.

И това, помислих си аз, беше вероятно така. Но това не ми подсказваше мотива му за убийството й. Точно обратно. Тя е била негово протеже, негов щит срещу генералския гняв, неговия най-успешен експеримент. Мръсникът заслужаваше да умре, но той трябваше да умре за това, което наистина беше направил. Попитах Кент:

— А къде се провеждаха срещите ви с генералската дъщеря?

Той отвърна:

— На различни места. Предимно в мотели по магистралата, но тя не се притесняваше да го прави и тук, в гарнизона, в нейната канцелария, в моята канцелария.

— А у тях?

— От време на време. Предполагам, че ви подведох в това отношение. Но жилището й беше забранена зона.

Или не знаеше за стаята в мазето, или не знаеше, че аз зная, и ако го имаше на някоя от ония снимки, нямаше да ми съобщи това доброволно.

Кент ни каза:

— Така че, ако Мур е убиецът, ти приключваш случая без много неприятности за армията и за хората, тук в Хадли. Но ако Мур не е убиецът, и ще търсиш нови заподозрени, трябва да разпиташ доста мъже тук в гарнизона, Пол. Аз си казах всичко и ти би трябвало да ги накараш също да си кажат всичко. Както ти казваш, това е убийство и да вървят по дяволите кариери, репутации, ред и дисциплина. — Той добави: — Господи, можеш ли да си представиш вестниците? Само си помисли. Целият главен щаб и повечето старши офицери на гарнизона покварени и компрометирани от един офицер жена. Това ще върне нещата назад с няколко десетилетия. — Той добави: — Надявам се, че Мур е вашият човек и че нещата ще спрат дотам.

Отвърнах:

— Ако намекваш, че Мур е удобния да бъде обесен, макар и може би не този, който заслужава, трябва да ти напомня за нашата клетва.

— Просто казвам и на двама ви, че не трябва да копаете там, където не е нужно. И ако Мур го е направил, не го оставяй да повлече всички след себе си. Ако той е извършил убийство, то изневерите и другите действия, неподхождащи за офицер, които всички останали са извършили, нямат отношение към въпроса и не са смекчаващи обстоятелства за неговото престъпление. Такъв е законът. Нека военният съд работи по един процес само.

Оказа се, че Кент не е толкова тъп колкото го мислех. Смайващо е колко умен може да стане човек, когато е изправен пред опозоряване, разжалване, развод и може би анкетна комисия, която да разследва поведението му. В армията все още преследват за прегрешения, а полковник Кент със сигурност беше прегрешил. Понякога съм наистина смаян от силата на елементарния секс, от това колко много са готови да рискуват хората — честта си, бъдещето си, дори и живота си — за един час между две бедра. От друга страна, ако бедрата принадлежаха на Ан Камбъл… но това е хипотетичен въпрос.

Казах на Кент:

— Наистина ценя честността ти, полковник. Когато един човек дойде и каже истината, другите ще направят същото.

— Може би — отвърна Кент. — Но бих ти бил благодарен, ако не намесваш името ми.

— Ще го направя, но в крайна сметка, това няма значение.

— Да, така е. Аз съм свършен. — Той сви рамене. — Знаех това преди две години, когато се обвързах с нея.

Той добави почти безгрижно:

— Вероятно е имала нещо като разписание, защото тъкмо когато започнех да си мисля, че само съм си въобразявал, че съм спал с нея, и тя се отбиваше в канцеларията ми и ме канеше да пийнем нещо.

Синтия попита:

— Никога ли не ви е минавало през ум да й откажете?

Кент се усмихна на Синтия.

— Случвало ли ви се е някога да предложите на някого да спи с вас и той да ви откаже?

Синтия изглеждаше малко смутена от това и отвърна:

— Никога не предлагам на мъже.

— Е — посъветва я Кент, — опитайте. Изберете си който и да е женен мъж и му предложете да спи с вас.