— По-добре иди да се обадиш.
— По дяволите.
Разделихме се и Синтия окачи кърпата върху мен и се засмя.
Хвърлих кърпата настрана и казах:
— Не отивам никъде.
Излязох от под душа грабвайки една хавлия по пътя и вдигнах телефона на нощното шкафче.
— Бренер говори.
— Е, ама наистина е дяволски трудно да те намери човек.
— Кой е?
— Не е майка ти, синко.
— О…
Ярдли ме уведоми:
— Бил Кент току-що ми каза, че си решил да останеш на територията на гарнизона. Защо не се прибереш в караваната си?
— Какво?
— Прекарах целия шибан ден в опити да те открия, а ти си се отлъчил самоволно, момче. Хайде, ела си вкъщи.
— Какво дяволите… Ти в караваната ми ли си?
— Разбра се, Пол. Но теб те няма.
— Хей шефе, ти репетираш ли го тоя акцент, или какво?
— Искаш да си сигурен, момчето ми. — Той се засмя. — Виж какво ще ти кажа, разчиствам това място вместо теб. Няма смисъл да плащаш наем за нещо, което няма да видиш повече.
— Нямаш право.
— Запомни тези си думи, синко. Може би пак ще се върнем на тях. А своевременно ела в канцеларията ми да си прибереш нещата.
— Шефе. Това там е държавна собственост.
— Да, видях. Трябваше да разбия ключалката. Има един пистолет и всякакви документи, някаква странна книга с кодове или нещо такова… какво още има тук? Чифт белезници, няколко униформи и документи за самоличност на някакъв човек на име Брадли да не спиш с някого?
Синтия влезе в стаята увита в хавлия и седна на леглото. Казах й:
— Тихо!
Продължих:
— Добре. Довърши ме.
— Чакай да видим — кутия гуми, хубави малки бикини… твои ли са или на приятелчето ти?
— Шефе…
— Виж какво ще ти кажа, синко, ела в полицейския участък да си прибереш тия неща. Ще те чакам.
— Донеси държавната собственост в канцеларията на военната полиция. Ще се срещнем там но обяд.
— Чакай да си помисля малко.
— Направи го. И доведи Уес със себе си. Искам да си поговоря с него.
Мълчание, последвано от:
— Можеш да говориш с него в моята канцелария.
— Просто ще чакам да го видя на погребението тук. Предполагам, че ще присъства.
— Сигурен съм. Но в тия краища не вършим работа по време на погребения.
— А би трябвало. Там се събират всички след убийство.
— Виж какво ще ти кажа, ще те оставя да говориш с него, защото искам да видя мръсника, който го е направил, в дранголника, но ти съобщавам сега, че момчето ми беше дежурно, когато това се е случило, и неговият партньор ще го потвърди, а имаме и записи на радио обажданията му през нощта.
— Сигурен съм в това. Междувременно имаш достъп до хангара отсега нататък. Искам да изпратя хората си в къщата на капитан Камбъл.
— Да? И защо? Та ти си измъкнал всичко. Момчетата ми трябваше да си носят дори тоалетна хартия.
— Ще се видим с теб и Уес по обяд. Донеси вещите ми и държавната собственост.
— Не си хаби думите, синко.
Той затвори и аз се изправих, увивайки се с хавлията. Синтия попита:
— Бърт Ярдли?
— Можеш да си сигурна.
— Какво искаше?
— Главата ми, преди всичко. Кучият син е изпразнил караваната ми. — Засмях се. — Харесва ми този тип. Прекалено много слабохарактерни хора има напоследък около мен. Той е истински непоправим простак.
— Такъв ще бъдеш и ти следващата година.
— Надявам се. — Погледнах часовника си на нощното шкафче. — Часът е шест и десет. Имаме ли време?
Тя се изправи.
— Трябва да изсуша косата си, да се облека, да се гримирам…
— Добре. Остава ли в сила за по-късно?
— Разбира се. — Тя отиде до вратата на банята, после се обърна и ме попита: — Срещаш ли се с някого?
— Да. Полковник Фаулър в седем, после Мур около осем…
— Забравих, че не обичаш този израз. Имаш ли връзка с някого?
— Не, в момента съм без връзки, които имат някакво значение. Истината е, че след теб не е имало никой.
— Добре. Така нещата са по-прости.
— Да. Като се изключи, как му беше името, твоят съпруг.
— Вече нямам никакви колебания по този въпрос.
— Това звучи окуражаващо. Не искаме Брюксел да се повтори, нали?
Тя се засмя.
— Съжалявам. Не зная защо това ми е смешно.
— Защото ти не гледаше в дулото на пистолета.
— Не, но пък ти не трябваше да го слушаш цялата следваща година. Но, добре, Пол, задължена съм ти за това. Ще се реванширам довечера, а после ще видим как ще продължи.
— Чакам го с нетърпение.
— Аз също. — Тя се поколеба и после каза: — Прекалено си погълнат от… този случай. Имаш нужда от разтоварване.
— Ти си чувствителен и грижовен партньор.
Тя изчезна в банята, а аз намерих вчерашните си гащета и чорапи. Облякох се, като през това време си мислех, че животът представлява поредица от усложнения, някои дребни като това откъде да си вземеш чисто бельо, някои малко по-големи, като това, което току-що излезе от стаята. Как ще се справиш с живота зависи до голяма степен от това, как ще се справиш с план Б, или от това дали имаш план Б.
Както и да е, дока го проверявах дали моят Глок има ударник и муниции, си мислех, че ми беше дошло времето да се установя малко, и че вече нямах нужда само от малко чукане от време на време.
Правилно. Каквото и да се случеше тази вечер със Смития, щеше да бъде истинско. Поне едно хубаво нещо трябваше да излезе от цялата тая бъркотия.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Бетъни Хил е Шейкър Хайтс за Форт Хадли, макар и доста по-малък и не така лъскав. Има около
