Дъщерята на генерала

това, наоколо се шири слухът, че тя се е чукала с всеки в гарнизона. Извинете езика ми.

Аз се намесих:

— А ако капитан Камбъл е бил син на генерала и се е върнал покрит със слава, и се е чукал с всички жени в гарнизона, то тогава нямаше да му се налага да си плаща пиенето в офицерския бар.

Полковник Фаулър ме погледна.

— Точно така. Имаме този странен двойствен стандарт за жените и мъжете, който не бихме търпели, ако беше расов. Така че, ако имате някаква потвърдена информация, отнасяща се до сексуалното поведение на капитан Камбъл, бих желал да я чуя, без да ме интересува дали е истина или не.

Отвърнах:

— Нямам правото да разкривам източниците си на този етап. Моят интерес към сексуалното поведение на капитан Камбъл се ограничава единствено до това как и дали е свързано с нейното убийство. Аз не проявявам нездрав интерес към половия й живот, като към допълнителна пикантна информация относно изнасилването и удушаването й на полигона.

В действителност, разбира се, тя не беше изнасилена, но нямах намерение да раздавам безплатно сведения от аутопсията.

Полковник Фаулър каза:

— Убеден съм, че това е така, господин Бренер, и не исках да подлагам на съмнение професионалната ви етика. Но би било по-добре да държите тези неща само за себе си и да не позволявате разследването ви да се превърне в лов на вещици.

— Вижте, полковник, оценявам покрусата ви и покрусата на семейството на мъртвата. Но ние не говорим за слухове и инсинуации, така както вие предположихте. Говорим за потвърдени факти, които имаме. Ан Камбъл не само че е водила активен полов живот, което като се има предвид положението й в тази мъжка армия, не е само лично нейна работа, но е водила потенциално опасен полов живот. Можем да спорим за двойните стандарти цяла сутрин, но когато чуя, че една генералска дъщеря е преспала с половината женени старши офицери в гарнизона, аз си мисля за заподозрени, а не за сензационни заглавия във вестниците. В моя ум на детектив това не събужда асоциации с думите „проститутка“ или „курва“, а с думите „изнудване“ и „мотив“. Разбирате ли ме, сър?

Полковник Фаулър вероятно ме разбираше, защото кимаше, или пък може би се съгласяваше с някоя мисъл в главата си. Той ми каза:

— Ако арестувате някого, мога ли да разчитам на вашето обещание, че в доклада ви ще се появи минимално количество от тази информация?

Почти ми се искаше да му кажа за скрития склад за сексуални наслади на Ан Камбъл и как вече съм се изложил на риск, за да намаля до минимум вредата. Казах:

— Веществените доказателства от къщата на Ан Камбъл биха могли и трябваше да бъдат показани на шефа на полиция та Ярдли, но госпожа Сънхил и аз взехме предпазни мерки и ги преместихме, за да сме сигурни, че нищо от дома на една неомъжена, привлекателна жена офицер, което би могло да се окаже неудобно за семейството й или за армията, няма да послужи за обществено развлечение. Действията говорят по-ясно от думите и това е единственото обещание, което бих могъл да ви дам.

Той отново кимна и каза доста неочаквано:

— Много съм доволен от вас. Направих проучване и за двама ви, вие идвате с най-добри препоръки. За нас е чест, че сте изпратени да работите по този случай.

Вдигнах краката си, защото глупостите се натрупаха много високо, но отвърнах:

— Много любезно от ваша страна, че го казвате.

Той ни наля още кафе и каза:

— Значи имате главен заподозрян, полковник Мур?

— Точно така.

— Защо е заподозрян той?

— Защото — отвърнах аз — има доказателства, че е бил на местопрестъплението.

— Ясно… но няма доказателства, че наистина я е убил?

— Не. Възможно е да е бил там преди или след времето на убийството.

— Но нямате доказателства, че някой друг е бил там?

— Никакви окончателни доказателства.

— Тогава той не става ли най-вероятният заподозрян?

— Да, засега.

— Ако не направи самопризнание, ще го обвините ли?

— В такива случаи имам право само да препоръчвам. Окончателното решение по отношение на обвинението без съмнение ще бъде взето във Вашингтон.

— Струва ми се, че вашият доклад и препоръка ще бъдат решаващият фактор.

— Би трябвало да бъде единственият фактор, като се има предвид, че никой друг няма ключ за това, което се е случило. — Добавих: — Трябва да ви кажа, сър, че слуховете, свързващи Ан Камбъл с определени офицери от гарнизона, може да включват хора като главния прокурор и други, които може да не са толкова обективни и безпристрастни колкото трябва да бъдат в този случай. Не ми е приятно, че сея семената на недоверието, но просто ви информирам за това, което чух.

— Чухте от кого?

— Не мога да кажа. Но източникът е сигурен и предполагам знаете колко широко разпространен е този проблем. Не мисля, че вие сам бихте могли да очистите къщата си тук, полковник. Метлата ви е мръсна. Но може би госпожа Сънхил и аз бихме могли.

Той кимна.

— Точно по този въпрос говорех с генерал Камбъл, когато пристигнахте. Има ново развитие на нещата.

О-хо. Не обичам новите развития.

— Да?

— Министерството на правосъдието, след среща с вашия началник, полковник Хелман, главния военен прокурор и други заинтересовани страни е решило да възложи случая на ФБР.

По дяволите. Казах на полковник Фаулър:

— Е, тогава контролът върху евентуалните разкрития излиза извън моите ръце. Вие и всеки друг, който носи зелена униформа, би трябвало да знае това.

— Да. Някои хора са разтревожени. Не всеки в Пентагона знае колко необходим е този контрол, така че те са се подчинили на тези заповеди без достатъчна съпротива. Но са постигнали компромис.

Нито Синтия, нито аз си направихме труда да попитаме какъв е той, но полковник Фаулър ни информира:

— Вие двамата трябва да останете и да работите по случая до утре по обяд. Ако дотогава не сте арестували някого и не сте направили препоръка към прокуратурата, вие ще бъдете освободени от задълженията си на следователи. Трябва, обаче, да останете на разположение на ФБР за консултации.

— Разбирам.

— В момента в Атланта се сформира отряд със специално назначение от хора на ФБР, представители от канцеларията на главния военен прокурор, на главния военен съдия и старши офицери от вашия ЦСО във Фолс Чърч.

— Е, надявам се, че нещастниците ще трябва да отседнат в хотела за офицери.

Полковник Фаулър се усмихна принудено.

— Разбира се, ние не искаме това и предполагам, че вие също не го искате. Но ако си помислите, то беше неизбежно.

Синтия каза:

— Полковник, не всеки ден стават убийства на капитани от армията, но това прилича повече на пропорционално участие на всички отдели, отколкото на полицейска акция.

— Този въпрос беше повдигнат. Основното обаче беше, че тя е била жена, била е изнасилена, и е била дъщеря на генерал Камбъл. — Той добави: — Справедливостта е еднаква за всички, но за някои тя е повече.

Казах: