— Разбирам, че вие нямате нищо общо с това решение, полковник, но трябва да го обсъдите с генерал Камбъл и да се опитате да го предотвратите или поне да го модифицирате.
— Направих го. Така получихме компромиса. От 23.00 часа снощи вие и госпожа Сънхил бяхте освободени. Генерал Камбъл и полковник Хелман ви издействаха малка отсрочка. Мислеха, че сте много близо до извършването на арест. Така че, може би, ако имате достатъчно доказателства и силни подозрения по отношение на полковник Мур, е по-добре да го арестувате. Имате разрешението ни да го направите, ако мислите, че се нуждаете от него.
Помислих си за момент. Като че ли полковник Мур беше най-предпочитания кандидат за изкупителна жертва. И защо не? Като се оставят настрана доказателствата, той беше един смахнат, който тайно вършеше странна работа, униформата му беше раздърпана и, според Кент, генерал Камбъл не одобряваше връзките му с Ан Камбъл. Той нямаше някакви значителни отличия или медали и не беше популярен сред офицерите. Дори и един ефрейтор от военната полиция нямаше търпение да го натопи. Този тип се беше отправил към въжето с нос заровен в книга с писания на Ницше. Казах на полковник Фаулър:
— Добре, щом имам около тридесет часа, ще продължа разследването.
Фаулър изглеждаше малко разочарован. Той попита:
— Какво ви пречи да действате според доказателствата, които имате?
— Не са достатъчни, полковник.
— Изглеждат достатъчно.
— Полковник Кент ли ви каза това?
— Да… а и вие посочихте, че резултатите от лабораторните изследвания поставят полковник Мур на мястото на престъплението.
— Правилно. Но съществува въпросът за време, мотив и накрая за самото действие. Имам основателни причини да смятам, че полковник Мур е бил някак си замесен в това, което се случило там, но не мога да кажа, че е действал сам, нито пък, че е действал злоумишлено, и дали изобщо би могъл да бъде обвинен в убийство. Чувствам, че трябва да довърша случая срещу него, а не просто да го арестувам и да стоваря случая на съда.
— Разбирам. Мислите ли, че той ще направи самопризнание?
— Човек никога не научава, докато не попита.
— Кога ще го попитате?
— Обикновено питам когато и аз, и заподозреният сме готови за подобен разговор. В този случай може да почакам до изтичането на времето.
— Добре, Имате ли нужда от съдействието на местния ЦСО?
— Бях уведомен, че майор Бауз също е бил любовник на мъртвата.
— Това са слухове.
— Правилно. Но ако аз — не, полковник, ако
— Разбирам това, господин Бренер, но едно недоказано обвинение — дори и самопризнание за сексуална връзка с жертвата, не отстранява автоматично майор Бауз от разследването.
— А аз мисля, че го прави. Освен това мисля, че то го поставя във втория или третия списък заподозрени, докато не чуя алибито му или липсата на такова. И щом сме на този въпрос полковник, мога ли да започна разговора си с вас, ако сте свършили.
Полковник Фаулър си наля още една чаша кафе с нетрепваща ръка. Сега слънцето се беше вдигнало по-нависоко и оградената веранда беше малко по-тъмна. Стомахът ми къркореше от кафе и почти нищо друго, а умът ми не беше толкова остър колкото трябваше да бъде. Погледнах към Синтия и си помислих, че изглежда по-добре, отколкото аз се чувствах, но този краен срок, който изтичаше утре по пладне, означаваше, че трябва да се избира между сън, секс, храна и работа. План Б.
Полковник Фаулър попита:
— Да ви предложа ли закуска?
— Не, благодаря ви, полковник.
Той ме погледна и каза:
— Питайте.
Започнах:
— Имахте ли сексуални отношения с Ан Камбъл?
— Не.
— Познавате ли някой, който е имал?
— Полковник Кент ви е казал за себе си. Няма да ви споменавам други имена, защото това би означавало да ги поставя в списъка на заподозрените.
— Добре, тогава да пристъпим направо към списъка — знаете ли за някой, който би могъл да има мотив за убийството й.
— Не, не зная.
— Знаехте ли, че помощникът на генерал Камбъл, лейтенант Елби, е бил увлечен по нея?
— Да, знаех. Нито е толкова необичайно, нито пък неразумно от негова страна да обръща внимание на дъщерята на командващия си офицер. И двамата бяха неженени, привлекателни И офицери. Често от подобни ситуации произлизат бракове. — Полковник Фаулър добави: — Уважавам младия мъж за куража му.
— Амин. А тя отвръщаше ли на вниманието му?
Полковник Фаулър помисли за малко и после отвърна:
— Тя никога не отвръщаше на вниманието на който и да е. Тя беше инициатора на цялото внимание и го прекратяваше, когато тя пожелаеше.
— Това е доста изненадващо твърдение от ваша страна, полковник.
— О, хайде, господин Бренер, вие знаете за всичко това вече. За да се опитвам да защитавам репутацията й пред вас двамата. Жената беше… Господи, бих желал да намеря подходящата дума… нещо повече от прелъстителка, не кокетка — тя даваше — не обикновена проститутка… — Той погледна към Синтия — Подскажете ми вярната дума.
Синтия отвърна:
— Мисля, че нямаме точна дума за това, което тя е била, освен може би
— Отмъстител?
Синтия каза:
— Тя не е била жертва на слухове, както в началото се опитахте да внушите, не е била и лека жена в традиционния смисъл на думата, не е била и нимфоманка от клинична гледна точка. В действителност тя е използвала чара си и тялото си, за да търси отмъщение, полковник, и вие го знаете.
Полковник Фаулър не изглеждаше доволен от тази оценка. Подозирах, че полковник Кент му беше дал само внимателно подбрана информация за това, което ни беше казал, и е пропуснал да включи факта, че сексуалното поведение на Ан Камбъл е имало специална цел и че тази цел е била татенцето да заприлича на глупак. Полковник Фаулър каза на Синтия:
— Тя наистина мразеше армията.
Синтия отвърна:
— Тя е мразела баща си.
За първи път Фаулър изглеждаше неуверен. Той беше хладнокръвен и неговата броня беше изпитана многократно, а също и сабята му, но Синтия просто го уведоми, че гърбът му не беше прикрит. Фаулър каза:
— Генералът наистина обичаше дъщеря си. Моля повярвайте на това. Но тя беше развила необоснована и маниакална омраза към него. Всъщност говорих с един външен психолог за това и макар че той не можеше да анализира движещата сила от разстояние, той предположи, че дъщерята може би страда от трудно определимо разстройство на личността.
Синтия отбеляза:
