Полковник Фаулър погледна Синтия и отвърна:
— Като цивилен гражданин тя можа да идва и да си отива когато пожелае, ако разбирам правилно намека ви.
— Правилно ме разбирате, полковник. Не бих желала да й изпращам призовка. Бих желала да говоря с нея днес. А и както се оказва, не разполагам с няколко дни.
Полковник Фаулър си пое дълбоко дъх. Явно той не беше очаквал, че ще се държим така, и не беше свикнал с подобен натиск от страна на по-нискостоящи. Мисля, че фактът, че бяхме с цивилни дрехи му помагаше да се примири с всичко това и го възпираше да не ни изхвърли от къщата си. Поради тази причина хората от ЦСО често използват цивилни дрехи за по-неприятните задължения. Накрая Фаулър отвърна:
— Ще видя дали днес следобед ще се чувства готова за това.
— Благодаря ви — отвърна Синтия. — Може би е по-добре, ако тя говори с нас вместо с хората от ФБР.
Полковник Фаулър я разбра и кимна. Попитах го:
— За протокола, полковник, бихте ли ми казали как прекарахте нощта, когато капитан Камбъл е била убита?
Той се усмихна и каза:
— Мислех, че това е първият въпрос, който би трябвало да зададете. Ами, къде бях? Работих до около 19.00, после присъствах на прощално събиране, дадено от един офицер в грил залата на офицерския клуб. Извиних се рано и си бях вкъщи преди 22.00 часа. Имах малко канцеларска работа, направих няколко телефонни обаждания и в 23.00 госпожа Фаулър и аз се оттеглихме за сън.
Би било глупаво от моя страна да питам дали госпожа Фаулър би потвърдила това, така че го попитах:
— А не се ли случи нещо особено през нощта?
— Не.
— И кога се събудихте?
— В 06.00 часа.
— И после?
— После си взех душ, облякох се и бях на работа в около 07.30 часа. — Той добави: — Където би трябвало да съм сега.
— И вие се обадихте в дома на капитан Камбъл около 08.00 часа и оставихте съобщение на телефонния й секретар.
— Точно така. Генерал Камбъл ми се обади от дома си и ме помоли да направя това.
— Той не е искал да й се обади сам?
— Той беше ядосан и знаеше, че госпожа Камбъл е разочарована, така че ме помоли да се обадя.
— Разбирам. Обаче, по една случайност ние бяхме в дома й преди 08.00 и когато стигнахме там, съобщението вече беше записано.
Последва това, което би могло да се нарече минута мълчание и за частици от секундата полковник Фаулър трябваше да реши дали блъфирам, а аз не блъфирах, или той има някоя по-добра история. Той ме погледна в очите и каза:
— Тогава съм объркал времето. Може да е било по-рано. Кога бяхте в къщата?
— Ще трябва да проверя в бележките си. Мога ли да приема, че не сте й се обадили преди 07.00, за да й кажете, че е закъсняла за закуската си в 07.00?
— Това би било логично предположение, господин Бренер, макар че аз често съм й се обаждал преди такива ангажименти, за да й напомня за тях.
— Но в този случай вие казахте:
— Това е вярно… предполагам, че нещо съм се объркал. Може би съм забравил, че е била наряд и съм имал предвид, че още не се е събудила.
— Но във вашето съобщение вие споменавате за наряд. Цялото изречение беше:
— Казал ли съм това?
— Да.
— Ами тогава го обяснете с грешка в часовете. Може да съм се обадил още в 07.30. Зная, че се обадих веднага след като генералът ми се обади. Капитан Камбъл явно се е била съгласила да се срещне с родителите си в 07.00 часа, и макар че нормално тя би била освободена от офицера, който ще поеме дежурството от 07.00, не би било необичайно за нея да си тръгне по-рано и да остави дежурния по поделение до смяната. — Той добави: — Имате ли някакви проблеми с това, господин Бренер?
— Никакви проблеми. —
— Ами, те вечеряха заедно от време на време. Казах ви, тя се срещаше с майка си доста често.
— Би ли могла тази среща на закуска да бъде с цел Ан Камбъл да даде отговора си на ултиматума на генерала?
Фаулър го обмисли за момент и после отвърна:
— Да, би могло.
— Намирате ли за странно, че само часове преди да е трябвало да отговори на този ултиматум, тя е била намерена мъртва? Мислите ли, че има някаква връзка?
— Не, мисля, че е съвпадение.
— Аз не вярвам в съвпадения. Нека да ви попитам това, полковник, имаше ли нещо друго, което генералът е искал от дъщеря си като част от този ултиматум.
— Като какво например?
— Ами, като имена. Имена на мъжете от гарнизона, с които тя е спала. Имаше ли намерение генерал Камбъл да прави чистка?
Полковник Фаулър помисли за това и после отвърна:
— Това е напълно възможно. Но Ан Камбъл не се интересуваше за това кой знае и би казала на баща си с удоволствие.
— Но женените офицери, с които тя е спала, са се интересували много и не биха били толкова доволни.
— Сигурен съм, че се интересуваха — отвърна Фаулър. — Но повечето от тях, ако не всички, осъзнаваха, че не могат да разчитат на нейната дискретност. Знаете, господин Бренер, че повечето женени мъже имат противоречиво отношение към любовните авантюри. — Той погледна към Синтия и продължи: — От една страна, се ужасяват да не бъдат открити от семействата им и съпругите им, или от някои приятели и началници. От друга страна, те са горди със своите подвизи и буквално се хвалят навсякъде за завоеванията си. Когато завоеванието е красивата дъщеря на техния началник, те не успяват да се удържат и се разплямпват навсякъде. Повярвайте ми, ние всички сме го правили!
Усмихнах се:
— Наистина, полковник. Но приказките са едно, а снимките, списъците и писмените декларации друго. Това, което имам предвид, е, че някак си, може би чрез самата Ан Камбъл, някои от любовниците й са научили, че на генерала му е дошло до гуша и иска от дъщеря си пълен отчет за нейните авантюри. Някой може би е решил, че е време да се отърве от доказателствата. Да се отърве от Ан Камбъл.
Фаулър кимна.
— Тази мисъл ми мина и на мен. В действителност никога не съм вярвал, че е била убита от напълно непознат. Но бихте ли ми обяснили защо някой, който би желал да я умълчи, би я убил по този начин и би привлякъл вниманието на другите към сексуалния характер на действието и на жертвата?
Добър въпрос. Отвърнах:
— Би могло да бъде параван, за да се
