— В действителност то ще продължи до и по време на военния съд. Аз не греша често, полковник, но когато мисля, че съм сгрешил, нямам нищо против да работя усилено, за да открия собствените си грешки.
— Поздравявам ви, господин Бренер. Може би все пак полковник Мур ще удовлетвори съмненията ви.
— Може би ще се опита, но той вероятно има своя версия за събитията. Обичам да зная версиите на всички, така че да мога да преценя по-добре качеството на глупостите, които ми надрънкват.
— Както желаете.
Синтия го попита:
— Имаше ли капитан Камбъл братя или сестри?
— Има брат.
— Какво можете да ни кажете за него?
— Живее на западния бряг. В някакво място с испанско име. Не мога да си го спомня.
— Не е ли военен?
— Не. Той е… пробвал е най-различни професии.
— Разбирам. Срещали ли сте го?
— Да. Идва си вкъщи за повечето празници.
— Струва ли ви се, че той страда от същите проблеми като сестра си?
— До известна степен… но той е решил да се отдели от семейството. Такъв е неговият начин да се справи с това. По време на войната в Персийския залив, например, когато някаква калифорнийска телевизионна компания се е опитала да го интервюира, не са могли да го открият никъде.
Синтия попита:
— Бихте ли го описали като отчужден от семейството си?
— Отчужден? Не… просто отдалечен. Когато си е вкъщи, те всички изглеждат щастливи да го видят и тъжни, когато си тръгва.
— А какви бяха взаимоотношенията между брат и сестра?
— Много добри, според това, което можех да видя. Ан Камбъл го приемаше много добре.
— По отношение на какво? На начина му на живот?
— Да. Джон Камбъл — така се казва той — е хомосексуалист.
— Разбирам. А генерал Камбъл приемаше ли това?
Фаулър помисли за момент и после каза:
— Мисля, че го приемаше. Джон Камбъл винаги е бил дискретен — никога не води мъже любовници вкъщи, облича се доста конвенционално и така нататък. Мисля, че ако генералът не беше зает с проблемите, които дъщеря му и нейните любовни авантюри му създаваха, би бил по-разочарован от сина си. Но в сравнение с Ан, Джон е един стабилен човек.
— Разбирам — каза Синтия. — Мислите ли, че генерал Камбъл може би е тласнал дъщеря си към една традиционно мъжка професия — имам предвид Уест Пойнт и армията — за да компенсира липсата на интерес у сина си към тези начинания?
— Това казват всички. Но като повечето неща в живота, не всичко е толкова лесно за обяснение. В действителност Ан беше много ентусиазиран кадет в Уест Пойнт. Тя искаше да бъде там и се справяше много добре. След като изслужи четирите задължителни години там, тя остана още. Така че, не, не мисля, че генералът я е тласнал или е упражнил натиск, или я е лишил от внимание като дете, ако тя е изразила липса на желание да отиде в Уест Пойнт. Това предположи и оня психиатър, но всъщност беше точно обратно. Ан Камбъл, доколкото си я спомням в гимназията, беше буйно момиче и мечтаеше за военна кариера. В действителност тя искаше да продължи традицията. Бащата на баща й също е бил професионален офицер.
Синтия помисли малко и после му припомни:
— Вие казахте, че тя е мразела армията.
— Да… казах това, но както вие изтъкнахте, тя всъщност мразеше баща си.
— Значи сте сгрешили, когато казахте това?
— Ами…
Винаги е добре по време на разпит да се изтъкне една лъжа, дори и да е малка. Това поставя заподозрения или свидетеля в положение на отбрана, там където му е мястото. Полковник Фаулър се опита да поправи първоначалното си твърдение и каза на Синтия:
— В началото тя харесваше армията. Не мога да кажа със сигурност какво беше отношението й в последно време. Тя беше събрала прекалено много гняв и имаше и други мотиви за оставането си на служба.
— Мисля, че вече ми е ясно. — Тя го попита: — Можете ли да ни дадете някаква представа за взаимоотношенията между Ан Камбъл и майка й?
Полковник Фаулър обмисли това за момент и после отвърна:
— Имаха прилични взаимоотношения. Госпожа Камбъл, за разлика от това, което някои хора мислят, е силна жена, но тя е избрала да се подчинява на съпруга си по отношение на неговата кариера, различните му назначения из целия свят, включително и такива, където тя не би могла да го придружи, а също и да забавлява хора, които може и да не харесва много, и други такива неща. Използвам думата „избрала“, защото това е именно избор. Госпожа Камбъл е от старата школа и ако тя е поела ангажимент с един брак, тя или ще го изпълнява, или ще се откаже от брака, ако промени решението си. Тя няма да се оплаква, да мърмори и да се цупи като толкова много съвременни съпруги, които искат и агнето да е цяло, и вълкът да е сит.
Той погледна към Синтия и продължи:
— Не би поставила съпруга си в неудобно положение със своето поведение, би приела лошото заедно с доброто, би осъзнала собствената си значимост като съпруга и партньор и не би си намерила работа в града в някоя фирма за продажба на недвижимо имущество в жалък опит да демонстрира собствената си независимост. Тя не носи генералските звезди, но знае, че и той не би ги носил без нейната помощ, самоотдайност и лоялност през всичките тези години. Попитахте ме за взаимоотношенията между Ан и майка й, а аз ви разказах за взаимоотношенията между госпожа Камбъл и съпруга й, но вие можете сами да стигнете до отговора на въпроса си.
Кимнах:
— Да, мога. А опитвала ли се е Ан да промени поведението и философията на майка си?
— Мисля, че в началото се опита, но госпожа Камбъл ясно й каза да си гледа работата и да стои настрана от брака й.
Синтия отбеляза:
— Добър съвет, но това не обтегна ли взаимоотношенията им?
— Не съм много наясно с взаимоотношенията между майка и дъщеря. Аз произлизам от семейство с четири момчета и аз самият имам трима сина. Не мога да проумея жените като цяло и никога не съм наблюдавал взаимоотношения между майка и дъщеря отблизо. Но зная, че те двете никога не правеха заедно нищо, например да пазаруват, да играят тенис, да подготвят приеми. Но понякога обядваха двете, сами. Това достатъчно добре ли е за вас?
Синтия кимна, после попита:
— Госпожа Фаулър познаваше ли Ан Камбъл добре?
Полковник Фаулър отвърна:
— Сравнително добре. То е свързано с обществените задължения.
— И разбира се, госпожа Фаулър познава госпожа Камбъл добре, така че може би бих могла да поговоря с госпожа Фаулър за взаимоотношенията между съвременните дъщери и майки.
Полковник Фаулър се поколеба за миг и после отвърна:
— Госпожа Фаулър е много разстроена, както може би сте забелязали. Така че, освен ако не настоявате, ще трябва да ви кажа да изчакате няколко дни.
Синтия попита:
— А дали госпожа Фаулър ще бъде тук? Или може би е толкова разстроена, че ще отиде някъде, за да се успокои?
