непознат човек.
Фаулър отбеляза:
— Това е от вашата област на компетентност, не в моята. Разбирам какво искате да кажете, но колко мъже биха убили една жена, просто за да я накарат да млъкне? Много по-малко риск има в това да застанеш пред военен съд, обвинен в неподобаващи за един офицер действия, отколкото да застанеш пред военен съд, обвинен в убийство.
— Съгласен съм, полковник, но ние сме рационални хора. В ирационалния свят един от основните мотиви за убийства е да се избегне унижението и срамът. Така се казва в ръководството.
— Е, пак ще кажа, това е във вашата област.
— Помислете си кой сред любовниците на Ан Камбъл би се решил да извърши убийство, за да избегне позор, развод, военен съд и уволнение.
— Господин Бренер, вашият основен заподозрян, полковник Мур, не е имал сексуални връзки с нея, според това, което съм чувал. Така че той не е имал някаква очевидна причина да я накара да млъкне. Но той би могъл да има много други причини да я изнасили и убие. Така че, вие би трябвало да се съсредоточите върху неговите мотиви, ако това е, което ви пречи да го арестувате.
— Можете да сте сигурен, че имам предвид и тази възможност, полковник. Обичам да организирам своите разследвания на убийства така, както командирите на пехотните и бронираните сили провеждат своите военни операции — многобройни възможности за настъпление — маневра, фалшиво нападение, главен удар, после пробив и обкръжение. — Добавих: — Огради ги и ги унищожи.
Той се усмихна кисело, както си знаех, че ще се усмихне и каза:
— Това е хубав начин да разпилеете силите си и да загубите инициативата. Тръгнете направо към жертвата, господин Бренер, а всички тия фантасмагории оставете за черната дъска в час по тактика.
— Може би сте прав, полковник. Случайно да сте видели началника на караула — сержант Сент Джон — когато отидохте на работа тази сутрин?
— Не. Всъщност по-късно чух, че един ефрейтор удържал Форта, така да се каже, когато първият офицер дошъл и около това се вдигна голям шум. Ефрейторът казал, че дежурният сержант тръгнал преди часове и така и не се върнал, и че той нямал представа къде е той или дежурният офицер. Но аз не знаех това, защото никой не ме уведоми. Майор Сандърс, офицер от щаба, взел решение да се обади във военната полиция и те го информирали, че дежурният офицер, Сент Джон, е задържан при тях, макар че не му казали защо. Аз научих за всичко това в около 09.00 часа и докладвах на генерал Камбъл, който ми нареди да проверя какво става.
— И на никой не му мина през ум да попита къде е изчезнала капитан Камбъл?
— Не… Сега като си помисля, всичко се връзва. Но тази сутрин просто ми се стори, че капитан Камбъл е тръгнала рано, оставила е дежурния сержант да отговаря за всичко, а той е оставил ефрейтора и се е възползвал от възможността да отиде някъде — може би вкъщи да проследи жена си. Не е необичайно някой да е на пост и да му хрумне, че жена му му изневерява, да се измъкне от дежурството си, за да направи проверка у дома си. Това е проблем в живота на военните.
— Да, имал съм две убийства и едно осакатяване, които са започнали по този начин.
— Значи разбирате. Ами, това е едно от нещата, които ми хрумнаха. Но това, което аз знаех, беше, че Сент Джон се е сблъскал с военната полиция и не се е върнал в щаба. Не продължих с разследването, защото беше ясно, че ранното заминаване на капитан Камбъл беше довело до неизпълнението на дълга от страна на Сент Джон, а и знаех, че нещата ще се изяснят. Последното нещо, което някой си помисли, беше, че арестът на Сент Джон има нещо общо с действителната последователност на събитията, която установихме по-късно.
Звучеше ми стабилно. Но разбира се, ако го притиснех, щеше да почне да издиша. Напомних му:
— Казахте, че предната вечер сте работили до късно в щаба.
— Да.
— Видяхте ли капитан Камбъл, когато се яви, за да поеме дежурството нея вечер?
— Не. Моята канцелария е на първия етаж, до тази на генерала. Дежурният офицер и дежурният сержант използват голямото помещение на машинописките на втория етаж. Те просто вземат дневника на караула и ако има някакви специални заповеди, ги получават от един офицер, после си избират някое бюро и се настаняват за през нощта. Обикновено не виждам дежурните офицери, когато се явяват за дежурство. — Той попита: — Това задоволява ли ви, господин Бренер?
— Приемливо е, сър. Не зная дали е задоволително преди да съм го проверил и от друго място. Такава е работата ми, полковник, и не мога да я върша по друг начин.
— Сигурен съм, че имате някаква свобода на действие, господин Бренер.
— Съвсем малка. Няколко сантиметра наляво и няколко надясно повече от това и аз падам направо в устата на шефа си, полковник Хелман, който яде подофицери, които се страхуват да задават въпроси на старши офицери.
— Това истина ли е?
— Да, сър.
— Е, ще му кажа, че свършихте чудесна работа и не проявихте никакъв страх.
— Благодаря ви, полковник.
— Приятно ли ви е да вършите това?
— Беше ми приятно преди, но днес не е. Нито пък вчера.
— Значи има нещо общо между нас.
— Надявам се.
Поседяхме за минута. Кафето ми изстина, но това не ме интересуваше. Накрая го попитах:
— Полковник, бихте ли ни уредили среща с госпожа Камбъл?
— Ще направя всичко възможно.
Казах му:
— Ако тя е добра жена на военен, както я описвате, ще разбере, че е необходимо. — Добавих: — Ние бихме желали да видим също и генерал Камбъл днес.
— Ще го уредя. Къде мога да ви намеря.
— Страхувам се, че ще бъдем из целия гарнизон. Просто оставете съобщение в канцеларията на военната полиция. Къде мога да ви намеря?
— В генералния щаб на гарнизона.
— Приключени ли са приготовленията за погребението?
— Да. Тялото ще бъде в гарнизонната църква след вечерна проверка днес, а също и утре сутринта за тези, които искат да окажат последна почит. В 11.00 часа утре ще има служба в църквата, после тялото ще бъде закарано с процесия до Джордън Фийлд за церемонията, после ще бъде качено на борда на самолет и пренесено в Мичиган за погребение в семейната гробница на Камбъл.
— Разбирам. — Офицерите обикновено имат приложени в досиетата си завещания и често към тях бяха включени инструкции за погребението, така че попитах полковник Фаулър: — Това ли е желанието на мъртвата?
— Този въпрос свързан ли е с разследването на убийството?
— Предполагам, че датата на завещанието и датата на инструкциите за погребението биха могли да имат връзка с разследването.
— Завещанието и инструкциите бяха подновени седмица преди капитан Камбъл да замине за Залива, в което няма нищо необикновено. За ваша информация, тя е пожелала да бъде погребана в семейната гробница и единственият облагодетелстван от завещанието й е брат й Джон.
— Благодаря. Бяхте много отзивчив, полковник, и ние го оценяваме. —
Старшите офицерите сядат първи и стават първи, така че аз го чаках да осъзнае, че съм свършил и да стане, но вместо това той ме попита:
— Намерихте ли нещо в къщата й, което би навредило на нея или на някой друг в гарнизона?
Беше мой ред да си пестя думите, така че попитах:
— Какво например?
— Ами… дневник, снимки, писма, списък на завоеванията й. Знаете какво имам предвид.
