„Бъди мила с Рики“ — Хелма израсна с тези думи. Само заради начина, по който умря бащата на Рики, неин чичо, когато тя и Рик бяха на девет години.
В един миг чичо Мик бе дал на Рики извинение за всеки недостатък, който би решил да проявява през остатъка от живота си.
— Хелма, би трябвало да се радваш за Рики — каза Лилиан. — В края на краищата той е на тридесет и шест, а досега не се е оженил.
Хелма пренебрегна дебелия намек.
— Можеше и да го направи, ако не си беше останал вкъщи.
— Хелма, не бъди груба. Той искаше непременно да ти съобщя за годежа му. Винаги пита как сте ти и Рут.
В девети клас имаше юмручен бой в стаичката с инструментите на оркестъра — Рут срещу Рики, който прекали с подмятанията за нейния ръст. Тя почти го надви.
— Ще й кажа.
— А как е Рут напоследък? — в гласа на Лилиан се прокрадна остра нотка.
— Рут си е… Рут — промълви Хелма. — Заета да прави изкуство, малко пренапрегната, както винаги.
— Не мога да разбера какво намират хората в нейните картини. Всички ми приличат на мацаници от пощурели хлапета в детската градина.
— Тя работи много упорито над тях — уклончиво каза Хелма.
— Миличка, знам, че ти е приятелка, но този неин живот! Трудно ми е да проумея какво общо имате вие двете.
Лилиан врътна глава и цъкна с език, вгледа се очаквателно в Хелма.
Майка й твърдеше, че не понася клюките. „Възприемам само фактите, а не слуховете“ — обичаше да повтаря тя. Но Хелма бе забелязала, че тя отделя много от времето и енергията си, за да разнищи слуховете и да открие „фактите“.
Хелма си погледна часовника.
— Мамо, най-добре вече да се връщам. Имам премного работа.
— Ох, ами плакатите за моята кампания! Исках да чуя и твоето мнение.
Лилиан се кандидатираше за президент на женската група в нейния пенсионерски жилищен комплекс.
— Не може ли да ги видя в неделя?
— Лилиан! — повика някой, когато вървяха към изхода.
— Кетрин!
Жена със снежнобяла коса седеше до маса при отсрещния прозорец. Беше си вързала косата отзад в стегнат кок. Хелма любопитно изгледа Кетрин. В едно женско списание прочете, че силно опънатият назад кок доста помагал за прикриване на бръчките.
— Това е дъщеря ми Вилхелмина — представи я Лилиан. — Тя е библиотекарка в Обществената библиотека.
— Много ми е приятно, Вилхелмина — каза Кетрин и меко стисна ръката й. Ухаеше на лавандула.
Когато Хелма завърши института, хората често възкликваха: „Но вие изобщо не приличате на библиотекарка!“ Сега никой не примигваше изненадано при споменаването на нейната професия. Хелма смяташе, че това се дължеше на промените в нравите. Никой вече не си представяше библиотекарите като излети в един калъп.
— Вилхелмина тъкмо ми разказваше за убийството в библиотеката — похвали се Лилиан.
Кетрин издаде неопределен звук и поклати глава.
— Кой би си помислил, че подобно нещо може да се случи в нашата библиотека?
— Сигурна съм, че това най-вече не е хрумвало на жертвата — каза Хелма. Потупа майка си по ръката. — Мамо, време е да отивам на работа. Приятно ми беше да се запозная с вас, Кетрин.
— Довиждане, миличка. Поздрави шефа Галънт от мен.
Веждите на Кетрин се вдигнаха. Едно на нула за Лилиан.
— Мис Зукас, да върна ли по местата им тези? — попита Пати. Сочеше количката, която Хелма използваше за извадените стари книги. — Нужна ни е количката.
— Не, не, работя по една програма. Нека я задържа още десетина минути и ще ви я върна.
Хелма избута количката край рафтовете с художествена литература, през новото парче мокет и навлезе в научната, индекс 650, като през цялото време с критичен поглед преценяваше подредбата на книгите, търсеше рафтове, нуждаещи се от почистване или пък прекалено претъпкани.
Хелма работеше бързо и най-често веднага се досещаше кои книги не са били вземани повече от три години. Мистър Ъпман несъмнено бе оставил нещата на самотек.
Ето и поредното заглавие: „Полиструктурален многопланов подход към организационните взаимоотношения — прогноза за седемдесетте години“. Плачеше за изхвърляне. Хелма взе зелената книга от рафта и я отвори, за да погледне бланката за заемане.
Чудно — никой не бе я вземал повече от четири години, обаче през последната година беше отметната четири пъти, като последните дати за връщане се оказаха 24 март и 21 април, тоест през предишните два месеца.
Хелма набързо прочете главите в съдържанието. Стори й се убийствено досадно. Любопитството й се подразни и тя остави книгата на количката, за да я прелисти по-късно. Може пък организационните взаимоотношения да са станали последният хит в света на бизнеса.
Озърна се и видя как Пати се опитваше да не изтърве множеството книги от ръцете си, докато оставяше поредната на мястото й.
— Тази количка ти е по-необходима, отколкото на мен — каза й Хелма. — Ей сега ще се отърва от тези и ти я оставям.
Вкара количката в килера на чистача Джек. Всъщност той беше голям колкото кабинета на мистър Ъпман, пълен с различни запаси, имаше и окъсан люлеещ се стол в ъгъла, зад кашоните с тоалетна хартия. На една от стените беше люкът към шахтата на пещта.
Хелма отдели бланките, отвори люка и пусна първите три книги, трепна от шума на падането им.
Омразно й беше да гори, която и да е книга, но другите начини да се отърват от отхвърлените май не бяха особено успешни. Независимо дали ги даряваха на училища или старчески домове, дали ги разпродаваха или ги пращаха за вторични суровини, книгите винаги намираха обратния път към библиотеката. Хората ги връщаха гордо и сериозно или пък ги пускаха в кутията за връщане. Изглежда просто не вярваха на печата ИЗТЕГЛЕНА ОТ ОБРЪЩЕНИЕ.
Хелма върна количката до заемното бюро и отнесе книгата за организационните взаимоотношения на своето бюро в работната стая.
Надникна над лавиците, за да е сигурна, че Патрис няма да я подслушва от своето бюро, после се обади на Поли, старшата секретарка в полицейското управление.
— Тъкмо щях да ти се обадя, за да ми запазиш новата книга на Даниъл Стийл — каза тя, щом чу гласа на Хелма.
Двете понякога сядаха на една маса в стола на градските служители. Поли си правеше списъци на любовни романи, а Хелма ги запазваше, докато тя нахълта през обедната почивка в библиотеката, за да ги вземе. Хелма не бе чела любовен роман още от осми клас, а и онзи си остана единствен — „Спомени за страстната любов“. Но още се изчервяваше, като си помислеше за Дафни и Родерик и техния объркан, бурен стремеж един към друг.
— С удоволствие. Можеш ли да ми дадеш съвет за едно нещо?
— Съвет ли? — Поли се засмя. — Не съм сигурна дали ще успея, но да опитаме.
— Последните вечери една кола ми заема мястото на паркинга до блока. Не искам да вдигам шум и да се оплаквам на собственика. Ще погледнеш ли на кого е записана колата с този номер, за да се обадя лично на човека?
