Хелма остави слушалката върху апарата. После без никакъв повод погледна зад гърба си.

Макар да беше петък и Хелма се изкъпа под душа сутринта, сега задълго се потопи в горещата вана, отпуснала глава върху надуваемата възглавница. Мислено си представяше празен лист светлосиня хартия, която надеждно я скрива от убийства, непознати и загадъчни драсканици. Чу телефона, но го пренебрегна и след пет иззвънявания той млъкна.

Водата започна да изстива, Хелма излезе от ваната и се намаза от брадичката до петите с лосион за овлажняване на кожата без никаква миризма. Облече си нощницата и халата, отиде в кухнята да си направи чаша чай без кофеин.

Флуоресцентната лампа над печката осветяваше достатъчно, тя сложи чайника да заври, извади чаша и пакетче чай.

Зад вратата на апартамента се чу лек тропот. Хелма се обърна и погледна заключената врата, уви се по-плътно в халата.

Ако беше поредната котка, щеше да се обади на собственика, ако ще и да е станало късно. В „Бейсайд Армз“ не беше разрешено отглеждането на домашни животни. Пишеше го черно на бяло в договора. Хелма имаше някои съмнения за кутията, която семейството от 2D изнасяше и внасяше в сградата.

Лампата над вратата беше изключена, може би някой се е спънал в тъмното. Надяваше се този човек да не е ритнал саксиите с маргаритките.

Тъкмо се обръщаше към печката, когато забеляза с периферното си зрение, че дръжката на вратата се завъртя. Бавно. По посока на часовниковата стрелка.

Хелма се вцепени, затаи дъх, взираше се ужасено.

Беше ли заключила? Паметта не й подсказа нищо. Когато се прибра, заключи ли външната врата? Не си спомняше. Трябва да се е сетила. Дори боклука не изхвърляше, без да си вземе ключовете и да заключи апартамента си.

Тогава също толкова бавно дръжката се завъртя в обратната посока, крадешком, но нахално.

Хелма направи крачка към вратата, после отстъпи. „Отиди да надзърнеш през шпионката, каза си тя. Виж кой е. Запомни, за да го опишеш на полицията. Върви. Направи го.“ Изведнъж чайникът зад нея изсвири бясно. Хелма подскочи и се пресегна да го махне от печката. Горещата пара обгори китката й и тя не издържа на болката. Пусна сребърния чайник и той издрънча на пода. Вряла вода плисна по шарените плочки.

Хелма отскочи от горещата струя и се втурна към вратата. Натисна ключа за външната лампа и прилепи око към шпионката.

Но през изкривяващата картината лупа видя само изтривалката с цвят на какао и саксиите с маргаритки. Никакви други шумове не стигаха до ушите й. Нямаше трескаво прескачане на три стъпала наведнъж надолу, нямаше свирещи на завоя гуми на кола.

Хелма остана така няколко минути, взираше се през шпионката. Не мърдаше, едва дишаше, очите й се насълзиха от напрежението. Никакви подозрителни звуци. Никой наоколо.

— На Данте поничките — изруга тя.

Водата бе плъзнала като блещукащо стъкло из кухнята. Чайникът лежеше настрана до шкафа, от чучура още капеше гореща вода.

Тя махна плетеното чердже, застлано пред мивката, с кърпата за чинии прегради пътя на водата, промъкваща се под шкафа. Отвори пакет с нови домакински гъби, хвърли и тях на пода.

Когато най-после оправи бъркотията, отново надникна през шпионката. Навън имаше само тъмна и тиха нощ.

Сложи чайника под чешмата, за да го напълни пак. Но струята се разливаше отстрани, опръска ръкава на халата й. Тя озадачено погледна чайника, после ръцете си. Трепереха.

Хелма го остави в мивката, пъхна ръце в джобовете на халата и тръгна към леглото си.

Глава 6

Мис Зукас спасява Рут

До момента, когато Хелма осъзна, че не сънува, телефонът звъня поне шест пъти. Надигна се на лакти и се взря в червените цифри на радиочасовника.

1:47.

— Да? — обади се тя.

Вежливо, но с леден глас. Един часът и четиридесет и седем минути сутринта!

— Хелм! Какво правиш?

Беше Рут. Естествено.

— Правех точно това, което би трябвало да правиш и ти — спях.

Рут се кискаше и Хелма веднага позна, че приятелката й си е пийнала здраво.

— Хелма, ами че сега е петък вечер. По-добре да си играеш навън, а не да проспиш целия проклет уикенд.

Хелма се удържа да не отговори. Още преди години установи, че мълчанието често беше най- действеният начин да се справи с Рут, която обожаваше препирните. Тя сякаш разцъфваше, хвърляйки се презглава в битката, въодушевено дразнеше и се заяждаше с всеки, умоляващ я да се държи по-разумно. Но мълчанието, липсата на реакция объркваше и обезкуражаваше Рут, след малко беше готова да се предаде.

— Спи, спи, спи — промърмори Рут. — Задряма ли вече? Още ли ме чуваш? — попита тя толкова пронизително, че Хелма дръпна слушалката от ухото си.

— Още те чувам, Рут. Ако се обаждаш да си бъбрим, нека оставим това за друг път, стига да нямаш нищо против.

— О, Хелм! Миличката ми Хелми. Не затваряй. Рути малко се оплеска.

— Рут, какво си направила?

Хелма включи лампата до леглото и придърпа завивките към раменете си. Разговорът можеше да се окаже продължителен.

— Най-скъпа ми Хелми, нищичко не съм направила — с пиянско възмущение каза Рут. — Ама случайно изпаднах в едно положение и бях много мъдра, защото усетих, че е най-добре да се омитам.

— И какво би искала да направя аз? — попита Хелма.

Рут сниши глас, опитваше да се умилква.

— Ами ако можеш, ела да ме вземеш и да ме откараш вкъщи. Това е. Нищо особено.

— Къде е колата ти?

Мълчание, последвано от изтървана въздишка.

— Не знам.

— Ох, Рут!

— Ама знам си, че сутринта всичко ще ми стане ясно. Само дето сега не мога много да мисля.

В слушалката Хелма дочу стенещите звуци на влак. Бяха силни, като че на броени метри от Рут.

— За Бога, къде си?

— Долу, на Скуобли Харбър, до онова малко ново ресторантче с изглед към яхтклуба. Знаеш ли го?

Хелма го знаеше. Хаос от лека промишленост, пристанищни съоръжения, влаково депо и яхтклуб. Не особено добре осветена територия, отстояща на цели квартали от най-близкия населен район. Бе чувала, че близо до депото бил разположен бивак на бродяги. Хелма се съмняваше, че е безопасно човек да се навърта там след здрачаване.

— Рут, сама ли си?

— Да — призна си Рут.

— Сега ме чуй добре.

Мълчание.

— Рут, слушаш ли ме?

— Да, Хелма.

— Остани, където си, точно до телефонния автомат. Имаш ли още монети по четвърт долар? Както и да е. Няма значение. Веднага ще дойда да те взема. Ако ти е нужна помощ, преди да стигна при тебе, дори

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ОБРАНЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату