— Шефе — чу гласа на Леман.
— Здравей, Сид.
Шефът Галънт влезе. Носеше костюма, с който дойде в библиотеката да я разпитва, яката на ризата му беше разкопчана. Тъмните кръгове ясно изпъкваха под очите му. Хелма се запита дали въобще е спал тази нощ.
Двамата полицаи май заеха необичайно много от пространството в нейната кухня.
— Здравейте, мис Зукас — обърна се към нея шефът. — Чух за обаждането ви по радиостанцията и веднага тръгнах насам.
— Сигурно не си доспивате, ако навсякъде отивате с подчинените си.
Очите на шефа Галънт срещнаха погледа й.
— Не навсякъде, мис Зукас. Само при повиквания, когато може би има връзка със случая, по който работя.
— Кой случай? — После си спомни. — О, за убийството ли говорите?
Шефът Галънт се обърна към Леман.
— Отиди да провериш в другите стаи.
Когато полицай Леман хлътна в задната спалня, насочил револвера, шефът Галънт извади от джоба бележника си и попита:
— Открихте ли липсата на някакъв предмет?
Хелма поклати глава.
— Нещо повредено?
— Нищо.
Едната му вежда се надигна. Моливът бе застинал неподвижно над листа.
— Някои неща бяха разместени — обясни Хелма. — Не разхвърляни, но са били пипани.
Посочи му тефтерчето с адресите, килимчето, списанията в хола.
— Вие спяхте ли?
— Не. Наложи се да изляза в един и четиридесет и седем минути.
— Мога ли да попитам защо?
— Всъщност не засяга полицията, но една моя приятелка бе попаднало в затруднено положение и аз я откарах до дома й.
— Когато излизахте, забелязахте ли някой да се навърта около блока?
Хелма отговори отрицателно. За момент обмисляше да му каже ли за колата, която според пияната Рут я бе проследила дотук. Но не, било е съвпадение, въображението на Рут беше винаги разпалено.
— По-рано вечерта обаче някой се опита да влезе в апартамента ми.
Разказа му за завъртялата се дръжка и падналия чайник.
Докато пишеше, полицейският началник кимаше.
— И смятате, че може би същият човек е влязъл?
— Изглежда вероятно, нали?
— Сигурна ли сте, че някой е стоял пред вратата?
— Дръжката не се завъртя сама — уведоми тя шефа Галънт. — Но какво общо има с това с убийството в библиотеката?
Шефът Галънт сви рамене.
— Може би нищо. Но в нашето управление е установена практика да се интересуваме от всички произшествия с хора, по някакъв начин свързани с други разследвания. Вие работите в библиотеката. Говорила сте с убития. Видяхте трупа. Следователно сте свързана с този случай.
— Ясно — съгласи се Хелма. — Значи вече ви е известно още нещо по случая?
Хелма не би могла да определи какво я накара да каже това. Дали защото шефът Галънт изглеждаше по-уверен, отколкото при разговора им в библиотеката, сякаш вече го тормозеха по-малко загадки?
Той се почеса по бузата.
— Ами да, и без това сигурно ще го прочетете във вестника утре. Името на жертвата е Ърни Ларсен. Не е пришълец в града, но доста е обикалял насам-натам.
— Имал ли е досие?
Полицаят кимна.
— Нищо особено.
Хелма не отместваше втренчения си поглед от Шефа Галънт. Той пръв наведе очи. Имаше още нещо, което той не искаше да й каже, не се съмняваше в това. Тя поне не би избрала името Ърни за убития. Всички мъже с името Ърни, които познаваше, бяха елегантни, дори изискани хора.
Шефът Галънт прехвърли вниманието си към Леман, който излезе в коридора и рязко прибра оръжието си в кобура.
— Намери ли нещо, Сид?
— На мен всичко ми изглежда нормално. Госпожо, ще трябва да проверите дали нещо липсва.
— Откъде е проникнал? — попита шефът Галънт.
— Вероятно през прозореца на втората спалня. — Полицаят свали от колана си фенерче. — Ще огледам площадката отвън. Съседите ви може да са забелязали нещо.
Хелма тръсна глава.
— Мисис Уитни трябва да си е легнала още в девет. Моля ви, изчакайте до сутринта, ако ще я питате нещо. И не я плашете. Стара е и страда от артрит.
— Тази сграда не е особено добре осветена. — Шефът Галънт пак надраска нещо в бележника си. — Утре ще изпратя някой да поговори със собственика.
Хелма огледа другите стаи в апартамента си, шефът Галънт ходеше след нея. Леман бе оставил всички врати отворени и лампите включени. Първо влезе в задната спалня. Нужен й беше само един поглед, за да разбере, че нищо не е било пипано.
Застана на вратата на своята спалня, отново долови, че вещите й са били размествани. На бюрото рамкираната снимка на родителите й беше леко завъртяна към стената. Под покривалото на леглото се виждаше ъгълче от чаршафа. Дръпна чекмеджетата на гардероба и въобще не се усъмни, че някой е повдигал сгънатото бельо, за да надникне под него. Потрепери.
— Тук влизал ли е някой?
Шефът Галънт стоеше до вратата.
— Да. Като че ли нищо не липсва. Изглежда само е ровил.
Хелма обърна на пода бельото от чекмеджето и награби дрехите си в ръце.
— Трябва да изпера това — каза тя и ги понесе към пералнята в нишата на коридора.
После махна чаршафите и одеялата от леглото. Шефът Галънт усърдно си записваше, а пералнята боботеше тихо зад тях.
— Ще проверим за отпечатъци от пръсти, но сериозно се съмнявам да открием нещо. — Той затвори бележника и го пусна в джоба си. — Може да са били някакви хлапета, търсили са какво да продадат на черно. Твърде често се случва.
— Мисля, че това нахлуване е било по-добре обмислено, а вие?
Хелма мина край него с товара си от леглото.
— Извинете — каза му тя, когато той отстъпи.
Стовари чаршафите върху сушилнята до пералнята и се обърна към шефа Галънт.
— Първо — заговори тя през шума от центрофугата и започна да свива пръсти, — взломаджията трябва да е наблюдавал апартамента ми, за да знае кога съм излязла, освен ако е имал изключителен късмет. Второ, не е взел нищо, а аз притежавам няколко ценни предмета. Само старинната ваза на масата струва над хиляда долара. Просто е ровил из вещите ми и се е надявал да не съм достатъчно наблюдателна, за да забележа. И трето — ето ви тук, идвате заради най-обикновено нахлуване с взлом и не ми казвате цялата истина за онова, което знаете.
Мис Зукас умееше да наблюдава и разбира човешкото поведение. Външните ъгълчета на очите на шефа Галънт се присвиха и тя се увери, че беше права.
— Мис Зукас, не всичко от полицейските сведения е общодостъпно — възрази той.
— Аз съм библиотекар, следователно служител на градската управа като вас — напомни му тя. — Пък и
