Убийства в библиотеката

— Без проблеми — Кори се ухили и прибра парите.

— И не забравяй да затвориш добре прозореца, когато го измиеш — напомни му Хелма.

Улиците на Склона се изкачваха устремно нагоре от залива. Тук-там нови постройки, облицовани с кедрови дъски, с още неоформени градини и широки тераси изпъкваха неуместно сред многоцветните викториански къщи, с техните поддържани морави и цветни лехи, с огромните, елегантни стари дървета, чиито корени плавно се извиваха край пътечките. Хелма често се разхождаше по Склона, особено по алеите, откъдето можеше да надникне в скритите части на дворовете.

Упрекна се, че без никаква причина често се взира в огледалото на колата. Никой не я следеше. Никой.

Рут седеше до масата в кухнята, пиеше кафе от груба бяла керамична чаша, от време на време отмяташе назад тъмната си коса, разрошена и оплетена около лицето й. Имаше дълбоки кръгове и размазан грим около очите. Облечена бе във везан мъжки халат с широки ревери, очевидно не носеше нищо друго под него. Едното едро босо стъпало бе настанено върху отсрещния стол.

Хелма махна две списания за изкуство и неотворен плик от ъгловото диванче, остави ги върху друга купчина списания и вестници на масата. На дневна светлина стаята изглеждаше още по-зле от снощи.

Мръсни чинии, полупразна бутилка от уиски и две празни от вино се мъдреха на шкафа сред хаос от още хартии и поща. Четка киснеше в чаша за кафе. Видя отворен буркан с маринован артишок. На масата пепелникът беше пълен с изпушени до половината фасове. Рут не пушеше, но имаше приятели, за чиито навици Хелма предпочиташе да не се замисля.

— Искаш ли кафе? — попита Рут, но не помръдна от мястото си.

Знаеше, че Хелма ще откаже, просто се опита да бъде вежлива.

Хелма поклати глава. Рут изпи още една голяма глътка от чашата си, очите й се присвиваха от мъките на махмурлука.

Хелма отвори чантата си и извади адресирания до самата нея плик, остави го в малко по-чист ъгъл на масата.

— Искам да ми пазиш това. Сложи го, където няма да го загубиш.

Хелма се удържа да не добави „и където ще успееш да го намериш после“.

— Мисля, че има и по-сигурни места — каза Рут. — Защо не го дадеш на майка си?

— Рут, моля те.

Рут махна с чашата в ръка.

— Добре де. Ще го сложа в кутията с бижутата. Така ще знаеш и ти къде е, ако аз забравя, бива ли?

— В кутията с бижутата — повтори Хелма.

Рут си разтърка слепоочията.

— Не знаех, че чак толкова съм се напила. Даже снощи си мислех колко прилично се държах. Оня имаше бутилка „Лафроейг“, а аз винаги налитам на хубаво уиски. Сега ми се струва, че може да умра. Хващам се на бас, че днес изглеждам поне на четирийсет, какво ще кажеш?

Хелма си помисли, че Рут изглеждаше по-скоро на петдесет.

— Приличаш на човек, прекарал вечерта в бурни забавления — тактично рече тя.

Рут се изсмя гърлено.

— Ама че вечер! Да се забъркам със смотаняк, който ми открадна обувката. Благодаря, че дойде да ме прибереш снощи… май вече беше тази сутрин.

— Имаш късмет, че си се отървала само с една обувка… — започна Хелма.

Рут вдигна ръка.

— Моля те, без конско евангелие. Разбирам, че съм се държала глупаво.

— Как мина твоят обяд с младия художник?

Рут се намръщи, сякаш полагаше усилия да си спомни.

— Както очаквах. Трябваше да платя и неговата сметка. И можеш ли да си представиш, малкото гнусарче поръча само от най-скъпото в менюто. Нали обичам да ме възхваляват. Наложи се да го довлека вкъщи и да го набутам в леглото си, за да си отработи похарчените пари.

Хелма стана и намести на рамото си ремъка на чантата.

— Не се притеснявай, Хелм. Беше безопасен секс.

— Рут, вече трябва да тръгвам. Благодаря ти, че взе плика.

— Какво си се разбързала?

— Искам да мина през библиотеката и да взема спецификациите за новите справочни рафтове. Бих искала да представя поръчката на мистър Ъпман в понеделник.

— Ама ти не можеш ли да забравиш онова място поне в събота и неделя? Старият Ъпи спокойно ще почака и до вторник.

— Аз бих искала да доставят рафтовете възможно най-бързо.

Рут непохватно се надигна от стола, почесваше се разсеяно по дясната гърда.

— Рафтове значи. Как сгряват те библиотекарската душа…

Замълча и наклони глава, сякаш се вслушваше в далечен глас.

— Хелм, тъкмо си спомних нещо. Малко ми е мътно, защото имаше от какво да ми се замае главата, но оня тип снощи май питаше за тебе. — Рут тръсна глава. — Не е ли чудно? Каза, че отскоро бил в града, но попита за тебе.

— Каза ми името?

— Че как иначе да пита за тебе?

— По описание. Какво искаше да знае?

Рут се олюля несигурно и сви вежди над главата на Хелма.

— Не, поне помня, че каза името ти, макар и да спомена също твоите прекрасни дълги мигли и разтапящи сърцето къдрици, значи е знаел коя си. Божичко, защо не си спомням точно как беше. Може по- късно да ми изплува в паметта. Но като си помисля, май си представяше, че съм по-пияна, отколкото бях. Започна с някакви шегички за библиотекарите и какво правели там, между рафтовете, после подхвана — Рут се ухили извинително на Хелма — темата за сексуалните им наклонности. Май тогава попита за тебе. Казах му да си го завре отзад, защото ти не си някаква сбърканячка. Помня, че побеснях, той започна да се държи смахнато и аз му се изплъзнах.

Рут поклати глава.

— Хелм, да не правиш нещо по-засукано, без да знам? Да не си пишеш името по стените на клозетите или нещо такова?

— Не ставай смешна. Може да е бил някой от читателите с по-неприятен характер.

— Казах ти, че не е местен човек. Ти не ме ли слушаш? Хлъзгав като масло. Имаше готов отговор за всичко. От ония космополитите, нали ги знаеш?

— Всъщност не — отвърна Хелма.

— Ами да, и аз така мисля — съгласи се Рут.

Взе с пръсти един артишок от буркана и го напъха в устата си.

— Чудя се къде ли е зарязал колата ми? — измънка тя с пълна уста.

— Твоята кола ли? Ти май ми каза, че попитал искаш ли да те откара? Защо сте били в твоята кола?

— Хелми, миличка Хелм. „Да ме откара“ е нещо като… как му викахте…

— Евфемизъм — замяна на обидна дума с приемлива.

— Правилно. Макар че отначало не беше толкова обидно. Но където и да е оставил колата ми, дано обувката да е там. Този чифт ми струваше едно от по-талантливите ми творения.

— Защо не се обадиш на полицията? — предложи Хелма. — Обяви колата си за открадната и им опиши този мъж.

Рут чукна по зъбите си с нокът. Всъщност ноктите й не бяха мръсни, по тях само личаха петна от боя. Но винаги изглеждаха мръсни.

— Идеята не ми подхожда. Ще трябва много да им обяснявам. Пък и бих говорила само с шефа Галънт, а той е прекалено зает с гадното малко убийство във вашата библиотека. Можеш ли да ме откараш до