— Благодаря ви, Патрис.
Някой позвъни на вратата. Кори Марбъл, племенникът на домоуправителя, стоеше пред изтривалката с кофа и гъба в ръце, ухилен до ушите. Слушалките на уокмен се увиваха като яка на врата му.
— Добрутро, мис Зукас. Дойдох да измия прозорците.
Хелма се намръщи срещу юношата.
— Прозорците ли?
— Ъхъ, ще извинявате, че закъснях. Имахме игра.
— Вярно. — Тя съвсем забрави, че помоли Кори преди повече от седмица.
— Външните прозорци. След малко ще трябва да излизам, затова най-добре започни с балкона, а после ще измиеш откъм площадката.
— Готово. Хубав ден, а?
Кори мина край Хелма и влезе в кухнята, като блъсна кофата в рамката на вратата.
— Става ли засега да сложа това тук?
Смъкна издута раница от раменете си и я пусна на пода до мивката. Над незатворения докрай цип стърчеше дръжката на сабя.
— Кори, откога носиш такива оръжия?
Сабята доста приличаше на истинска, с кожа на ръкохватката и умело изработена ножница.
— А, не. Тая сутрин имахме игра и аз отговарях за церемониала.
— Церемониала ли?
— Ами да, бях церемониалмайстор. Управлявах играта.
— Били сте се със саби?
— Това е част от костюма ми — търпеливо обясни Кори. — Всичко е наужким. Нали разбирате, като „Подземията и Драконите“3.
— И се предрешвате, за да играете? Не си ли вече твърде пораснал, за да се занимаваш с такива неща?
Кори се ухили и побутна раницата с протъркана по модата маратонка.
— Всички това правят. Има даже едни старчета на по трийсет и повече, ама как се впрягат само. Голям майтап е. Мис Зукас, да бяхте видяла някои костюми, дето хората сами си ги майсторят.
— Искаш да кажеш, че дават воля на въображението си?
Кори закима енергично в пристъп на ентусиазъм.
— Каквото можете да си измислите — дракони и принцеси, елфи, скитници, животни, герои. А следващия път аз ще съм…
— Вярвам ти — прекъсна го Хелма. — Сега би ли се върнал в стария досаден свят на мръсните прозорци?
— За нула време ще ги почистя.
Той нагласи слушалките на ушите си и включи уокмена. Дори през плисъка на горещата вода, която той сипваше в кофата, Хелма чу тътнещия бас на непозната песен.
Игри. Пораснали момчета навличат маскарадни одежди и играят на въображаем свят. Животът не им ли стигаше?
Тя погледа устремната сапунено-водна атака на Кори срещу прозорците и си каза, че май ще е по- спокойна, ако не вижда това. Почисти масата, замисли се за металното щракане при обаждането на номер 676–1649 и за същия звук, когато никой не проговори в слушалката. Може би се дължеше на някаква неизправност по линията.
Пусна топлата вода и изми чиниите. В апартамента на Хелма имаше и миялна машина, включи я веднъж за тези четиринадесет години. Механизмите й твърде гръмко нарушаваха спокойствието, а и никак не й хареса хлъзгаво-лепкавата повърхност на съдовете, когато ги извади от машината. Сега съхраняваше в миялната машина тенджерите, за които не намери друго място, и миеше всичко на ръка с препарат „Айвъри“, дори и да имаше гости.
Когато остатъците от сапунената вода се оттекоха в мивката, вече бе решила пак да набере 676–1649. Хелма свали жълтите гумени ръкавици от ръцете си и натисна последователно бутоните на телефона. На балкона гъбата и главата на Кори — всъщност цялото му тяло — подскачаха в такт с музиката.
— Да? — каза мъжки глас.
Хелма позна гласа, който чу и първия път.
Нищо не му отговори. Чакаше, закрила с длан слушалката. Същото мълчание в другия край на линията.
Ето пак. Метално прещракване. Съсредоточи се в усилието да определи звука. Удар на метал в метал. Контролиран, като части от апарат. Щракането бе последвано от подобие на шепот, но толкова слаб, че Хелма не беше съвсем сигурна дали го е чула.
Хелма прекъсна връзката и натисна бутона за повторно набиране.
— Да? — със същия тон се обади гласът.
Или беше запис, или мъжът имаше необичайната способност да повтаря абсолютно еднакво думата. Хелма пак зачака и още веднъж чу металния звук, но нищо друго.
Седна до масата, пръстите й потропваха по листа от бележника. Може би сега беше времето да съобщи на шефа Галънт. Имаше нещо тайнствено, дори зловещо в мекия глас и странното щракане. Тя въртеше между пръстите си крайчето на хартията. Дали полицейският началник просто ще я изслуша и ще й каже да се връща при книгите си в библиотеката? И да остави „квалифицирания полицай“ да получи похвалата за онова, което библиотекарката е разгадала?
Телефонът на Хелма звънна. След третия сигнал тя вдигна слушалката и незнайно как, но вече предчувстваше що за обаждане бе това.
Мълчание. После неопределимия лек удар на метал в метал. Не можеше да го сбърка с нищо друго. Съвсем същия като при нейното обаждане преди малко.
Хелма прекъсна и набра номера на Рут. Наложи се да изчака осем сигнала.
— Ох, Божичко! — промълви приглушено Рут, сякаш бе замъкнала слушалката под завивките.
— Рут, обажда се Хелма.
— Че кой друг би изтърпял телефонът да звъни трийсетина пъти?
— Само осем бяха, Рут. Преувеличаваш. Ще дойда след няколко минути. Има нещо, което искам да оставя на съхранение при тебе.
— Хелма, нали знаеш, че се разстройваш, като ми видиш бъркотията. Защо не ме изчакаш другаде? Или пък аз да дойда при тебе след два-три часа.
— Не. Имам да свърша някои неща. Ще дойда след десет минути.
— Сама си го изпроси — измърмори Рут.
Когато Хелма излезе от апартамента, мисис Уитни премиташе площадката пред входната си врата. Носеше старо горнище от анцуг върху роклята на цветчета и престилката, на което още се четеше надписът „Колеж Белхавън“.
— Според мен тези облаци ще се разнесат — съобщи мисис Уитни. — Наистина е добре да излезеш и да се освежиш.
— Права сте — съгласи се Хелма. — Мисис Уитни, как спахте снощи?
— Много мило, че ме питаш. Спах като бебе в люлка.
— Никога ли не се будите от градските шумове?
— Твърде стара съм, за да обръщам внимание на шумовете.
Мисис Уитни тъжно погледна към Кори, който още миеше прозорците в жилището на Хелма.
— Това момче добре се справя.
— Добре, че ми напомнихте — сепна се Хелма. — Забравих да му платя.
Кори усърдно сапунисваше прозореца на задната спалня, раменете му се тресяха, едната маратонка отбиваше такта. Хелма го тупна по ръката и той спря музиката.
— Какво има?
Хелма му подаде десетдоларова банкнота.
— Като свършиш тук — каза му, — ще измиеш ли и прозорците на мисис Уитни? Измисли нещо, например, че чичо ти е поискал да минеш при всички или каквото се сетиш.
