му.
— Кучко гадна! — Той тръгна към унищожената рисунка. — Боже мой. Какво е направила тази?
Зад гърба му Хелма се отблъсна от стената и излетя през вратата на спалнята. Той рязко се извъртя, но тя беше по-бърза. Сграбчи дръжката и тресна вратата, лакътят й се удари в рамката.
Стиснала дръжката и налегнала вратата с цялата си тежест, тя трескаво опипваше за бутона, с който трябваше да заключи. Ръцете на мистър Ъпман вече натискаха дръжката от другата страна, тя се завъртя под дланта й като живо същество. Хелма намери бутона, а мистър Ъпман връхлетя вратата с тяло. С цялата си сила Хелма я върна назад и натисна бутона. Втурна се по коридора към хола. Мокетът беше прекалено хлъзгав. Стори й се, че тича като насън. Зад нея мистър Ъпман тресеше вратата с ритници.
— Рут!
Рут лежеше на пода в хола, вързана за диванчето. Събореният от масичката телефон беше до нея.
— Той май не вярва, че съм толкова силна, колкото изглеждам — заяви Рут от пода. — Но влаченето с това нещо не ми се отрази добре на ръцете.
Китките й бяха окървавени от пластмасовия шнур. Двойна следа минаваше по килима зад диванчето. По пода бяха пръснати парчета от кристалния елен заедно с останките и топчетата от металния часовник.
Хелма вдигна слушалката. Познатият успокояващ глас говореше монотонно.
— Вече се обадих — каза Рут и се изплези. — Използвах си езика. Подкрепленията препускат насам.
— Стига сте плямпали, по-добре побързайте! — кресна Хелма в слушалката.
Откъм спалнята изтрещя изстрел. Хелма изпусна слушалката и притисна ръка към гърдите си.
— Ще довтаса за нула време — промърмори Рут. — Я се махай оттук!
Хелма дръпна здравата пластмаса, стегнала китките на Рут.
— Трябва да намеря нещо за рязане. Не мога да те оставя.
— И още как можеш. Той знае, че няма как да се помръдна. Сега мисли само как да отърве кожата. Излизай навън да чакаш полицаите.
— Не.
Рут се надигна и я ритна по крака.
— Разкарай се оттук, смотанячко такава!
В края на коридора се разхвърчаха трески.
— Омитай се или аз ще те убия вместо него.
Хелма колебливо тръгна към кухнята. Нож. Имаше нужда от нож.
— Тръгвай! Ще те вземат мътните.
— Ох, Рут!
— Тръгвай!
Хелма профуча през кухнята и нахълта в гаража. Натисна ключа за осветлението. Опипом намери комбито на Ъпман и рязко отвори предната дясна врата. Промуши се вътре. Светлина. Трябваше да си светне с нещо.
Отчаяно натискаше всичко по таблото, търсеше бутона за фаровете. Зад нея автоматичната врата на гаража започна да се надига с тихо бръмчене. Фаровете светнаха и тя изскочи от колата.
Искаше да намери инструменти — чук или брадва. Закле се, че той нямаше да се добере до колата си, за да избяга.
В къщата отекна изстрел.
Рут!
Хелма се вцепени с ръка върху дръжката на някакво шкафче.
Мистър Ъпман е застрелял Рут! Хелма реши да се върне. Направи крачка към вратата.
По тихата улица се завъртя лъч и освети къщата на мистър Ъпман. Полицията бе дошла най-сетне.
Хелма се обърна и изтича от гаража до средата на алеята. Размаха ръце срещу връхлетялата със скърцащи гуми кола, която се закова на три метра от нея. Вратата откъм шофьора се отвори.
— По-бързо! — извика тя. — Той е въоръжен…
Излезлият мъж не беше униформен. Едната му ръка се плъзна нагоре към сакото. Излезе и втори. Делови, спокоен. Отблясък на улична лампа се отрази от нещо, което държеше в ръка.
— Елате насам, госпожо. Тук сме, за да ви помогнем — каза шофьорът.
Хелма се колебаеше. Вторият вдигна ръка към нея и пристъпи на светло.
— Минете оттук, госпожо.
Познаваше този глас, познаваше и модерната прическа. Агентът по продажбите от „Дестини Компютър Систъмс“.
С мощен скок Хелма се хвърли встрани от светлината, зад ъгъла на гаража. Над главата й прелетя парче от мазилка. Не чу изстрел. Просна се на земята и се претърколи под хвойновите храсти, притисна лице в парчетата кедрова кора, нападали около дървото.
Двамата мъже разговаряха тихо, после единият повиши глас:
— Госпожо, ще облекчите положението си, ако излезете оттам.
Хелма не помръдна. Лежеше с лице в кората, връхлетяна от непоносима тъга — мистър Ъпман бе убил Рут. Тя я остави вързана за диванчето и избяга страхливо. А трябваше да остане с нея. Каквото и да се бе случило на Рут, посрещнала го е сама. Същото очакваше и Хелма. Може би трябваше да стане, за да свърши всичко по-бързо.
Сирени. Воят им се усилваше сякаш под тялото на Хелма. Сирени. Полицията идваше.
— Вдигаме си чуковете! — кресна единият мъж.
— Ами тая там?
— Ти какво бе, искаш да ти пръснат задника ли? Забрави я!
Вратата между кухнята и гаража се отвори с трясък, по бетонния под изтропаха тичащи стъпки.
— По-бързо! — викна шофьорът на мистър Ъпман.
Мъжът отдясно отвори задната врата, докато шофьорът изкарваше на заден ход колата от алеята. Мистър Ъпман се гмурна с главата напред върху задната седалка. Гумите изсвириха, двигателят изрева и колата се понесе надолу по улицата с угасени фарове, а задната врата още не беше затворена. Поднесе на завоя. В къщите наоколо прозорците светнаха.
Хелма затича по алеята. Червените и сините мигащи лампи на полицейски коли проблясваха по улицата към къщата на мистър Ъпман. Тук вече бяха две патрулни коли, а в далечината виеха множество сирени.
Хелма разпери ръце пред първата кола. Полицаят свали стъклото на прозореца.
— Натам тръгнаха! Наляво по долната улица. Трима са, в тъмен „Понтиак“. Извикайте линейка! Той застреля приятелката ми.
Полицаят кимна отсечено.
— Госпожо, изчакайте отвън. Следващите колеги ще се погрижат за вас. Линейката също идва.
Шофьорът вече изреждаше кодови номера и имена на улици по радиостанцията.
Хелма се обърна и побягна към къщата, а по улицата прииждаха още патрулни коли. Сирени, светлини. Викове на съседи.
— Госпожо, останете отвън — заповяда усилен от мегафон глас.
— Млъквай! — кресна Хелма и притича през кухнята. — Рут?
Спря пред вратата на хола. В къщата беше тихо.
— Рут? — отново повика тя, по-слабо.
Диванчето пречеше на погледа й. До единия му край в килима попиваше тъмночервено петно. А в другия стърчеше едното стъпало на Рут. Хелма вдиша дълбоко и пристъпи по-наблизо.
От дясното рамо на Рут се стичаше кръв по жълтата й фланела. Лицето й беше бледо като на смъртник, дишаше съвсем слабо. Хелма коленичи до нея.
Двама полицаи и шефът Галънт влязоха в хола с насочени пистолети.
— Хелма! — Шефът Галънт прибра пистолета в кобура и я хвана за раменете.
Тя му кимна, опитваше се да поеме дъх.
— Рут, той застреля Рут — прошепна. — Мистър Ъпман. Избяга с другите.
— Албърт Ъпман — изрече шефът Галънт.
