— Имаме добри новини за вас. Приятелката ви ще трябва да се възстановява дълго, но няма трайни увреждания. Гръбнакът не е засегнат.
— Чудесно — възкликна Хелма. — Кога мога да я видя?
— Утре. Още е в интензивната терапия.
— Благодаря ти, Бен. — Шефът Галънт стисна ръката на хирурга.
— За мен е удоволствие да нося добри вести — увери ги лекарят.
— Ще ви откарам до блока — предложи Шефа Галънт на Хелма. — Опитайте се да поспите и елате тук утре. Сутринта бихте могла да се обадите на майка си.
— Майка ми! О, Фокнър! — възкликна Хелма. — Забравих. Тя ме очакваше тази вечер… по-точно вчера вечерта.
— Когато видяла, че закъснявате много, тя ми се обади. И трябва да ви кажа, че това ускори разследването. Но не се тревожете. Един от нашите служители се свърза с нея веднага щом се уверихме, че вие сте добре. Вече знае някои подробности, но предполагам, че е любопитна да научи останалото.
— Непременно — въздъхна Хелма.
— Едва ли е уместно да идвате на работа в такова облекло — отбеляза Патрис.
— Хелма! — Иви се наведе през гишето и я прегърна. — Значи нищо ти няма! Чухме вече всякакви истории. Има ли нещо вярно?
— Не зная — вдигна рамене Хелма. — Ти какво си чула? Иви ухаеше на бебешка пудра и шоколад. Започна да брои на пръсти.
— Нашият вожд бил крадец, шпионин и
— Лицето на Иви стана мрачно. — И застрелял приятелката ти. Тя ще се оправи ли?
— Предполагам. След малко отивам да я видя.
— Уведомихте ли някого, че ще ползвате отпуск? — попита Патрис.
— Ще оставя бележка на бюрото на мистър Ъпман — отвърна Хелма.
Иви се засмя и закри устата си с ръка. Бузите на Патрис се изпънаха.
— Не виждам нищо смешно в сегашното ни положение — извиси глас тя. — Абсолютно нищо. Аз… тоест всички ние се доверявахме на този шарлатанин.
Лицето й се сгърчи, сякаш ей сега щеше да заплаче. Всички я зяпнаха. Иви я погали по рамото.
— Аз се съмнявах в него, и то от първия ден — заяви Джордж Мелвил, понесъл препълнена с кафе чаша.
— Като стане белята, всички са много умни — присмя се Иви.
— Вероятно това е краят на нашия малък набег в света на компютърните каталози — добави той.
— А, от самото начало е било същинска подигравка — каза Патрис. — Въобще не е имал такива намерения. Но дори и да се отнасяше сериозно, няма полза от подобна система.
— Не съм сигурна — възрази Хелма. — Може би ако всички участваме в избора на най-подходящата…
— Хелма, подстрекавате ни към съвместна работа? — учуди се Джордж Мелвил.
— Чувала съм, че на други места работят точно така.
Тя вдигна очи към часовника над заемното гише. Наближаваше десет — времето да отворят библиотеката за читатели и времето за посещения в болницата.
Хвана дръжката на вратата, когато Иви я настигна задъхана.
— Хелма, не исках да те питам пред Патрис, но нали познаваш Поли от полицейското управление? Тя ми каза… е, каза, че шефът Галънт седял цялата нощ с тебе в болницата, вместо да се занимава с престъпниците.
Хелма усети необичаен прилив на кръв в бузите си.
— Уверявам те, съвсем не беше каквото си въобразяваш. Откара ме в болницата и изчакахме да свърши операцията на Рут, а през това време ми задаваше въпроси само във връзка с неговите служебни задължения. Това беше. И нищо друго. Уверявам те.
Иви се ухили и стисна ръката й.
— Готин е, нали?
— Не съм забелязала — уведоми я Хелма.
Хелма постоя до вратата, взираше се в бледата, легнала по гръб Рут, облечена в бледосини болнични дрехи.
Откъм главата леглото беше вдигнато, дясната страна на Рут изглеждаше издута от превръзките. Изпод тях излизаше дренаж, а иглата на венозна система бе забодена в лявата й ръка. Лишена от привичните пищни одежди, нейната приятелка сякаш се бе смалила. Само косата й упорито отказваше да се подчини.
— Какъв кеф — каза Рут, щом зърна Хелма.
— Нима? — усъмни се Хелма. — Ето ти задължителните дарове за болен.
Тя показа букета и кутията шоколадови бонбони.
— Миличката ми, веднага отвори кутията да се наплюскаме.
— А може ли?
Рут се намръщи от болка, когато се обърна към Хелма.
— Може и още как — потвърди тя. — Тук се отнасят с най-нежни грижи към оздравяващи жертви на престрелки.
— Шефът Галънт мина ли да те види?
— Още на зазоряване. Жадуваше да чуе всички скверни подробности на злодеянията. Разбрах, че Ъпман и компания вече си почиват в панделата. Май се канел да се върне след това малко приключение. Мисля, че е огорчен от несправедливостта на съдбата, провалила хубавите му планове.
Рут взе бонбон с лявата ръка, изчегърта шоколада, за да се покаже розовият пълнеж. Върна бонбона в кутията, взе друг и направи същото. Щом видя бял пълнеж, веднага го пъхна в устата си.
— Това ще бъде процес, на който ще присъствам с голямо удоволствие. Като го тикнат зад решетките, току-виж, му позволили да отвори спретната библиотечка.
— Ти наистина имаш късмет, че не те уби — каза Хелма с пълна уста.
— Нали ми върви като по вода? Ама че е чеп тоя. Как можа да се забъркаш с такъв плужек?
— Не бих казала, че съм се забъркала.
Рут й намигна.
— Смело момиче си ти. Така да му се измъкнеш от стаята и да го заключиш!
За втори път днес лицето на Хелма поруменя.
— Но нали ти се довлече с диванчето до телефона, а после сама му се опълчи.
— Добре де, значи и двете сме смели момичета. Рицарят с блестящата броня каза, че Ъпман — или както му е името — така се разбъбрил, та чак не можел да спре. Скарал се с Уитингтън, когато оня се оплескал с мен. Старият Ъпи май обича да приключва скандалите веднъж завинаги.
— Хъм.
Рут изгледа Хелма от главата до петите.
— Доста небрежно си облечена за един работен ден.
— Взех си почивка.
— Стига бе!
— И без това в библиотеката сега е ужасна бъркотия.
— Представям си. Ще ви трябва нов директор. Ти пасваш идеално. Ето работа, която ти подхожда.
— Има още много време, докато изберат някого.
— Изглеждаш ми весела — отбеляза Рут.
Отпусна глава на възглавницата. Долната й устна беше изцапана от шоколада.
— Вече нищо не ни заплашва, затова — обясни Хелма.
— Ами като си помисля какво ставаше тия дни, ти даже си доволна. Гледам те и си мисля, че май си се позабавлявала напоследък.
Рут затвори очи замалко.
