С един от тия погледи беше удостоен и мистър Тагърт.
Той отдръпна ръката си от нейната, но не отстъпи нито крачка. Хюстън се почувства съвсем мъничка в близост до този великан. Той беше най-малко с една глава по-висок от нея.
— Само исках да ви попитам нещо — заговори с приглушен глас той и добави с усмивка: — Разбира се, ако нямате нищо против.
Тя отвърна е кратко кимване; в никакъв случай нямаше намерение да го насърчава за разговор.
— Питах се вие като дама какви платове бихте избрали, ако трябваше да ушиете завеси за моята къща. Нали я знаете, онази бялата, на хълма! И така — какво бихте избрали между всичко, изложено отсреща?
Хюстън дори не се потруди да погледне към лавиците с топове плат, които той сочеше с пръст.
— Сър — отговори високомерно тя, — ако аз притежавах вашата къща, щях да поръчам за нея специално тъкани за целта платове в Лион, Франция. А сега всичко хубаво, сър.
Колкото се може по-бързо тя се промуши през вратата на магазина и тръгна под раираните сенници от южната страна на улицата. Токчетата й потракваха по широкия тротоар от талпи. По това време центърът на града беше много оживен и Хюстън непрекъснато кимаше с глава, а няколко пъти спря да си поговори с познати.
Когато достигна пресечката на Търд стрийт с Лийд стрийт, тя отвори чадъра, за да се запази от яркото планинско слънце и се упъти към смесения магазин на Фаръл. Виждаше кабриолета на Лий, който вече я очакваше пред магазина.
Тъкмо мина покрай дрогерията на Фрайър, когато забави крачките си и започна да мисли за срещата с недостъпния мистър Тагърт.
С нетърпение очакваше да разкаже на приятелките си за разговора си с него и как я беше попитал дали знае коя е неговата къща. Може би все пак трябваше да се съгласи с молбата му, да измери прозорците и да поръча завеси за тях. По този начин щеше поне веднъж да влезе в къщата му и да я разгледа отвътре.
Усмихна се на себе си, когато нечия ръка внезапно я сграбчи за рамото и доста грубо я завлече в една тъмна уличка зад сградата на операта. Преди да успее да изпищи, ръката запуши устата й и притисна главата й до стената. Хюстън стреснато вдигна очи и се озова лице в лице с Кен Тагърт.
— Нищо няма да ви сторя. Исках само да поговоря с вас. Но забелязах, че не желаете да разговаряте с мен пред другите. Нали няма да викате?
Хюстън поклати глава и той свали ръката си от устата й, но остана плътно до нея. Тя се помъчи да изглежда спокойна, но дишаше пресекливо.
— Отблизо сте още по-хубава. — Тагърт не се помръдна, но очите му се разходиха надолу по плътно прилепналата зелена вълнена рокля. — Освен това сте истинска дама.
— Мистър Тагърт — каза тя толкова невъзмутимо, колкото й беше възможно, — не позволявам да ме отмъкват в тъмни улички и да ме притискат до стената. Ако имате да ми казвате нещо, направете го, моля ви.
Той застана пред нея и опря ръка на стената до главата й. Около очите му имаше дребни бръчици, носът му беше тесен, а пълната долна устна изпъкваше сред рошавата брада.
— Защо застанахте на моя страна преди малко в магазина? Защо припомнихте на онази жена, че вече е припадала близо да мен?
— Аз… — Хюстън се поколеба. — Защото не ми харесва, когато хората взаимно си причиняват болка. Мери-Алис се държа глупаво пред вас, а вие дори не го забелязахте.
— О, напротив — каза той и долната му устна се разтегна в усмивка. — Идън и аз… Ние си умирахме от смях.
— Не е било много учтиво от ваша страна — отговори сковано тя. — Един джентълмен не би трябвало да се присмива на една дама.
Той изпъхтя леко — право в лицето й, но вместо да се оплаче от невъзпитанието му, Хюстън си помисли колко приятен беше дъхът му и как ли изглежда лицето му под тази буйна растителност по него.
— Смятам, че всичките тези жени ме преследваха само защото съм богат. С други думи: правеха се на курви и по тази причина не могат да бъдат никакви дами. Следователно аз няма защо да се правя на джентълмен и да ги вдигам от земята, когато припадат около мен.
Хюстън на няколко пъти потрепера от думите, които беше принудена да чуе. Досега никой мъж не беше се изразявал така грубо в нейно присъствие.
— Всъщност вие защо не взехте участие в тази игра? Нямате ли желание да се докопате до парите ми?
Хюстън веднага забрави моментното си объркване. Забеляза, че се е облегнала на стената, сякаш имаше намерение да остане дълго тук. Затова бързо изпъна рамене.
— Не, сър, не искам парите ви. Но сега е време да вървя. И да не сте посмели още веднъж да ме заговорите на улицата. — С тези думи тя се завъртя на токчетата си и го остави сам в тъмната уличка. Чу как той тихо се засмя след нея, но усети колко е ядосана едва когато пресече широката прашна улица и за малко не попадна под колелата на една каруца, натоварена с вонящи кожи. Без съмнение мистър Тагърт си въобразяваше, че поведението й тази сутрин е част от онези номера, които жените измисляха само заради парите му.
Лий каза нещо за поздрав, но тя не го чу, тъй като мислите й бяха другаде.
— Извинявай, не те разбрах.
Лий я хвана за лакътя и я отведе до кабриолета.
— Казах, че сега е по-добре да се прибереш в къщи, за да имаш достатъчно време да се подготвиш за приема у губернатора тази вечер.
— Да, разбира се — отвърна разсеяно тя, докато той й помагаше да се качи.
Хюстън направо се зарадва, когато по обратния път Блеър и Лий отново подхванаха спора си, тъй като можеше необезпокоявано да си мисли за случилото се тази сутрин. Понякога й се струваше, че цял живот е била само мис Блеър-Хюстън. Даже заминаването на сестра й не беше променило нищо в това отношение. В града всички бяха свикнали с двойното име. Днес за пръв път един човек й каза, че изобщо не прилича на сестра си. Но може би той само си въобразяваше, че е така. В действителност никой не беше в състояние да различи близначките.
Когато излязоха от центъра на града в западна посока, Хюстън внезапно се изправи като свещ на седалката: мистър Тагърт и Идън, който го придружаваше навсякъде, тъкмо ги изпреварваха със старата си бричка.
Кен рязко дръпна юздите на своя впряг и същевременно извика:
— Уестфийлд!
Лий стреснато спря конете.
— Исках само да пожелая на дамите добро утро. Мис Блеър — каза той, обръщайки се към Блеър, която седеше от външната страна. — Мис Хюстън — прибави след малко с доста по-мек глас и я погледна право в очите. — Желая ви добро утро. — После бичът му изплющя над главите на четворката коне и колата се понесе напред.
— Каква беше тая работа? — попита Леандър и поклати глава.
— Нямах представа, че се познаваш с Тагърт.
Преди Хюстън да успее да му отговори, се обади Блеър:
— Това ли е мъжът, построил къщата на хълма? Не е за чудене, че не кани никого в дома си. Много добре знае, че всички ще му откажат. Чудно ми е само как успя да ни различи.
— По дрехите — отговори малко припряно Хюстън. — Видя ме тази сутрин в магазина.
Блеър и Леандър отново разгорещено заспориха, но Хюстън не чуваше нито дума. Тя продължаваше да размишлява за срещите си с този странен човек.
ГЛАВА ТРЕТА
Вила Чандлър бе построена върху имот с големина около два декара, имаше от задната си страна тухлен навес за коне и градина с плодни дръвчета, засадени в редици, които стигаха чак до широката веранда, която обграждаше три стени на къщата. В течение на годините Оупъл беше превърнала градината в
