същинско бижу. Брястовете, засадени още когато къщата е била съвсем нова, сега се издигаха мощно над тревните площи и пазеха буйната зеленина и цветята от жадното за влага колорадско слънце. Между лехите имаше тесни пътечки, застлани с плочки, каменни статуи и вани за птичките, които подскачаха между цветята. Зад къщата имаше и градина с цветя и билки, а Оупъл имаше грижата стаите винаги да са пълни със свежи букети.
— Сега ме чуй, ако обичаш — каза Блеър, когато Хюстън се приведе над един розов храст в северозападния ъгъл на градината. — Искам да знам какво всъщност се случи.
— Нямам представа за какво говориш.
— Кен Тагърт.
Хюстън остана за момент неподвижна, поставила ръката си на една роза.
— Срещнах го случайно в магазина на Уилсън, а после той ни пожела добро утро.
— Това в никакъв случай не е всичко.
Хюстън се обърна към сестра си.
— Може би не биваше да се намесвам. Но мистър Тагърт всеки момент щеше да избухне, а аз исках да предотвратя кавгата. За съжаление това стана за сметка на Мери-Алис. — И тя разказа на Блеър какви грозни забележки си е позволила мис Пендъргаст по адрес на Тагърт.
— Не ми харесва, че сега ще свързват твоето име с неговото — промърмори Блеър.
— Говориш като Леандър.
— По изключение този път той има право!
Хюстън се засмя.
— Може би трябва да отбележим този ден в семейната библия. Блеър, обещавам ти, че след днешната вечер никога повече няма да спомена името Тагърт.
— След днешната вечер?
Хюстън извади от маншета си писмо.
— Погледни това — зашепна развълнувано тя. — Донесе го куриер. Той ме кани на вечеря в къщата си.
— Какво? Но тази вечер ти трябва да бъдеш с Леандър на прием у губернатора. Или греша?
Хюстън не обърна внимание на забележката й.
— Блеър, ти, изглежда, не разбираш каква вихрушка се надигна в града около тази къща. Всеки жител на Чандлър положи огромни усилия да получи покана. От цяло Колорадо се стичаха хора да я видят, но на никой не бе разрешено да я разгледа отвътре. Дори един английски херцог на минаване през града отправил молба към мистър Тагърт да отседне в неговата къща, обаче той дори не пожелал да изслуша делегацията, изпратена от херцога. А сега кани мен да го посетя!
— Но тази вечер има прием. Губернаторът ви очаква. Това е много по-важно от посещението на някаква си къща.
— Ти не искаш да разбереш — промълви замечтано Хюстън. — Години наред гледахме пристигащите влакове, които докарваха мебелировка за неговата къща. Мистър Гейтс казваше, че собственикът е искал целият град да види сандъците и само затова не е прекарал релсов път до къщата си. Пристигаха вещи от цял свят. О, Блеър, стаите сигурно са препълнени с мебели! Ами стенните килими, гоблените от Фландрия и Брюксел!
— Хюстън, ти не можеш да бъдеш на две места едновременно. Обещала си да отидеш на приема и си длъжна да удържиш на думата си.
Хюстън подръпваше листенцата на розата.
— Когато бяхме деца, винаги можехме да бъдем на две места едновременно…
Минаха няколко секунди, преди Блеър да осъзнае какво се искаше от нея.
— Искаш аз да прекарам вечерта с Леандър и да се преструвам на влюбена в него, а ти да отидеш в жилището на онзи сладострастник?
— Откъде ти дойде на ума да наричаш Кен сладострастник?
— Кен? Толкова далеч ли са стигнали нещата? Мислех, че едва го познаваш.
— Не се отклонявай от темата. Моля те, Блеър, нека да се сменим! Само за една вечер. Аз с удоволствие бих посетила къщата му някой друг ден, но се страхувам, че мистър Гейтс няма да позволи, а и не съм сигурна, че Леандър би го одобрил. Никога повече няма да ми се удаде такава възможност. Само едно последно своеволие, преди да съм отишла под венчилото!
— Говориш за женитбата като за погребение! Освен това Леандър веднага ще познае, че аз не съм ти.
— Няма, ако се държиш както трябва. Знаеш, че двете сме добри артистки. Спомни си, че всяка сряда се превръщам в старица. А твоята роля е много по-проста. Трябва само да бъдеш тиха и спокойна, да не се караш с Лий и да не говориш за медицина. И пристъпвай като дама, а не тичай непрекъснато, сякаш някъде е избухнал пожар.
Блеър имаше нужда от доста време, преди да отговори. Но Хюстън забеляза, че съпротивата й отслабва.
— Моля те, много те моля, Блеър! Толкова рядко те моля за нещо.
— Само дето ме принуди да прекарам няколко седмици в дома на втория ни баща, макар много добре да знаеш, че се отвращавам от него. И дни наред да слушам самодоволните приказки на онзи надут пуяк, за когото имаш намерение да се омъжиш. И това, че…
О, Блеър, много те моля! Толкова ми се иска да видя тази къща отвътре.
— Наистина ли те интересува само къщата, или и собственикът й?
Хюстън разбра, че е спечелила. Усещаше, че Блеър се опитва да се съпротивлява, но поради някаква скрита причина тя беше съгласна със смяната. Надяваше се само че сестра й няма да успее да убеди Лий да й покаже болницата.
— О, небеса! — въздъхна Хюстън. — Досега съм била на толкова вечери и забави и нито един от домакините не е успял да ми завърти главата. Освен това там ще има и други гости.
Поне се надяваше да бъде така. Никак не й се искаше пак да я притискат до стената.
Внезапно Блеър се усмихна:
— Би ли имала нещо против, ако след сватбата разкажа на Леандър, че е прекарал една вечер с мен? Физиономията, която ще направи, ще ме възнагради за всичките ми неудобства.
— Разбира се, че можеш да му разкажеш. Лий има чувство за хумор. Сигурна съм, че ще се смее от сърце.
Хюстън устремно прегърна сестра си.
— Хайде веднага да започнем с приготовленията за тази вечер. Аз ще облека нещо, което да подхожда на къщата са хълма, а ти ще носиш моята синя рокля от Уърт.
— С удоволствие бих нахлузила панталоните си за голф, но тогава Леандър веднага би разбрал с кого си има работа! — засмя се Блеър с дяволити искрици в очите и последва сестра си вътре в къщата.
Това, което последва, беше същинска оргия на нерешителността. Хюстън изпразни целия гардероб, приготвен за брака й с Леандър, докато намери подходящата за тази вечер рокля.
Накрая избра тоалет от кремав и сребрист брокат с гарнитура от хермелин на дълбокото деколте и ръкавите. Щеше да скрие роклята в кожената пътна чанта — Блеър постоянно мъкнеше със себе си дебели чанти, пълни с медицински инструменти и книги — и да се преоблече в дома на приятелката си Тиа Манкин.
Не посмя да използва телефона, страхувайки се да не подслушат разговора й; затова даде едно пени на момчето на Рандолф и му поръча да занесе бележка на Тиа, чиято къща се намираше недалеч от входната алея към вилата на Тагърт. Ако някой започне да задава въпроси, Тиа трябваше да каже, че Блеър е у тях.
Блеър веднага започна да се оплаква, че Хюстън иска от нея невъзможни неща. В продължение на двадесет минути мърмореше, че корсетът е прекалено стегнат и почти не й позволява да диша. Хюстън справедливо я укори, че с нейната талия не може да се побере в изискания модел на Уърт. Когато обаче се погледнаха в огледалото, Хюстън видя как очите на сестра й блеснаха и разбра, че Блеър е много доволна от вида си.
Малкото минути, които Хюстън прекара с мистър Гейтс и майка си в салона, събудиха отдавна
