Тя чу как вратата се отвори, но не се разтревожи. Слугините идваха и си отиваха. Внезапно една мъжка ръка докосна рамото й и тя се стресна до смърт.
До леглото й стоеше Уолтър Демари. Лицето му изразяваше задоволство. Джудит се огледа страхливо.
— Не се бой — помоли тихо той. — Сами сме. Погрижих са никой да не ни смущава. Всички тук знаят, че ако не се съобразяват с желанията ми, ще бъдат строго наказани.
Джудит го гледаше безмълвно.
— Наистина ли те е страх от мен? — Очите му светеха с мътен блясък. — Нима не знаеш, че те обичам? Обикнах те от първия миг, в който те видях. Наблюдавах те, когато яздеше към църквата. — Той взе един златен кичур и вдъхна дълбоко сладкия му аромат. — Знаеш ли как изглеждаше? Като златна кралица. — Демари притисна кичура към бузата си и продължи: — Още тогава разбрах, че си предопределена за мен. А ти се омъжи за друг! — В погледа му имаше обвинение.
Джудит си припомни съвета на Джоан. Демари не биваше да се доближава много до нея. Трябваше да го държи настрана, за да може да помогне на майка си и Гевин. Тя изхълца и скри лице в ръцете си.
Демари я погледна разтревожено.
— Какво има, сладката ми Джудит? Наскърбих ли те?
Тя се престори, че се опитва да се овладее.
— Моля за извинение. Ти си толкова мил. Никога не бях срещала такава доброта. Съпругът ми беше груб и ме биеше. Баща ми и братята ми също не бяха по-добри от него.
Уолтър я погледна изненадано.
— Наистина ли го мразиш? — Той видя в очите й такъв гняв, че неволно отстъпи назад. Изведнъж му се стори, че омразата й е насочена към него, а не към съпруга, й.
— Всички мъже са еднакви. Искат да притежават жената и толкова. Когато тя не иска, я принуждават със сила. Знаеш ли колко е страшно за една жена да я вземат насила?
— Не, аз…
— О, само да можех да повярвам, че на света съществува мъж, който няма да ме бие и да ме насилва!
Уолтър я гледаше изпитателно.
— И какво ако съществува такъв мъж?
Джудит се усмихна сладко.
— Бих го дарила с цялата си любов.
Уолтър улови ръката й и я целуна горещо.
— Бих дал всичко, за да спечеля сърцето ти. — Той се изправи и кимна тържествено. — Почини си, любов моя. И никога не забравяй, че когато имаш нужда от мен, ще бъда до теб.
Вратата се затвори зад гърба му. Само след минута в стаята нахлу разтревожената Джоан.
— Нищо не се случи — успокои я с лека усмивка Джудит. — Успях да го отпратя. Той ме смята за плаха и наивна. Ако знаеш как мразя този театър… Готово ли е всичко, което ти поръчах?
— Да, разбира се, макар да не ми беше лесно да го набавя.
— Само да излезем от това гнездо на плъхове, ще те възнаградя богато — обеща Джудит. — А сега поръчай да ми приготвят банята. Трябва да измия от себе си мръсните ръце на онзи мъж.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Когато в замъка се възцари тишина, Джудит се приготви за опасното си начинание.
— Дай това на пазача — каза тя на Джоан и й показа каната с вино. — Така ще спи през цялата нощ. Няма да се събуди дори когато запаля газената лампа.
— А какво ще стане, когато лорд Гевин ви познае?
— Нали ми каза, че не познава никого? Нека не губим време с приказки. Готово ли е всичко?
— Добре ли сте, господарке? — Джудит беше много зле през целия следобед. Гадеше й се и не можеше да стане от леглото. Бременността й протичаше доста тежко.
Джудит се направи, че не е чула въпроса й.
— Хайде, върви. Занеси на твоя красавец каната с вино. Аз ще чакам да ми дадеш знак за тръгване.
Щом остана сама, Джудит се заразхожда нервно напред-назад. След малко привърза телената кошница за кръста си и нахлузи широката рокля, която й беше намерила Джоан.
Мина почти час и тя започна да се пита какво ли се е случило с камериерката й. Вече не издържаше да чака в стаята си.
Открехна предпазливо вратата, прекоси тъмния коридор и слезе опипом на долния етаж. Изведнъж чу стъпки и застина на мястото си. Слава Богу, беше Джоан.
— Вие ли сте, господарке? — попита изненадано тя.
Джудит се запъти право към пламъчето на свещта, което трепкаше далече напред в мрака.
— Заспа ли стражът?
— Да. Не чувате ли как хърка?
— Чувам само биенето на сърцето си. Остави свещта и ми помогни да завържа по-добре кошницата, че ще падне.
Джоан коленичи и Джудит вдигна полата си.
— Защо ви е тази кошница? — попита тихо тя.
— Ще му я оставя, за да държи в нея храната си. Ще я окачим нависоко, за да не я стигат плъховете.
Джоан цялата трепереше. Вледенените й пръсти едва успяха да се справят с телчетата.
— Там има не само плъхове. Моля ви се, господарке, не слизайте в дупката!
— Ти ли ще слезеш вместо мен?
Джоан изохка уплашено.
— Да вървим! — заповяда енергично Джудит.
Джоан мина отпред и когато вдигна решетката, и двете се потърсиха от отвратителната смрад.
— Гевин? — повика тихо Джудит. — Там ли си? Не получи отговор.
— Дай ми свещта!
Джоан мълчаливо изпълни заповедта. После се извърна настрана. Не можеше да понесе страшната гледка.
Джудит се наведе, вдигна високо свещта и се опита да различи нещо в дупката. Беше подготвена за най-лошото и наистина го видя. Навсякъде мръсотия, тиня и кал. Видя и свитата в един ъгъл фигура. Само очите, втренчени в пламъчето на свещта, показваха, че човекът е още жив.
— Дай стълбата, Джоан. Щом сляза, ще ми подадеш пейката, храната и виното. Разбра ли ме?
— Страх ме е — пошепна задавено младата жена.
— И мене. — Джудит трябваше да положи големи усилия, за да слезе по тясната стълбичка. Тя остави свещта на един издаден камък и се обърна с гръб към Гевин. Разбра, че той се опитва да стане.
— Дай пейката! — извика тихо тя. И това начинание беше трудно. Пейката беше тежка и едва не откъсна ръцете на Джоан. Джудит успя да я улови и я постави до стената в близост до Гевин. После дойдоха кошницата с храна и стомната с вино.
Джудит остави всичко на пейката и направи крачка към мъжа си. Едва сега разбра защо Джоан бе казала, че е повече мъртъв, отколкото жив. Той умираше от глад. Беше останал наполовина. Скулите му бяха изпъкнали, кожата посивяла.
— Гевин — Прошепна тя и протегна ръце.
Той я докосна колебливо, сякаш се боеше, че има насреща си призрак, който след миг ще се разтвори в мрака. Усети топлата й кожа и отвори широко очи.
— Джудит! — Гласът му беше дрезгав. Очевидно беше отвикнал да говори и всяка дума идваше с мъка.
Джудит хвана ръцете му и му помогна да седне на пейката. После поднесе към устните му каната с вино.
