ръсеше по земята. Селските хлапетии тичаха след него и пееха подигравателни песнички по негов адрес. Мама беше права, като забрани на дъщеря си да се омъжи за този човек.
— Но Лотрис не се е омъжила и за никой друг, нали?
Хари кимна. Не желаеше да разказва на Клер нищо за войната, която се разрази тогава между майка и дъщеря. Лий беше заявила, че ако не й позволят да се омъжи за своя избраник, няма да вземе никого другиго, на което майка му отвърна, че ако Лий не се подчини, ще превърне живота й в ад. Лий беше отвърнала:
— По-добре това, отколкото като теб да се омъжа за човек, когото мразя, и да водя твоя живот.
Това беше последната бунтарска проява на Лий. Хари знаеше, че майка му отдавна беше сломила всяка съпротива у сестра му, тъй като според него не съществуваше по-силен човек от нея.
Клер стана от коленете му и Хари тутакси се пресегна към бутилката с вино.
— Хари — каза Клер. — Трябва да правя нещо. В Америка винаги бях заета.
Според Хари всички американци бяха винаги заети. Те явно не можеха да си представят, че човек ще стои със скръстени ръце и няма да прави нищо. Те винаги или вършеха нещо, или крояха планове за утрешни задачи. Чувал беше за една ужасна американска домакиня, която се хвалела, че кара гостите си да вечерят точно за петдесет минути.
— Разбирам те, скъпа. Та всички ние се нуждаем от задълженията си. Животът на мъжа не струва нищо, ако не изпълни предназначението си на тази земя. — Беше прочел това някъде и сега се зарадва, че успя да го цитира. — За какво си мислиш?
Клер погледна през прозореца. Навън беше тъмно, но завесите не бяха още спуснати. В стъклото виждаше собствения си образ и хубавото лице на Хари, който се поклащаше на стола и пиеше вино. Тя се обърна към него.
— Искам да посетя всичките ти имоти. Представи ми своите управители. Искам да ми покажеш как функционира огромното предприятие, което ръководиш.
Хари се поусмихна. Той самият нямаше да познае иконома на Брамли, ако го срещнеше по коридорите. Налагаше му се да помоли Чарлз да му съдейства в този случай.
— Разбира се. За мен ще бъде удоволствие да ти покажа всичко. Нещо друго?
Сега сигурно щеше да поиска да й сваля луната от небето, помисли си Хари. Само някой в бъдеще да му намекнеше, че не е заслужил милионите на жена си, щеше да застреля кучия син на място.
Очите й се разшириха.
— Хари, ти управляваш все пак това имение и херцогските имоти, нали?
Ох, тези американци с техния отвратителен трудов морал, помисли си Хари. Всички без изключение бяха убедени, че мъжът трябва да работи — възглед, към който не желаеше да прояви никакво разбиране.
— Разбира се, че аз управлявам имотите си. Нима не правя това по цял ден? Казал ли ти е някой нещо, та се съмняваш?
— Тревилиън твърдеше, че ти ги управляваш точно колкото… — Тя му се усмихна. — Няма значение какво казва Тревилиън. Край с това. Отсега нататък започва новият ми живот на дукеса. Трябва да науча много неща и отсега се радвам на всичко. Може ли да излезем с конете утре на разсъмване? Искам да започна с обиколка на земите ти. За да получа обща представа, нали разбираш?
— Да, разбира се, че може да разгледаш имението ми. Ще тръгнем на разсъмване. Или предпочиташ да поспим до по-късно и после да потеглим? — попита той с надежда.
— Не, не ми трябва много сън. Освен това с удоволствие ще се запозная с майка ти. И искам да те помоля да разпиташ дали този Джеймс Кинкейд е още жив и ако е жив, къде живее сега.
Хари отпи голяма глътка вино, за да не изпъшка гласно.
— Сигурен съм, че този човек е умрял. Май го прегази файтон. Той не гледаше къде върви. Не мислиш ли, че е време да си лягаш, любов моя?
— Да, ще тръгвам. Хари, имам чувството, че сега всичко е наред. Вече се чудя защо загубих толкова време с онзи човек, след като мога да го прекарвам с теб. Утре започвам нов живот. — Тя обви ръце около врата му и го целуна по челото, докато той потупваше ръката й. После Клер си тръгна.
Хари остана неподвижен на мястото си, докато влезе прислужникът да разтреби масата.
— Извикайте Чарлз при мен.
— Струва ми се, че господин Сорънсън вече си е легнал, сър.
— Тогава го измъкнете от леглото! — сопна се Хари. — Той трябва да ми каже кой управлява това имение! И как се управлява. — Хари пи още вино и продължи да се пита дали и прадедите му са се бъхтили така убийствено за парите на жените си.
Когато Клер се събуди на следващата сутрин, обзе я треската на радостното очакване. Дори мисълта, че ще прекара деня с Хари, беше достатъчна да я ощастливи. Спусна се долу, но там й казаха, че той още не е станал, защото снощи му се наложило да работи до късно. Лакеят увери Клер, че иначе Хари става преди първи петли. Докато изричаше това, той не успя да скрие усмивката си.
Клер престъпяше от крак на крак в покрития вход долу, докато Хари слезе, превъзходно облечен и готов за нейната обиколка. Представи й мистър Сорънсън, секретарят по управлението, който щеше да ги придружава. Клер беше малко ядосана, че нямаше да бъдат сами, но преглътна разочарованието си и тръгна с Хари към конюшните.
За пръв път ги виждаше на дневна светлина. С Тревилиън винаги вървяха пеша. Побърза да пропъди този мъж от съзнанието си. Напрягаше сили да изхвърли всяка мисъл за Тревилиън — капитан Бейкър.
С изненада видя колко разкошни и великолепно поддържани са конюшните и подскочи, когато установи, че за разлика от къщата, тук имаше течаща вода. Когато забеляза с каква любов конете посрещнаха Хари, тя се досети за причината.
Трогна се, когато Хари й подари най-прекрасната кобилка, която беше виждала през живота си. Животното имаше грациозни крака и ласкаво потърка муцуна в рамото на Клер.
— Много е хубава, Хари, чудесна е!
Той се усмихна доволен, че тя беше във възторг от подаръка му. Слава Богу, че снощи ловко беше избягнал развалянето на годежа, тъй като този кон и още четири други бяха взети на кредит, който щеше да оправя след сватбата си — след като вземеше зестрата й. Отделно от това беше продал няколко много ценни картини, порцелан и един наистина великолепен античен сребърен сервиз за хранене, собственост на семейството от петнадесети век.
Помогна й да се качи на коня и започнаха обиколката. В началото Клер разпитваше Хари за всичко, което искаше да научи, но годеникът й така съвестно повтаряше всеки неин въпрос на господин Сорънсън, че й стана неприятно. Нима Хари бе дотам скромен, че държеше да подчертае равенството си със своя служител?
Яздиха с часове и обиколиха обширни земи, като оставиха доста мили черен път зад гърба си. Клер се запозна с пазачи на дивеч, арендатори и събирачи на аренда. Яздеха през гори, градини и ниви. Където и да минеха, хората излизаха от къщите си, за да ги видят, да им предложат нещо за хапване и да поднесат на Клер букети от билки и цветя. Клер ядеше и пиеше от всичко, което й предлагаха, и привързваше всички китки към седлото си. Децата излизаха от дворовете и се смееха с Клер при вида на отрупаната с цветя кобилка, а после се втурваха да накъсат още пурпурночервен пирен и да украсят с него конската шия.
Клер се радваше от цялата си душа на тези срещи, но имаше и моменти, когато й беше трудно да запази усмивката си. Хари не беше в добро настроение. Не желаеше нито да яде, нито да пие от онова, което му предлагаха селяните. По едно време каза:
— Предпочитам да ми се сервира в чиния.
Когато дечурлигата понечиха да го окичат с цветя, той ги прати по дяволите. Клер се опита да го успокои. Баща й също възприемаше децата като напаст божия и сега установи, че Хари не падаше по-долу. Не видя нищо лошо в това.
Даваше вид, че не забелязва някои неща. Конюшните на Хари бяха великолепни постройки с мрамор и махагон, имената на жребците бяха гравирани върху месингови табелки. А къщите на селяните, които също принадлежаха на дука, изглеждаха така, както са изглеждали по времето на нормандското нашествие.
Разбира се, срещнаха и няколко солидни къщи и Клер се зарадва на сградите, които бяха покрити с керемиди вместо със слама и се отопляваха с хубави печки за дърва и въглища, а не с открити торфени
