Клер отново се напрегна. Всичко, което кажеше, изглежда бе обида за тази жена.
— Да продължим с вашите задължения — поде дукесата. — Трябва да се научите как да се грижите за сина ми.
— Да — каза Клер. — Много искам да знам повече за Хари. Той…
Дукесата й отне думата и заповяда:
— Отворете си бележника.
Преди още Клер да разлисти малкото тефтерче, дукесата започна да диктува много бързо.
— Да започнем с граха. Моят син яде грах с агнешко и говеждо месо, но никога с пилешко, освен ако не става дума за фрикасе. Към пилешкото фрикасе трябва винаги да се поднася грах. Разбира се, той не яде грах и с печено телешко, но грах може да се сервира към печеното агне; но само ако агнето не е на повече от половин година. Грах може де се поднася и към телешкото, но само през пролетта. Никакъв грах към телешкото месо през зимата и също така никакъв грах, към каквато и да е риба! Естествено грахът няма място и при ястията от дивеч, като се изключат млади печени гълъби. Готова ли сте да продължим с морковите?
По време на тази лекция Клер нямаше време да си отвори устата, камо ли да разлисти тефтерчето си. Но при думата „моркови“ тя отиде до едно кресло, сложи бележника на облегалката му и започна да записва толкова бързо, колкото й позволяваха силите. Но не успяваше да насмогва. Дукесата изреждаше скорострелно инструкции за ястия със зеленчуци, месо и дивеч, а също кога и как да се сервират те на Хари. Всичко беше прекалено сложно, за да го проумее Клер и дори само да го запише.
Щом приключи с яденето, домакинята премина към болния гръб на Хари и какво трябва да се направи, когато той има болки. Лечението включваше грейки с топла вода, горещи кърпи и компреси с ароматични билки.
Клер, продължи дукесата строго, никога не бива да повишава глас на Хари, никога да не спори с него и да го ядосва. По-нататък обясни кои игри умее да играе нейният Хари и кои не, и й намекна да го оставя да печели на карти.
— Печеленето на карти му доставя удоволствие — каза тя.
Сетне даде указания в какви цветове трябва да бъдат дрехите на Хари. Във всеки случай той никога, при никакви обстоятелства, не биваше да носи вълнени платове върху нежната си кожа. Като прониза Клер с гневен поглед, дукесата заяви, че при никакви обстоятелства не одобрява Хари да носи онези отвратителни шотландски поли. Явно нея обвиняваше, задето Хари напоследък сновеше насам-натам с голи бедра, излагайки на риск здравето си. Като на сън Клер се чу да смотолевя някакво извинение.
Накрая дукесата стигна до дневния режим на Хари — какво и кога може или не може да прави. Осъди егоизма на Клер, задето го беше вдигнала от топлото му легло на зазоряване, за да й покаже имението.
— Моят син е човек, който обича да помага. Готов е да направи всичко, за което го помолят, тъй като е щедър. Но днес сутринта забелязах, че почти се е разболял, защото онзи ден е станал в ранни зори и е яздил неподходящо облечен в студа.
Клер нямаше представа, че Хари има толкова крехко телосложение и че така лесно се простудява. Започна да я гризе съвестта, задето сама не беше видяла всичко това.
— В бъдеще ще бъда по-предпазлива — промърмори тя.
— Да, бих ви посъветвала да се съобразявате повече с него.
В седем, след двата най-дълги часа в живота на Клер, в стаята влезе Хари. Тя толкова му се зарадва, че за малко да не изтича да го прегърне, но мисълта за болката в гърба му я възпря.
— Мамо — каза Хари бодро, — та вие сте заедно вече цяла вечност! — Пристъпи към дукесата, целуна я по бузата и после седна на облегалката на стола й.
От своето място Клер наблюдаваше как лицето на другата жена се смекчи и засия отвътре. Погледът й се оживи и заблестя като на младо момиче при вида на любимия. Клер погледна към Хари и забеляза каква нежност цареше между двамата. Сега, като ги видя заедно, разбра, че завинаги ще си остане тук чужд човек.
Хари взе парче сладкиш, отхапа от него и погледна към Клер. А тя се опитваше да си спомни дали този сладкиш фигурираше в списъка на разрешените за Хари тестени изделия, или не.
— Но защо стоиш права? — попита той.
Клер гледаше двамата като омагьосана — възрастната жена в огромния й стол, който сега й приличаше на трон, и Хари, преметнал крака върху облегалката, при което килтът му се беше повдигнал нагоре и показваше мускулестите му крака — и изпитваше едно-единствено желание — да изчезне оттук. Дукесата я гледаше с нескрито любопитство и чакаше да чуе какво ще отговори на въпроса на Хари.
— Права ми е по-удобно да записвам — обясни Клер. Дукесата повдигна вежди, признавайки й известна съобразителност.
— Мм — изсумтя Хари, дъвчейки, като явно не си даваше труд да вникне в цялото положение. — И какво записваш?
— Отбелязвам си неща, които те засягат — отвърна Клер и му се усмихна.
Хари се наведе отново към майка си и я целуна по бузата.
— Сладката ми, дано не си досаждала на Клер с историята на всичките ми детски болести?
— Само се опитах да се погрижа за твоето здраве. Нали за това са майките на този свят. — Жената му хвърли поглед, изпълнен с толкова обич, че на Клер й стана неудобно да гледа повече. Толкова личен, дори интимен беше този поглед, че явно не беше за пред чужди хора.
Хари се обърна с усмивка към Клер.
— По всяка вероятност ще чуеш страшни истории за мама — каза той, като намекваше за Тревилиън, — но трябва да знаеш, че са абсолютно неверни. Тя е най-добрата и достойна за обич жена на света и съм сигурен, че с времето ще я обикнеш така, както я обичам аз.
Клер погледна към дукесата и забеляза тържествуващата й усмивка. Изражението й недвусмислено говореше, че тя господства над сина си и така ще бъде винаги.
— Трябва да си вървя — каза Клер. — Аз… аз обещах на майка си да я посетя преди вечеря. — Внезапно почувства, че ако остане тук още само миг, ще експлодира.
Хари се надигна от майчиния си стол.
— Остани, ще поръчам още чай. Защо не разкажеш на мама за кобилата, която ти подарих. Още не си й измислила име. Може двете да помислите по въпроса.
— Наистина трябва да вървя, много благодаря, Ваша светлост, за… за всичко.
— Почакай — обади се Хари. — Ще те изпратя.
— Не, моля те, недей — отвърна Клер. — Време е да си вървя. — Беше стигнала до състоянието, в което й беше безразлично дали ще я сметнат за невъзпитана. Просто чувстваше с пределна яснота, че трябва веднага да напусне тази стая.
Когато затвори вратата след себе си, изпита чувството, че най-сетне отново може да си поеме дъх. Струваше й се, че като по чудо се е измъкнала от ужасна опасност. Сякаш се беше събудила от невероятен кошмар. Само че сега ставаше ясно, че този кошмар е самата действителност.
Не биваше да губи разсъдък. Трябваше да измисли някакъв изход. Много жени имаха ужасни свекърви. Това се случваше често, неслучайно съществуваха толкова анекдоти за майки, привързани като с вериги за синовете си. Собствената й майка често казваше, че един мъж обича най-много майка си и нито една съпруга не може да се конкурира с нея в сърцето му.
Клер се върна в стаята си. Не, положението не беше чак толкова ужасно. Старата жена просто обичаше сина си и искаше да е добре нахранен, облечен и да се грижат за него, когато се разболее. Всъщност не настояваше за нищо повече.
В стаята си видя, че госпожица Роджърс й беше приготвила роклята за вечеря. Едва успя да разкопчее копчетата на гърба си, тъй като прислужницата не се виждаше никъде. Госпожица Роджърс имаше собствено разписание на деня и не се отклоняваше ни на йота от него. Беше определила кога точно е времето за вечерното преобличане и след него изчезваше някъде. Ако умопобърканата американка не спазваше графика, нейна си работа, госпожица Роджърс нямаше да си обърква живота заради една чужденка.
Клер взе роклята от леглото. Щеше да отиде на вечеря и да се държи като че ли нищо не се е случило.
