Ангъс помълча малко.
— Вие можете да прекратите тоя цирк. Кажете им, че не сте умрял.
— Тъкмо това не искам — отвърна Тревилиън. Устата му се сви в презрителна усмивка. — И вие дяволски добре знаете защо. Старицата ще ми превърна живота в ад. Сега всичко е както тя го иска. Скъпоценният й Хари е дук и тя ще грабне парите на момичето. А с Хари имам споразумение да финансира бъдещите ми експедиции. Това е всичко, което искам за себе си.
— А момичето?
— Не ме е грижа за момичето! — изкрещя Тревилиън. Ангъс продължаваше да го гледа настойчиво.
— Наблюдавах ви оня ден заедно. Не откъсвахте поглед от нея. Изпивахте я с очи, докато танцуваше и поглъщахте всяка нейна дума. Вие… — Той направи пауза и изглежда търсеше подходящата дума. — Вие се гордеехте с нея.
Тревилиън му обърна гръб и заби поглед в огъня.
— Тя е умна. Отраснала е в разглезен дом, но вместо само да се чуди коя рокля да облече за вечеря, е решила да чете, и то сериозно. Научила е дори латински, за да прочете книгите ми.
— О, да, онези неприлични глави в книгите ви.
— Вие пък откъде знаете?
— Старият свещеник в село ми прочете на глас някои неща от латински. Платих му с уиски, но си мисля, че щеше да ми ги преведе и без възнаграждение. Значи вие харесвате това момиче, но ще допуснете то да се омъжи за брат ви. Знаете ли за завещанието на дядо й?
— Да, знам. Тя сериозно ще загази, ако се окаже, че мъжът й в действителност не е никакъв дук. От ламтеж за титлата е готова да се продаде на човек, когото не…
— Да не искате да кажете, че не обича Хари? Ами че той е млад и красив. Много по-хубав е от вас с вашия свиреп поглед и изкривено от злоба лице. Съвсем приличен момък си е. Всяко момиче ще се гордее да го спечели. Готов съм да се обзаложа, че ще й направи дете още първия път, когато легнат заедно, и много се съмнявам, че разглезен и здрав като бик момък като Хари ще чака чак до брачната нощ.
— Млъкни! — изръмжа Тревилиън.
Ангъс лукаво се подсмихваше.
— Тя мисли, че вие сте я предал — изслушвал сте я само за да я опишете после в книгите си. Направихте ли й и на нея някоя от вашите мили рисунчици?
В първия момент Тревилиън не го разбра. Откакто Клер го заряза внезапно преди няколко дни, полагаше всички усилия да не мисли за нея. Опитваше се да не забелязва отсъствието й, но напразно. На два пъти едва не я заговори. Бяха заедно само няколко дена, а свикна да я чувства около себе си. Искаше му се да й прочете от новите си съчинения и да чуе мнението й. Единствено тя му бе обърнала внимание, че в книгите му има скучни места. Действително тиражите не бяха толкова високи, колкото му се искаше и погледът на един читател би му погнал да подобри нещата.
— Дали съм я рисувал? Да, май нахвърлих нещо… — отвърна той разсеяно.
— Рисунките я навели на мисълта, че не я харесвате.
Тревилиън зяпна стария човек.
— Че не я харесвам ли? Какво общо имат с това моите драсканици? Че аз скицирам всичко живо около себе си.
— Може би момичето още не ви е опознало добре. Знае ли, че тези рисунки и устата ви, дето мели като кречетало на воденица, са карали хората да стрелят по вас, да ви съдират кожата от бой и на няколко пъти за малко да ви убият? А може би момичето просто си мисли, че не е хубаво да се надсмивате над другите.
Тревилиън сви рамене. Все още не разбираше. Не, не беше възможно някакви си рисунки да са я обидили чак толкова. Просто тя още не можеше да преглътне, че той е капитан Бейкър. Но постепенно ще преодолее смущението си и пак ще дойде при него.
— Ще й кажа, че тези скици са съвсем безобидни и че може да идва отново. Не съм искал да я оскърбявам с тях.
— Момичетата винаги са тичали след вас, нали? — каза Ангъс. — Нито един мъж не го е забелязал. Но жените ви предпочитаха пред по-големия ви брат. Той беше истински хубавец и бъдещ дук при това, но момичетата вас харесваха повече.
— Какво знаете вие за мен! Десетгодишен напуснах това място.
— Знам повече, отколкото подозирате и се обзалагам, че и майка ви знае доста неща за вас. — Ангъс възмутено вдигна вежди. — А ето, че сега замисляте и да отнемете на брат си богатата му американка.
— Нямам такова намерение.
— Но сте бил с нея повече от Хари.
— Не съм виновен за това. Аз никога не бих пренебрегвал така годеницата си.
— Да, щяхте да й давате всичко, което обича — книги, разговори, и да слагате в нейна чест килта на главата на клана.
— Облякох дрехата, но тя не знаеше, че принадлежи на главата на клана. Никога по-рано не беше я виждала.
— Но много от вашите селяни я познаха. Много от тях знаеха кой сте вие онзи ден, когато седяхте до стената на къщата ми и гледахте как хората танцуват. Те танцуваха за господаря и неговата жена.
— Тя не е моята… Гласът му стана дрезгав. — Тя не е моята жена и никога няма да бъде. Ние сме… приятели — каза той тихо. — Между нас няма нищо повече и никога няма и да има. Клер е решила да се омъжи за брат ми и да стане дукеса.
— Може да й кажете кой сте в действителност. Нейните родители ще одобрят брака. След всичко, което чух за тях, смятам, че им е безразлично дали дукът е млад хубавец или грохнал инвалид.
Тревилиън се усмихна кисело.
— Е, да, тя би се омъжила за мен, защото съм дук, но аз не смятам да се женя. Това ще ми попречи да пътешествам, а и не искам да поемам отговорността за тази къща с всичките й обитатели. И съвсем определено не желая жена, която би се омъжила за мен заради титлата ми.
Откъм Ангъс се чу страшно ръмжене, но дяволитият блясък в очите му издаваше, че се киска.
— Ако някое хубаво момиче ми каже, че иска да се ожени за мен, защото съм глава на клана Мактарвит, тутакси ще хукна към църквата.
— Тъкмо по това се различаваме. Аз не искам да се женя, не искам да бъда дук, а сега и не желая да разговарям повече с вас. Чака ме работа.
— Тя иска да ожени сестра ви за Джеймс Кинкейд.
— Какво? — Тревилиън го погледна смаяно. — Откъде знае тази история? Много вода изтече от тогава.
— Хари й я разказал.
— И тя така се трогнала от нейната романтичност, че е пощуряла да събере влюбените. Иска да ги направи две щастливи гълъбчета, точно като нея и Хари.
Ангъс му разказа, че Клер смята децата на дукесата за онази сила, която може най-добре да се справи с тираничната й власт.
— Момичето е научило това от дядо си. Обзалагам се, че старицата си е намерила майстора.
Тревилиън поклати ядосано глава.
— Глупаво американско хлапе! Не знае какво говори. Няма представа за истинския характер на онази жена. Клер е невинна като божи агнец. Мечтае за идиличен живот с Хари и русокосите му дукчета. Дори не подозира, че на света съществуват хора като онази вещица. — Цинизмът му се превърна в омраза. — Че тя е способна да затрие всеки, който се опита да й отнеме нейния Хари или нейната власт.
— Е, момичето иска поне да опита — прошепна Ангъс.
— Да, тя ще опита и ще бъде смазана. Защото няма зад гърба си богатия опит на другата в интригите и жестокостите.
— Какво ще стори старицата, ако узнае, че момичето се опитва да й се опълчи?
— Ще го затвори някъде. Откъде да знам? И не ме засяга.
Ангъс мълчеше и не помръдваше, вперил очи в по-младия мъж.
