Разказа му за неговите пътешествия из Африка и арабския свят. Обясни му какво значи да си посветен в суфизма и му описа необикновения ритуал. Изброи езиците, които капитан Бейкър владееше.
— Може да усвои всеки език за два месеца.
Разправи му подробно как продължавал да пише, когато за известно време загубил зрението си. Описа му страхотните рискове, които поемал през живата си и успехите, които постигнал.
— С времето цели цивилизации са изчезвали от лицето на земята, като… като вавилонската, например. — Тя посочи с каната си към Ангъс. — Ние знаем толкова малко за вавилонците, защото тогава не е имало някой като капитан Бейкър да документира живота им. Просто не са имали късмет един толкова умен и смел човек да пътешества из страната им, да я опознае и опише.
— Не ми звучи много като истина. По-скоро прилича на легенда.
— Може би — отвърна тя. — Не знам. Не вярвам, че той е човек като другите. — Клер погледна Ангъс. — Не мога да си представя, че майката на капитан Бейкър ще предупреди бъдещата си снаха той да не яде грах с печени гълъби. Съмнявам се дори, че капитан Бейкър е имал майка.
— Има, можеш да ми вярваш — отвърна Ангъс тихо.
— Обзалагам се, че е умряла при раждането му и той е отраснал сираче. — Тя изпи на един дъх остатъка от уискито си.
— Какво, дявол да го вземе, да правя сега? — Погледна Ангъс и лицето й отново посърна. — За себе си виждам само две възможности. Едната е да се омъжа за Хари и да попадна под властта на майка му. Това означава, чу тя ще определя и най-дребното нещо в живота ми и аз ще свърша като клетата й дъщеря — затворена в стаята си с няколко книги, които тя ми е подбрала. Много се съмнявам дали Нейна светлост ще ми разрешава да виждам дори собствените си деца.
— А другата възможност?
Клер помълча малко.
— Мога да разваля годежа си с Хари.
— Ще те заболи ли? Много ли обичаш този младеж?
— Ако не се омъжа за човек, когото родителите ми одобряват, няма да получа наследството на дядо си. — Сега вече Клер му разказа цялата история.
На Ангъс, който през живота си не бе виждал сто фунта стерлинги накуп, свят му се зави от такива огромни суми.
— Десет милиона долара! И колко прави това в английски пари?
— Кръгло два милиона, струва ми се.
За щастие Ангъс беше седнал на трикракото си столче, иначе щеше да падне на пода.
— И твоите родители са похарчили всичко това?
Този път тя не се опита да ги защитава, както стори пред Тревилиън.
Ангъс дълго клати глава.
— И значи сега се боиш, че ако не вземеш онзи, когото те искат, ще ти грабнат твоите… — той преглътна — твоите десет милиона, ще ги похарчат и ти няма да видиш нито пени от наследството си, сестричката ти също?
Клер искаше да отрече, но вече беше изпила твърде много уиски, за да излъже.
— Да, страхувам се от това. На родителите ми им харесва тук. Баща ми всеки ден ходи на лов, а майка ми е успяла да се запознае с две дукеси, четири графини, трима барони и един маркиз. Те са й обещали, че ако ние с Хари се оженим, ще я представят на кралицата или поне на принцеса Александра.
— И всичко това значи много за твоите родители, нали?
— Да. Баща ми не умее да прави нищо. Съмнявам се, че е работил дори един ден през живота си. Зная, че звучи ужасно, но той е вече прекалено стар, за да промени нещо. Късно е да се залови с банкерство или нещо подобно. А майка ми…
Ангъс я окуражи с поглед.
— … майка ми умира да я вземат за важна птица, така се чувства ценна в собствените си очи. Май в детството й непрекъснато са я укорявали, че е кръгла нула.
— А какво искаш ти, момиче?
— Любов — каза тя задъхано и после се усмихна. — И нещо, което да върша. Трудно ми е да стоя бездейна.
Ангъс се облегна на стената и я погледна. Знаеше, че тя всеки миг щеше да заспи.
— Ти какво би променила тук? Как ще подобриш положението? Ще орем ли запустелите ниви? Или по американски ще отворим фабрика за коли или нещо подобно?
Клер се усмихна.
— Не. Най-напред бих оженила Лотрис и Джеймс Кинкейд.
Ангъс се изсмя подигравателно.
— Аз пък си помислих, че говориш сериозно. А ти искаш любов и нищо друго.
Клер се усмихна със затворени очи.
— Дядо ми обичаше да казва, че ключът към богатството и властта е човешката работна сила. Мисля си, че ключът към властта на старата дукеса са нейните деца. Тя изцяло е подчинила Лотрис, а Хари — до голяма степен. Но ако поне единият успее да се освободи, цялата й власт ще се разклати из основи. Ако собствената й дъщеря й се изплъзне, и другите ще последват нейния пример. Може би жителите на Брамли ще добият поне толкова свобода, колкото имат слугите там.
Ангъс се изправи и погледна Клер с нова почит. Да, след всичко, което се случваше в тази къща, думите й имаха смисъл. Забеляза, че тя наистина е заспала, извади от една ракла дрехата си на предводител на клана и я зави с нея. Когато взе рисунките от скута й, тя се намести по-удобно в креслото и продължи да спи.
Старецът разгледа скиците и прихна развеселен. После ги остави пак до нея, излезе от колибата и тръгна пеш към голямата къща. След няколко часа щеше да е в Брамли.
Глава тринадесета
Когато Оман съобщи на господаря си, че някакъв старец се качва по стълбите, Тревилиън само му махна с ръка да изчезва и отново се вглъби в писанията си. След минута Ангъс се появи в стаята. Не беше ни най-малко задъхан, макар че бе тичал нагоре.
Тревилиън не откъсваше очи от работата си.
— Какво те води при мен? Нямам телета за крадене.
Ангъс се разположи мълчаливо до прозореца, наля си уиски и загледа домакина си.
Най-сетне Тревилиън остави писалката и вдигна очи към стареца, чието сурово лице бе покрито с угрижени бръчки.
— Изплюй камъчето.
— Момичето се е запознали със старицата.
— А, така ли? — Тревилиън отново се залови с работата си. — Е, и какво от това? Любовта й към Хари ще й помогне да преглътне обидите.
Ангъс изръмжа нетърпеливо.
— Тя не изпитва никаква любов към младежа. Бил — как го каза… съвършен. Вчера й показал имотите. — Ангъс описа кръг около себе си. — Хари давал вид, че познавал всичките си арендатори. Преструвал се, че той управлява имението. А съм сигурен, че не е виждал всичките ви владения.
— Моите владения?
Ангъс не откъсваше очи от него.
Тревилиън захвърли за втори път писалката си, стана и отиде до огъня.
— Какво очаквате от мен? Да й кажа, че Хари не е това, за което го смята? Че брат ми е толкова мързелив, че чака всичко да му падне от небето и че изцяло е под ботуша на майка си?
— Тя вече знае някои неща за майката. — Ангъс се опита да скрие усмивката си. — Старата вещица й изнесла цяла лекция какво трябва да яде Хари и колко му е крехко здравето.
Тревилиън гръмко се изсмя.
— Че той има стомах на бик и е по-здрав от два коня, взети заедно.
