Като се ожениш, хубавата ти женичка ще ме прати в някой студен ъгъл. Няма да съм заобиколена вече от нещата, които обичам, тъй като те ще бъдат нейни. Но най-лошото от всичко е, мили, че няма да те виждам всеки ден.
— Разбира се, че ще ме виждаш. Всеки ден ще идвам при теб.
— Хари, скъпото ми дете, колко си мил. Но ще завалят дъждове и снегове и все нещо ще се случва, което ще ти попречи да посещаваш клетата си стара майка.
— Мамо, обещавам ти…
— Няма да й позволиш да ме изхвърли от собствената ми къща, нали? В този дом е минал кажи-речи целият ми живот.
— Но мамо, Клер ще бъде дукесата и тя трябва…
— Разбирам. Но ти пък си дукът и аз те моля само за една дреболия.
— Да, това е действително дреболия. — Той стисна ръката на майка си, а тя приглади косата зад ушите му. — Можеш да останеш тук. Сигурен съм, че Клер няма да възрази.
Юджени помълча известно време.
— Толкова много ли я обичаш?
— Харесвам я. Въпреки че…
— Въпреки че какво?
— През последните дни се е променила.
Юджени наостри уши, а тонът й загуби всякаква ласкавост:
— Как се е променила? В какво се е променила?
Беше му на езика да й каже, че Клер се е срещала с Тревилиън, но не го направи. Да се изтъкне пред годеницата си с няколко безобидни лъжи беше едно — но съвсем друго да разкаже на майка си, че вторият й син е възкръснал от мъртвите. Тревилиън често ядосваше Хари с постъпките си, но все пак той не мразеше брат си, а беше необходима истинска ненавист, за да го издаде на старата дукеса.
— Не й е лесно да се приспособи към нашия начин на живот — обясни Хари. — В Америка е свикнала на съвсем други неща.
— На какви неща?
— На активен живот, на труд. — Хари все ръката на майка си и я целуна. — Струва ми се, че ще я харесаш. Убеден съм, че ще се сприятелите. Вие сте двете жени, които обичам най-много на света.
Юджени се усмихна.
— Прати я утре при мен на чай.
Глава дванадесета
Към пет часа следобед на другия ден, когато наближи времето за чая при дукесата, Клер беше пред нервен срив. Носеше роклята, която се състоеше почти изключително от ръчно изплетени френски дантели. Беше я купила специално за този случай — за първата среща с майката на Хари.
Госпожица Роджърс ескортира Клер чак до вратата на дукесата и я остави там. Клер оправи за сетен път роклята си, провери дали носеше със себе си малкия бележник и молива, които бяха задължителни за чая, пое си още веднъж дълбоко дъх и натисна дръжката на вратата.
Щом престъпи прага на огромната гостна, Клер си помисли: значи тук били… тук са събрани всички богатства на къщата. Не беше необходимо да си познавач на изкуството, за да разбереш, че картините по стените бяха стари и много ценни. Съзря творби на Рубенс, Рембранд и Тициан. Върху резбованите и позлатени маси стояха чудесни скъпи предмети. Ако навсякъде другаде из къщата мебелите бяха захабени и износени, то всичко тук беше в безупречно състояние. Копринените тапети и завеси бяха нови и подбрани с вкус, вещо забеляза Клер. Майка ми ще позеленее от завист, помисли си, докато оглеждаше стаята.
Но бързо откъсна поглед от стените и обюсоновския килим и го насочи към жената, седнала в огромно кресло до сребърния поднос. Това беше силна жена със стоманеносиви коси, гладко сресани. Клер си помисли, че някога трябва да е била привлекателна, но сега у нея имаше нещо толкова строго, че почти плашеше. Носеше скъпа рокля от тъмносиня коприна с твърде демодирана кройка. Под роклята се подаваше тежка черна обувка на левия крак.
— Как сте, Ваша светлост? — усмихнато попита Клер.
Дукесата не отвърна на усмивката й. Не я покани и да седне. Клер остана да стърчи насред стаята, като се чудеше какво да прави. Видя, че домакинята налива чаша чай и пристъпи напред, защото предположи, че ще й я подаде.
Не се случи обаче нищо подобно. Дукесата поднесе чашата към устните си и отпи.
Клер отстъпи крачка назад, объркана и болезнено засегната.
— Така, значи вие възнамерявате да се омъжите за моя син. — Жената огледа Клер от главата до петите. — Девствена ли сте?
Клер примигна няколко пъти.
— Да, мадам — прошепна тя. — Девствена съм.
— Добре. Не искам синът ми да получи употребявана стока.
Клер преглътна. Не си беше представяла, че разговорът ще започне така. Пристъпи към едно кресло, за да седне, но ръката на дукесата, която тъкмо поднасяше чашата към устните й, рязко застина във въздуха, а ужасният й поглед принуди Клер мигом да се изправи отново.
— Надявам се, че и иначе сте наред — не сте безплодна.
— Не, мадам — прошепна Клер. — Мисля, че не съм безплодна.
— Раждането на деца е вашето първо задължение като единадесета дукеса Макарън. Синът ми трябва да има собствени деца. През първата година от брака трябва да родите едно момче и още едно през следващата година. По-нататък всичко ще зависи от желанието на сина ми.
Клер усети, че се изчервява.
— Ще направя, каквото ми е по силите.
Дукесата си сервира от сребърния поднос едно покрито със захарна глазура парче торта и отхапа от него.
— Да се грижите за сина ми е вашето второ задължение. Докато съм жива, аз ще върша това. Ще преценявам от какво има нужда и ще задоволявам потребностите му. Но няма да съм винаги тук и затова трябва да поемете част от отговорността ми към него.
При думите „няма да съм винаги тук“ Клер си помисли, че дукесата има пред вид оттеглянето си във вдовишкото жилище — една прекрасна къщичка, която бе видяла преди няколко дни. Усмихна се.
— Никога няма да мога да ви заместя в живота на Хари и съм убедена, че той често ще ви посещава. Сигурно съм, че той…
Дукесата й хвърли толкова гневен поглед, че Клер неволно отстъпи назад — в този поглед се четеше омраза.
— Ще ме посещава, така ли? Да не искате да кажете, че моят син ще ме изхвърли от къщата?
— Не, мадам — смотолеви Клер. — Реших, че искате да се оттеглите във вашето вдовишко жилище.
Този път дукесата удостои Клер с поглед, в който се четеше чисто ехидство.
— Искате да вземете апартамента ми, нали? Не ви стига моя син, а желаете и жилището ми? Какво искате още?
В този миг Клер искаше само да напусне това място и повече да не се връща в него.
— Не исках да ви засегна — промърмори тя тихо с наведена глава. Съжаляваше, че разгневи майката на Хари и се опасяваше, че тя ще я представи пред него като агресивна американка.
Дукесата, която наблюдаваше зорко Клер, издаде нечленоразделен звук, сякаш е доволна от обяснението й.
— Е, добре — каза тя. — По-добре е да се спогаждаме. Макар че няма да е толкова просто при създалото се положение.
Клер овладя неравномерното си дишане и се усмихна неуверено.
— Струва ме се, че ще бъде хубаво, ако се сприятелим заради Хари. Той много ви цени.
— Разбира се, че ме цени — сопна се дукесата.
