една принцеса кърпи чорапи или лъска сребърните съдове?
Тя надменно изправи глава.
— Никога не се е налагало да се събличам сама. Но съм убедена, че мога да се науча. Ако ми обясните основните правила, аз…
— Ела, обърни се! — изръмжа той и я завъртя да застане с гръб към него. Започна да разкопчава роклята й.
— Мисля, че не е редно да ви позволявам повече да ме докосвате… Вие… Как ви беше името?
— Джей Ти Монтгомъри.
— Да, Монтгомъри, предполагам, че…
Той рязко я обърна към себе си и тя се озова пред гневното му лице.
— Аз съм лейтенант Монтгомъри, на служба във флота на Съединените щати! Не се обръщай към мене само с „Монтгомъри“, не съм ти лакей!
— Напълно разбирам. Естествено че ще използвам титлата ви. Наследствена ли е?
— Нещо повече, принцесо! Сам съм си я заслужил. Получих я, защото… можех да закопчавам сам ризата си — отвърна той грубо. — Хайде, готово! Сама ли ще излезеш от роклята или аз да я смъкна?
— Ще се справя някак — каза Арайа.
— Добре — Той отново си легна.
Арайа го наблюдаваше внимателно, докато събличаше роклята си. Не посмя да свали и многобройните си фусти и бельото си — и без това се чувстваше ужасно неудобно. Но облече униформата.
Подът бе влажен, бельото й бе залепнало по тялото, и косата й бе мокра. Отново я втресе.
— По дяволите! — изруга Монтгомъри, превъртя се и метна одеялото върху нея. Притегли я към себе си, докато гърбът й опря на гърдите му.
— Невъзможно ми е да ви разреша… — започна тя, но той я пресече остро:
— Млъкни и заспивай!
Силното му тяло излъчваше приятна топлина, тя неохотно се подчини и скоро потъна в дълбок сън.
ГЛАВА ТРЕТА
Като се събуди на следващата сутрин, Арайа видя, че е сама. Няколко минути остана да лежи тихичко, за да размисли.
Преди всичко непременно трябва да се върне в базата и да оповести на обществеността, че е жива и здрава. Дядо й ще изпита голямо облекчение. Тя стремително изпълзя от палатката. Навън гореше малък огън, но този Монтгомъри не се виждаше. Униформата му й беше твърде голяма и Арайа ясно съзнаваше, че видът й в момента не е особено елегантен. Вдигна от земята мократа си рокля и започна да съблича униформата.
— Тук е твърде горещо за толкова много фусти! — прозвуча внезапно зад нея гласът на този ужасен човек.
Арайа се стресна и притисна роклята към себе си. Джей Ти вдигна униформата си, която тя бе захвърлила небрежно на земята, и я стрелна гневно с очи:
— Пет пари не даваме за чуждата собственост, така ли, мадам?
— Аз не съм мадам. Аз съм…
Той я спря с ръка.
— Да, зная. Ти си царственото наказание за всичките ми прегрешения! Защо ония мъже, дето те довлякоха, не можаха да изчакат до неделя?! Ще облечеш ли този парцал или ще стърчиш така да го държиш в ръце?
— Необходимо е да се отдалечите. Недопустимо е да се обличам в присъствието на един мъж.
Той изпъшка.
— Ти надценяваш себе си, принцесо! Недей мисли, че ми действаш! И гола-голеничка да ми се разхождаш, ще си остана ледено невъзмутим. Побързай с обличането. Трябва да изчистиш скаридите!
Цяла минута трябваше на Арайа, за да се съвземе от невъзможния му тон.
— Как се осмелявате да ми говорите по такъв начин?
Той пристъпи към нея, грабна мократа й черна рокля и тя с ужас видя, как извади ножа си, отряза дългите ръкави и цяла педя от подгъва, за да стане по-къса.
— Така вече е по-добре — подаде й я отново той. — Ще се наложи да махнеш поне половината от префърцуненото си бельо. Иначе жегата ще те умори! А хич не се надявай, че ще се хвърля да те съживявам още веднъж. Стига ми един път!
Той взе рибарската мрежа и я остави сама.
Арайа не можеше да разбере постъпките на този човек. Вярно е, веднъж леля й каза, че всички американци били варвари, че нямали обноски и че на мъжете им не можеш да вярваш. Ала този Монтгомъри надхвърли и най-лошите й представи! Все пак не беше възможно цялата страна да е населена с такива примитивни същества, сигурно и тук има хора, изпълнени с уважение към кралския авторитет…
Когато след десетина минути той се върна с пълна мрежа скариди, Арайа още стоеше на същото място.
— Да не чакаш камериерката? Дай, аз ще ти помогна.
Той грубо й нахлузи роклята и я закопча набързо.
Арайа стоеше като истукана. Този човек сигурно е побъркан! Нещо не е наред в главата му, горкия…
Тя седна на една от моряшките възглавници. Не беше свикнала с толкова къса рокля, с разголени ръце. Чувствуваше се малко притеснена, но изрече отмерено, с най-благосклонния си тон:
— Сега можете да ми поднесете закуската.
Джей Ти не й обърна внимание, само метна в скута й мрежата със скаридите.
Арайа не изпищя, дори не трепна.
— Бихте ли ми предоставили вашия нож? — попита тя тихо.
В очите му припламна любопитство, докато й подаваше ножа.
Арайа мъчително преглътна. Една принцеса винаги яде онова, което й поднесат. Винаги щеше да се придържа към това правило, дори и сега, докато отваряше предпазливо мрежата с разтреперани ръце. Рачетата я гледаха с изпъкналите си очи и целият й стомах се обърна. Тя потисна неудържимото гадене, набоде с ножа една скарида и я поднесе към изкривената си от погнуса уста. Точно когато едно от крачетата на едрата скарида докосна устните някаква ръка сграбчи китката й. Арайа отвори очи и погледна мъжа объркана.
— Толкова ли си гладна? — попита мило той.
— Вашата храна положително ще ми се услади, убедена съм… — побърза да го увери тя и обясни любезно: — Просто досега не съм яла такова… нещо. Но щом вие го ядете, аз ще свикна, разбира се…
Той я изгледа с продължителен изпитателен поглед, след това взе мрежата и набодената скарида и обясни:
— Раците се почистват и се сваряват.
Арайа наблюдаваше с интерес как изсипа скаридите в кипящата вода. Джей Ти вдигна очи и ядосано се сопна:
— Не си ли виждала досега скариди?
— Разбира се, че познавам тези животни. Но те ми ги сервират на златен поднос, а и нямат нищо общо с тези тук… Просто не познах, че това са скариди.
— И за малко да ги ядеш почти живи! Откъде си всъщност?
— От Ланкония.
— О! Мисля, че съм чувал за тази страна. Там има планини, кози и лозя, така ли е? И какво търсиш в Америка?
— Вашето правителство ме покани. Те положително вече ме търсят. Вие трябва…
Джей Ти вдигна ръце в отбрана.
— Само не започвай отново! Ако имаше някаква възможност да те махна от този остров, вярвай, сестро,
