отдавна да съм я използвал!
— Аз не съм ви никаква „сестро“. Аз съм…
— Моята частна пила за нерви! — довърши вместо нея той. След това бръкна в тенджерата и каза: — Ето, режеш главите, махаш черупките, а аз ще приготвя соса.
Арайа поклати категорично глава.
— Не съм нито слугиня, нито чистачка.
Сега той се изстъпи към нея, сянката му заплашително надвисна над главата й. Като втрещена Арайа гледаше само краката му пред самите си очи — прекалено дълги, прекалено космати, почернели от слънцето.
— Ти се намираш в Америка, принцесо! Тук всички са равни. Ако искаш да ядеш, ще трябва да работиш! От мене няма да видиш нищо в златни подноси! — Той хвърли в краката й ножа и някаква клечка. — На, дръж!
— Мисля, че вашето правителство няма да е очаровано, когато съобщя по какъв недостоен начин сте ме третирали, лейтенант Монтгомъри! Моята страна притежава именно ванадия, от който се нуждае вашето правителство. Не смятам, че ще се съглася да го продам на страна, в която съм била малтретирана! — заяви Арайа.
— Малтретирана?! — Той се задушаваше от ярост. — Аз ти спасих живота! Я виж как ме подреди! — Той смъкна ризата от лявото си рамо и тя видя ужасната възпалена рана, заобиколена от полузаздравели белези, които се простираха по цялата лява страна на гръдния му кош.
Арайа отвърна глава.
— Вие не бива да ми показвате такива неща. Моля в мое присъствие да не сваляте дрехите си!
Джей Ти я погледна слисан.
— Значи ти очакваш от другите да рискуват живота си, така ли?
— Моята свита…
— Ох, Господи Боже! Свита! — извика той гневно. — Започвай със скаридите! Иначе няма да получиш нищо за ядене.
— Не мога да си представя, че наистина ще ме оставите да умра от глад.
— На твое място не бих се опитвал да го проверя, детенце! — изръмжа той.
— Лейтенант Монтгомъри! Аз забранявам да ми…
— Започвай да чистиш! — ревна той.
Тя бодна с ножа един от сварените раци, сложи го на дъсчицата и се замъчи да отреже главата, но ракът все се изплъзваше изпод пръстите й.
Джей Ти поклати глава.
— Можеш ли всъщност да направиш поне едно нещо както трябва? — запита той, взе ножа в дясната си ръка и един рак в другата. С бързо движение отряза главата и почисти черупката. — Видя ли колко е просто?
Арайа го гледаше с разширени от ужас очи.
— Вие пипнахте животното с пръст!
— Ракът? Естествено.
— Не бива да се пипа с ръка онова, което после ще ядеш…
Джей Ти я гледаше с недоумяващи очи.
— А варена царевица как ядеш? Не пипаш ли кочана? Ами хот-дог? Ами хамбургер?
— Такова нещо не ми е сервирано досега. Но ако трябва да го пипам с ръка, изобщо няма да го хапна след това.
— А ябълки как ядеш?
— С нож и вилица, естествено.
Той я гледа известно време, като че ли беше същество, от друга планета. След това вдигна ръката й и плесна на дланта й един тлъст рак. Тя се опита да се съпротивлява, но хватката му беше желязна. Държа ръката й като в менгеме, докато тя разкъса рака, за да изяде месото.
Арайа се сдържаше да не извика от болка. Затвори очи, но този противен човек не преставаше да я командва и поучава:
— Разбра ли сега, принцесо? Като се върна, искам да видя тук цяла купчина изчистени раци!
Арайа си позволи да изпъшка чак след като Джей Ти изчезна. Чувстваше се като принцесата от приказката, която трябва да изпреде златна нишка от слама. С връхчето на пръстите посегна към едно от черупчестите животни. Трябваха й цели пет минути за да го очисти някак си. Но не можеше да се каже, че от месото остана кой знае колко много.
— Това съвсем няма да се хареса на американското правителство — промълви тя на глас. — Само като научи, несъмнено ще го изправят на съд и ще го осъдят. Нека да полежи в някой пълен с плъхове затвор! Или най-добре ще е да го изпратят просто в Ланкония — сети се тя изведнъж. — Дядо ще знае как да го накаже…
Звук от покашляне я накара да трепне. Тя гневно избухна:
— Следва да искате разрешение, за да влезете. Не можете да влизате в стаята ми направо!
— Стаята е моя, а не твоя — поправи я Джей Ти кисело. — Изчистила си едва десетина! Ако я караш с това темпо, ще умрем от глад.
Тя очакваше, че той ще грабне ножа от ръцете й и ще приготви сам закуската. Но той не направи нищо подобно. Беше уловил няколко риби и се зае да отсича главите им с един голям нож. След това ги наниза на дълга връв и ги потопи във водата.
— За обяд ще имаме риба… Закуска се съмнявам, че ще има.
Присъствието му я правеше толкова нервна, че тя си поряза палеца. Гледаше с ужасени очи кръвта, която бликаше от раната.
Джей Ти вдигна ръката й, да разгледа порязаното.
— Гледай ти чудо! Червена кръв! Ти имаш съвсем нормална червена кръв като всички смъртни! Върви да топнеш ръката си във водата. Мадам, ти си най-безполезната жена, която някога съм познавал. Мисля, че и в кула от слонова кост няма да можеш да оцелееш! Какво правят всъщност хората като теб? Освен да се женят помежду си и да създават такива безполезни същества като себе си!
Арайа се мъчеше да не мисли за болката в ръката си.
— Аз съм сгодена за Джулиън, граф Борган-Хесия.
— О! — вдигна вежди Джей Ти. Той извади ръката й от водата. — И вече си имала щастието да го видиш?
— Естествено. Срещали сме се три пъти и съм танцувала четири пъти с него.
— Четири пъти?! Истинско чудо е, че не си забременяла. Велики Боже! Не се прави на толкова потресена! По-добре си гледай раците!
Какъв ужасен, вулгарен мъж, наистина! И затвор пълен с плъхове е нещо прекалено меко за него! Трябва да го накажат по-жестоко! Да го унижат с нещо това животно…
— Ръката ми е порязана. Аз не мога… Къде… къде мога да…
— Той кимна небрежно към мангровите дървета.
— Виждаш дърветата, нали? Там ни е тоалетната.
Тя бавничко тръгна към пътечката.
Съвсем не беше лесно да се добере до брега, но успя.
Арайа газеше до глезени в натрупаните водорасли, взирайки се в морето. Стъпи на остри миди и погледна в краката си. До мидите имаше някакви дълги синкави балони. Точно понечи да се наведе и да вземе един да го разгледа, когато я сепна остър вик:
— Не пипай!
Тя се дръпна и изгледа Джей Ти въпросително:
— Вие преследвате ли ме?
Той държеше пушката в ръка, но беше насочил дулото към земята.
