радост. Ето как се измъкнах от цялата работа, след като бях извършила такава измама — да мина за богата, като имах само петстотин лири, и да примамя един мъж да се ожени за мен, карайки го да мисли, че имам голяма зестра. Мимоходом обаче трябва да отбележа, че според мен това е най-опасната стъпка, която една жена може да направи, и че по този начин тя поема риска да бъде много зле третирана, след като се ожени.
Моят съпруг, трябва да призная, беше безкрайно добър, но съвсем не беше глупав. И тъй като видя, че доходите му не стигат, за да водим, живота, който, разчитайки на моята зестра, той смяташе, че ще можем да водим, и понеже, от друга страна, не получаваше от плантациите си във Вирджиния прихода, който очакваше, той започна често да изказва желание да отидем да живеем в неговото имение, като хвалеше тамошния начин на живот — евтин, богат, приятен и т.н.
Веднага схванах какво очаква от мен и затова една сутрин направо му заговорих за това. Казах му, че според мен неговото имение не носи добри приходи, защото той живее толкова далече от него, съвсем друго би било, ако можеше да го надзирава, и че разбирам желанието му да отиде да живее там. Добавих, че си давам сметка, задето е останал излъган в надеждите си да се ожени за жена със зестра и затова най- малкото, което мога да направя, е да се съглася да замина за Вирджиния и да живеем там.
Той бе възхитен от предложението ми и ми благодари с безброй нежни думи. Каза ми, че макар и надеждите му за богат брак да не са се сбъднали, той е много щастлив с мене и за него аз съм всичко, което може да бъде за мъжа си една съпруга. А колкото до предложението ми да заминем за Вирджиния, той просто не можеше да намери думи да ми благодари.
Накратко казано, ние решихме да заминем. Той ми каза, че в имението си имал много хубава и добре мебелирана къща, в която живеели майка му и сестра му — единствените му роднини. Щом пристигнем там, те ще се преместят в друга сграда (тя била собственост до живот на майка му, но след смъртта й той щял да я наследи), така че аз ще мога да разполагам с цялата къща; и аз действително заварих всичко точно така, както той ми го бе описал.
Натоварихме на кораба, с който заминавахме, голямо количество хубави мебели за нашата къща, запаси бельо и други необходими неща, както и доста стока за продан, и отпътувахме.
Как изкарахме пътуването, което беше дълго и пълно с опасности, не е от значение за моя разказ. Нито аз, нито мъжът ми водихме дневник. Трябва само да спомена, че пътуването ни беше ужасно — имахме две страшни бури и бяхме спрени от пиратски кораб. Разбойниците отнесоха почти всичките ни запаси и — нещо, което не бих могла да понеса — искаха да отвлекат и мъжа ми; в края на краищата аз успях с молбите си да ги склоня да го пуснат. След всички тези ужаси най-после хвърлихме котва в Йорк Ривър във Вирджиния и когато пристигнахме в плантацията, бяхме посрещнати извънредно мило от майката на мъжа ми.
Живеехме всички заедно, тъй като свекърва ми по мое настояване остана при пас; тя беше толкова мила майка, че никак не ми се искаше да се разделя с нея. Съпругът ми продължаваше да бъде все така нежен с мене както преди и аз се чувствувах най-щастливата жена на света, докато едно странно и неочаквано събитие в миг не разруши щастието ми и не ме постави в най-трудното положение, в което може да изпадне човек. Моята свекърва беше извънредно весела и добродушна старица — мога да я нарека така, тъй като синът й беше вече над тридесет години, — много приятна и забавна и ме развличаше с безбройни истории за страната и тамошните хора.
Между другото тя често ми разказваше, че по-голямата част от жителите на колонията са дошли от Англия много бедни. Общо взето, те били два вида: или били доведени от капитани на кораби и продадени като ратаи; или били заточени, след като са били осъдени за престъпления, които се наказват със смърт.
— Когато пристигнат тук — разказваше свекърва ми, — ние не правим разлика между тях. Плантаторите ги купуват и те работят заедно по полето, докато изтече срокът им. След това ги насърчават да започнат да работят за своя сметка. Правителството им дава земя, която те разчистват, разработват и после засаждат с тютюн или засяват с жито за собствени нужди. Търговците им дават на кредит сечива и други необходими неща срещу идната реколта и по този начин те засяват все повече всяка година и си купуват всичко, което им е нужно, за сметка на бъдещите си приходи. И така, дете мое — казваше тя, — много хора, които са лежали в Нюгейт, стават важни личности и ние имаме доста мирови съдии, офицери в милицията и магистри по градовете, на които ръцете са били жигосани на времето си. Веднаж, когато ме забавляваше с миналото на тамошните хора, тя започна да ми разправя и собствената си история и бидейки в добро разположение, ми повери, че и тя самата била от втория вид заселници. Била заточена, загдето се осмелила да извърши нещо твърде дръзко.
— И ето белега, дете мое — рече тя, като ми показа хубавата си бяла ръка, изгорена на дланта.
Нейният разказ ме трогна много, но свекърва ми се усмихна и каза:
— Това не трябва да ти се вижда странно, дъще, защото ръцете на някои от най-добрите хора в страната са жигосани и те не се срамуват да го признаят. Ето например майор*** е бил известен джебчия, съдията Б… е крадял по магазините; и двамата са жигосани. Бих могла да ти изброя и много други.
Ние често водехме подобни разговори и тя ми даваше голям брой такива примери. Веднаж, когато ми разправяше за миналото на един заточеник, пристигнал преди няколко седмици, аз я помолих да ми разкаже нещо за собствената си история и тя с най-голяма откровеност се отзова на молбата ми. На млади години тя била попаднала в много лоша компания в Лондон, тъй като майка й често я пращала да носи храна на една своя роднина, затворена в Нюгейт, която била в страшна мизерия и просто гладувала; по-късно тази жена била осъдена на смърт, но била помилвана поради бременност и умряла в затвора. Свекърва ми се отклони от разказа си и започна да разправя надълго за отвратителния живот в този ужасен затвор.
— Ти вероятно малко знаеш за този живот — каза тя, — а може и нищо да не си чувала, но вярвай ми, тук ние всички знаем, че само затворът в Нюгейт създава повече крадци и мошеници, отколкото всички разбойнически банди в страната. Това проклето място е заселило половината наша колония.
След това тя продължи разказа си, и то с такава точност, че започна да ме обхваща тревога, и когато дойде до една подробност, която изискваше да спомене тогавашното си име, стори ми се, че ще припадна. Тя забеляза, че с мене става нещо, и ме запита дали не ми е зле и какво ме мъчи. Отговорих й, че нейната тъжна история, ми е направила много силно впечатление и се чувствувам съвсем сломена. Помолих я да не ми разправя повече спомените си.
— О, мила — каза тя нежно, — тези неща не трябва да те тревожат. Всичко това е станало, преди ти да си била родена, и сега съвсем не ми тежи. Аз си спомням за тях дори с особено задоволство, защото те станаха причина да дойда тук.
Тогава тя продължи да ми разказва как попаднала в едно добро семейство, където се държала много добре, и как господарят и се оженил за нея след смъртта на жена си. От този брак имала две деца — моя мъж и сестра му. Когато останала вдовица, тя поела управлението на плантациите и с грижа и старание успяла да ги подобри и разшири, така че шестнадесет години след смъртта на мъжа си била вече удвоила имота, който наследила от него.
От този момент аз едва слушах разказа й, тъй като исках да се прибера в стаята си и да се отдам на чувствата си. Всеки може да си представи в какви душевни терзания бях хвърлена, откакто разбрах, че свекърва ми беше всъщност моя майка. Имах две деца от собствения си брат, бях бременна с трето и всяка нощ спях с него!
Ето че бях най-нещастната жена на света. О, ако никога не бях чула тази история, всичко щеше да бъде добре. Нямаше да е никакво престъпление да спя с мъжа си, ако не знаех, че той е мой брат.
Такова бреме легна на душата ми, че просто не можех да спя и постоянно се събуждах нощем. Нямаше никакъв смисъл да разкрия тайната си, а ми беше почти невъзможно да мълча, защото чувствувах непреодолима нужда да излея душата си пред някого. При това се страхувах да не би да говоря насън и мъжът ми да научи истината. Най-малкото, което можех да очаквам, бе да го загубя, тъй като той беше крайно деликатен и почтен човек и щеше да скъса с мене, щом разбереше, че съм му сестра. И така, аз бях объркана до крайна степен и просто не знаех какво да правя.
Нека всеки сам си представи какви трудности се изправяха пред мен. Бях на огромно разстояние от родната си страна и нямах никаква възможност да се върна там. Живеех в охолство, но животът ми беше непоносим. Ако се доверях на майка си, може би щеше да бъде мъчно да я убедя напълно, тъй като нямах доказателства. От друга страна, ако тя се усъмнеше и почнеше да ме разпитва, това щеше да бъде краят на
