Най-после се разделихме, макар и с крайно нежелание от моя страна; всъщност и той тръгна много неохотно, но нямаше друга възможност, защото, както по-късно разбрах, той имаше сериозни основания да не дойде в Лондон.
Дадох му указания къде да ми пише, но не му разкрих тайните си — как е истинското ми име, коя съм или къде може да ме намери; и той също ми каза къде да му пращам писмата си така, че да може със сигурност да ги получи.
Пристигнах в Лондон на следния ден след раздялата ни, но по една причина, която не мога да назова, не отидох направо в старата си квартира, а наех стая в една къща на улица Сейнт Джонс, или както народът я нарича Сейнт Джоунс, близо до Кларкенуел. Понеже тук бях съвършено сама, имах достатъчно време да си седя в къщи и да мисля за скитанията си през последните седем месеца, защото наистина бяха изминали седем месеца, откакто напуснах Лондон. С безкрайно удоволствие си спомнях за приятните часове, които бях прекарала с последния си съпруг. За жалост обаче удоволствието ми бе помрачено след известно време, когато открих, че съм бременна.
Бях много озадачена къде да отида да родя, защото по онова време за една жена без познати и приятели беше едно от най-трудните неща на света да бъде приета в родилен дом, без да има кой да гарантира за нея; а аз нямах гарант, нито можех да намеря.
През всичкото това време поддържах кореспонденция с моя приятел в банката, или по-точно — той поддържаше с мене, тъй като ми пишеше всяка седмица. Макар че не бях похарчила парите си, за да има нужда да искам от него, все пак му пишех често, да знае, че съм жива. Бях дала указания в Ланкашир да ми препращат кореспонденцията в Лондон, така че получавах всичките му писма. През време на моето уединение в къщата на улица Сейнт Джоунс получих от него много любезно писмо, с което ми съобщаваше, че бракоразводното му дело вървяло успешно, въпреки че срещнал някои неочаквани пречки.
Не мога да кажа, че бях недоволна от тази новина. Добре беше, че делото се протакаше, защото — макар в сегашното си положение да не можех да мисля за женитба — не бях толкова глупава да се омъжа за него, когато чаках дете от друг мъж, както някои жени, които познавам, се бяха осмелили да направят — все пак не исках да го изпусна. Бях решила, ако той все още ме иска, да се оженя за него, щом се освободя от бременност. Ясно ми беше, че вече никога няма да видя мъжа си, а освен това през всичкото време, докато живяхме заедно, той настояваше да се оженя и ме уверяваше, че няма да ми се сърди, нито ще настоява да се върна при него. Ето защо нямах никакви угризения да постъпя така, ако моят приятел от банката още държеше на думата си, а имах сериозни основания да смятам, че той още ме обича, защото ми изпращаше най-милите и любезни писма, каквито човек може да си представи.
Коремът ми растеше и хората в къщата, където живеех, забелязаха това и почнаха по учтив начин да ми намекват, че трябва да се преместя другаде. Това ме разтревожи много и аз изпаднах в меланхолия, защото не знаех какво да правя. Имах пари, но нямах приятели, а скоро щях да имам дете, за което трябваше да се грижа. Досега не ми се бе случвало да се справям с подобна трудност, както читателите ми знаят от моя разказ. На всичко отгоре по това време се разболях и меланхолията влоши болестта ми. Тя се оказа обикновена треска, но се страхувах да не пометна. Не трябваше да кажа, че се страхувах, защото всъщност бих се радвала да пометна, макар че не бих могла и да помисля да абортирам; просто изпитвах ужас от подобно нещо.
Във всеки случай хазайката ми каза да повикам акушерка. Отначало не ми се искаше, след известно време се съгласих, но й рекох, че не познавам никоя акушерка и я помолих да се заеме с тази работа. Противно на това, което си мислех, оказа се, че хазайката ми имала известен опит в тия работи, както ще видите след малко. Тя повика една добра акушерка, тоест акушерка, каквато ми трябваше.
Последната изглеждаше опитна в професията си, но имаше и друг занаят, в който беше така ловка, както болшинството от жените, ако не и повече. Моята хазайка й беше казала, че съм много тъжна и смята, че това ще навреди на здравето ми.
Един ден в мое присъствие тя й рече:
— Госпожо Б., струва ми се, че дамата е загрижена за нещо, което е по вашата част, и затова, ако можете, помогнете й, моля ви се, защото тя е много мила и възпитана жена. — И веднага излезе от стаята.
Не можах да отгатна какво искаше да каже тя, но „бабата“ веднага започна да ми обяснява смисъла на думите й.
— Госпожо — каза тя, — изглежда, че не схванахте за какво намеква вашата хазайка. Аз ще ви обясня всичко, но не е нужно да й казвате, че сте разбрали какво е искала да каже. Тя смята, че положението ви е такова, че не искате да постъпите в родилен дом, за да не се разчуе за раждането. Не е нужно да говоря много и затова ще ви кажа само, че ако ми дадете най-кратки сведения за себе си — защото не желая да се бъркам в личните работи на хората, — може би ще успея да ви помогна и да ви освободя от тежките мисли, които ви потискат.
Всяка дума на тази жена беше като балсам за сърцето ми и аз веднага усетих как се съвземам и как се ободрява духът ми. Сякаш кръвта отново се раздвижи в жилите ми и аз се почувствувах друг човек. Апетитът ми се върна и започнах да се поправям.
Тя ми наговори още много неща в този смисъл и след като настоя да бъда откровена с нея и обеща по най-тържествен начин да пази тайната ми, замълча, като че ли чакаше да види какво впечатление са ми направили думите й и какво ще отговоря.
Твърде добре си давах сметка колко се нуждая от такава жена, за да не приема предложението й. Рекох й, че тя само отчасти е отгатнала какъв е моят случай, защото аз действително съм женена и имам мъж, но той сега е толкова далече, че не може да дойде, за да се представи за баща на детето.
Тя ме прекъсна и ми каза, че това не е нейна работа. За нея всички жени, които идвали да търсят помощта й, били женени.
— Всяко дете — коза тя — си има баща и не е моя работа дали бащата е женен за майката. Моята работа е да ви помогна и за мен е без значение дали имате съпруг, или не. Щом мъжът ви не може да се яви, все едно, че нямате мъж и затова за мен няма значение дали сте съпруга или любовница,
Веднага разбрах, че каквато и да бях, тук ще ме считат за к…, и затова реших да не се тревожа. Казах и, че тя е права, но че все пак, щом трябва да й дам някои сведения за себе си, трябва да й разправя какво е истинското ми положение. И така, обясних и накратко какъв е моят случай и заключих:
— Досаждам ви с тази история, госпожо, не защото тя може да има значение за вас, а защото искам да подчертая, че мен ми е все едно дали хората ще научат, че съм родила, или не; това ми е напълно безразлично. Затруднена съм повече от това, че нямам приятели в тази част на страната.
— Разбирам ви, госпожо — отвърна тя, — вие нямате човек, който да гарантира за вас, та да избегнете всички неприятности с енорията. И може би не знаете как да се освободите от детето, когато се роди.
— От това не съм така загрижена — рекох, — както от липсата на гарант.
— В такъв случай ще се доверите ли на моите грижи?
Живея еди-къде си. Макар че не разпитвам за вас, вие можете да съберете сведения за мен. Казвам се Б…, живея на улица — и тя спомена една улица — и фирмата ми е Крейдл11. Аз съм акушерка по професия и много дами идват да раждат при мен. Дала съм гаранция на енорията, че нито едно от децата, които се раждат в моя дом, няма да й бъдат в тежест. Искам да ви задам само още един въпрос, госпожо — добави тя, — и ако ми отговорите на него, всичко ще бъде наред.
Веднага разбрах какво иска да каже и отвърнах:
— Мисля, че отгатнах въпроса ви. Нямам приятели тук, но слава богу, не ми липсват пари; ще ми стигнат за разноските по раждането, макар че нямам бог знае колко много.
Последната уговорка направих, за да не би тя да очаква бог знае каква печалба от мен.
— Така е, госпожо — рече тя, — без пари нищо не може да се направи в подобни случаи. Но вие ще видите, че няма да ви изиграя и ще останете доволна от всичко. Ще ви покажа сметката предварително, така че ще можете да изберете според възможностите си — по-скъпо или по-скромно раждане, както намерите за добре.
Казах й, че ми се струва, че тя разбира напълно положението ми и само мога да я помоля да нареди работите така, та да нямам излишни разноски, тъй като имам достатъчно пари, но не особено много.
Тя отговори, че ще ми донесе няколко сметки — за по-луксозни и за по-скромни раждания — и аз ще си