избера, която искам. На следния ден действително ми донесе следните три сметки:
| 1. Три месеца наем, включително храната, по 10 шилинга на седмица | 6 л. |
| 2. Кърмачка за 1 месец и употреба на бельо | 1 л. 10 ш. |
| 3. Свещеник за кръщението, кръстници и пр. | 1 л. 10 ш. |
| 4. Вечеря след кръщението, ако има 5 поканени | 1 л. |
| 5. Възнаграждение за акушерските грижи и за избягване на неприятности с енорията | 3 л. 3 ш. |
| 6. За момичето, което ще помага при раждането | 10 ш. |
| Всичко: | 13 л. 13 ш. |
Това бе първата сметка; втората беше подобна:
| 1. Три месеца наем и храна, по 20 шилинга на седмица | 12 л. |
| 2. Кърмачка за 1 месец и употреба на бельо и дантели | 2 л. 10 ш. |
| 3. Свещеник за кръщението и пр. | 2 л. |
| 4. За вечеря и сладкиши | 3 л. 3 ш. |
| 5. Възнаграждение за акушерски грижи и пр. | 5 л. 5 ш. |
| 6. За прислужницата | 1 л. |
| Всичко: | 25 л. 18 ш. |
Това беше за раждане втора класа. Третата сметка била най-скъпа, когато присъствувал бащата и приятелите му:
| 1. Три месеца наем (две стаи и таванска стая за слугинята) и храна | 30 л. |
| 2. Кърмачка за 1 месец и най-хубаво бельо | 4 л. 4 ш. |
| 3. Свещеник за кръщението и пр. | 2 л. 10 ш. |
| 4. Вечеря, като господинът си достави сам виното | 6 л. |
| 5. Моето възнаграждение | 10 л. 10 ш. |
| 6. За прислужница, извън собствената слугиня | 10 ш. |
| Всичко: | 53 л. 14 ш. |
Погледнах трите сметки и се усмихнах. Казах й, че общо взето, не смятам цените й за много високи и вярвам, че квартирата й е добра.
Тя ми отговори, че сама ще преценя достойнствата й, когато я видя.
— Боя се, че от всички клиенти аз ще ви плащам най-малко и не е изключено по тази причина, госпожо, да ме приемете по-малко радушно — казах аз.
— Съвсем не — отвърна тя, — защото на един клиент, който плаща малко, се падат двама, които плащат по-добре, и четирима, които ми плащат по най-високите цени, така че си наваксвам разликата. Но щом се съмнявате, че ще се грижа за вас, както трябва, то ако имате някой близък приятел, нека сам дойде да види добре ли ви гледам, или не.
След това тя обясни някои подробности от сметката си.
— На първо място, госпожо — каза тя, — искам да ви обърна внимание на обстоятелството, че само за десет шилинга седмично ще имате осигурена храна и квартира. Уверявам ви, че храната напълно ще ви задоволи. Не вярвам да ви излиза по-евтино, където сте сега.
— Не ще и дума — рекох, — защото сега плащам шест шилинга седмично за стаята и сама се грижа за храната, така, че ми излиза много по-скъпо.
— Освен това, госпожо, ако случайно детето не оживее, както се случва понякога, спестявате таксата за свещеника. И ако не ви гостуват приятели, ще спестите разноските по вечерята. Така че, като махнете от сметката тези пера — продължи тя, — раждането ще ви струва само пет лири и три шилинга повече от обикновените ви разноски.
По-разумно предложение от това не можеше да има.
Ето защо с усмивка й отвърнах, че ще стана нейна клиентка. Имайки пред вид обаче, че ми оставаха още два месеца до раждането и може би ще се наложи да стоя при нея повече от три месеца, аз я попитах да не би да бъде принудена да ме изпише преждевременно. Тя отговори отрицателно на този въпрос. Къщата и била голяма и освен това тя никога не изпращала родилки, докато сами не пожелаели да си отидат. Пък и ако се явели повече дами, добрите й съседки могли да осигурят квартира за двадесетина жени.
Видя ми се посвоему свястна жена и, накратко казано, аз се съгласих да се предоставя на нейните грижи. Сетне тя заговори за други неща, огледа обстановката на сегашната ми квартира, като отбеляза липсата на удобства и прислуга, и ме увери, че в нейния дом съвсем другояче ще се отнасят с мене. Обясних й, че съм се въздържала да говоря много, тъй като, откак се разболях, хазайката сякаш страни от мене — или поне така ми се струва, — и то вероятно поради това, че съм бременна; пък и се страхувах да не ми направи някоя сцена, смятайки, че съм й дала съвсем недостатъчни сведения за себе си.
— Ами! — възрази тя. — Уважаемата госпожа не е вчерашна и много добре разбира тия работи; тя и друг път се е опитвала да приема дами във вашето положение, но не е успявала да уреди църковните формалности; при това не е толкова приятна жена, колкото си мислите. Но щом и без това скоро ще напуснете къщата й, гледайте да нямате вземане-даване с нея, а аз ще наредя да се грижат по-добре за вас, докато сте още тука, и то без да плащате повече.
Не разбрах какво иска да каже, обаче й благодарих и се разделихме. На другата заран тя ми прати едно печено пиле, още топло, и шише шери и ми съобщи чрез прислужницата си, че докато живея там, всеки ден ще ме наглежда.
Добрината й просто ме изненада. С готовност приех всичко. Вечерта тя отново прати човек да разбере имам ли нужда от нещо и да заръча на прислужницата да иде в дома й заранта и да ми донесе обед. Момичето имаше нареждане да ми приготви топъл шоколад сутринта, преди да излезе, а на обед ми донесе парче телешки гърди и една паница супа. Така акушерката отдалече се грижеше за мене, а аз бях предоволна и бързо се възстанових, защото моята болест се дължеше главно на потиснатото ми душевно състояние.
Очаквах, че прислужницата, която тя ми прати, ще е някоя безсрамна нахалница, отгледана в Друри Лейн12 и затова много се безпокоях. Не исках да я оставя да спи у дома първата нощ и я следях така зорко, като че ли беше истинска крадла.
Дамата бързо се досети каква е работата и я върна обратно с бележка, в която ме уверяваше, че мога напълно да разчитам на честността на прислужницата й, че гарантира за нея, тъй като не наемала прислуга без много сериозни препоръки. Тогава се успокоих, защото действително държането на момичето потвърждаваше всичко това. В никоя къща не бях виждала по-скромна, тиха и разумна прислужница, както сама се убедих впоследствие.
Щом се почувствувах достатъчно добре, за да мога да излизам, отидох с прислужницата да видя къщата и определената за мене стая. Всичко беше толкова хубаво и чисто, че нямах никакви възражения. При тежкото си положение в този момент бях извънредно доволна да попадна на подобно място, което далече надминаваше очакванията ми.
Може би се надявате да кажа нещо за тъмните дела на жената, в чиито ръце бях попаднала. Но да направиш общо достояние мерките, към които прибягваха тук, за да освободят жените от бремето, което представляват за тях незаконородените деца, би било излишно насърчение на тая порочна практика. Тази сериозна жена използуваше няколко начина за тая цел, един от които бе гледният. Ако се родеше дете, макар и не в нейния дом (много жени я викаха да акушира по домовете им), тя винаги имаше под ръка хора, готови за някоя и друга пара да освободят и родилките, и енорията от грижите за детето. Според нейните думи децата били добре гледани. Нямам представа какво е ставало с всички тези деца, немалко на брой, които, както тя разправяше, бяха минали през ръцете й.
Много често разговарях с нея по този въпрос. Но тя настойчиво поддържаше, че е спасявала живота на много невинни агънца, както ги наричаше тя, които иначе навярно биха били убити, и е спирала немалко жени, които, отчаяни от постигналата ги беда, без нея биха се поддали на изкушението да погубят децата си. Признавах, че това е много похвално, при условие, че нещастните дечица попадат у добри хора, които няма да се държат лошо с тях. Тя ми отговаряше, че имала грижата за това; жените, на които предавала децата, били много добри и на тях можело да се разчита.
Нямаше какво да възразя, затова бях принудена да казвам:
— Госпожо, не се съмнявам, че вие изпълнявате задълженията си, но главният въпрос остава какво правят онези жени.
Тя отново ми затваряше устата с уверения, че се полагат големи грижи за тези деца.
Само веднъж през всичките ни разговори на тази тема тя каза нещо, което не ми беше по вкуса. Като ставаше дума за напредналата ми бременност, тя подхвърли нещо, което можеше да се изтълкува в смисъл,
