могат да надникнат в сърцето ни! Колко щастлива бих била, ако бях съпруга на този почтен човек, който толкова ме обича!“
И тогава си помислих:
„Какво отвратително същество съм аз! Как ще измамя този нищо неподозиран; джентълмен! На него не му минава и през ум, че се е развел с една к…, за да се хвърли в прегръдките на друга к…; че ще се ожени за жена, която е спала с двама братя и има три деца от собствения си брат; че тази жена е родена в Нюгейт, че майка й е к… и е заточена за кражба; че е спала с тринадесет мъже и е родила дете, след като го е срещнала! Нещастникът! — казвах си аз. — Какво ще прави!“
След като дълго се упреквах за греховете си, мислите ми взеха друга насока.
„Е — рекох си, — ако трябва да бъда негова съпруга, дано господ ми помогне да му бъда вярна и да отвърна с обич, достойна за неговата страстна любов. С поведението си, което той ще може да оцени, ще компенсирам миналия си живот, който ще остане скрит за него.“
Той с нетърпение очакваше да изляза от стаята си и понеже се забавих, слезе долу да говори със съдържателя за венчавката. Последният, крайно услужлив и пълен с добри намерения, бил вече пратил да повикат свещеника и когато приятелят ми му казал, че искаме да се оженим в града, той отговорил:
— Сър, моят приятел, свещеникът, е вече тук.
И така, без много приказки, той се запознал със свещеника и го попитал дали е готов да ни венчае, като обяснил, че и двамата не сме тамошни, но желаем да се оженим в техния град. Свещеникът отговорил, че съдържателят му бил вече споменал за нас и се надява, че в тази работа няма нищо нередно, тъй като приятелят ми изглежда да е сериозен господин. Но понеже той предполага, че дамата не е момиче, ще има нужда от свидетели.
— За да не се съмнявате, моля, прочетете това — рекъл моят приятел и му подал вулата.
— Това е напълно достатъчно — казал свещеникът. — Къде е дамата?
— Ей сега ще ви заведа да я видите — отвърнал приятелят ми.
Тъкмо излизах от стаята си, когато той се качи горе и ми каза, че свещеникът бил долу и след като видял вулата, бил готов да ни венчае на драго сърце.
— Но той иска да те види — рече приятелят ми. — Мога ли да го доведа?
— Има време и утре сутрин, нали? — казах аз.
— Но, мила, той, изглежда, се страхува, че ти може да си някое младо момиче, откраднато от родителите му. Макар аз да го уверих, че и двамата сме на възраст да дадем сами съгласието си за встъпване в брак, той все пак иска да те види.
— Е, направи, както искаш.
Той доведе свещеника, който се оказа много весел и симпатичен човек. Разправили му били, че сме се срещнали случайно в Брикхил; че аз съм дошла с дилижанса от Честър, а моят годеник със собствена кола; че е трябвало да се срещнем в Стоуни Стратфорд, но годеникът ми не можел да стигне дотам и пр.
— Нищо, сър — каза свещеникът, като се обърна към мъжа ми, — всяко зло за добро. Вие сте били разочарован, но аз пък излязох късметлия, защото, ако се бяхте срещнали в Стоун Стратфорд, нямаше да имам честта да ви венчая.
След това той попита съдържателя дали има молитвеник под ръка.
Аз подскочих като ужилена.
— Сър — рекох, — какво говорите! Да ни венчаете в хан, и то вечер!
— Госпожо — отвърна той, — ако искате, мога да извърша бракосъчетанието и в черква. Но уверявам ви, вашата венчавка тук ще бъде толкова валидна, колкото и ако бъде извършена в черква. Черковните закони не ви задължават да се омъжите в черква. Пък дали се венчавате денем, или вечер, няма никакво значение. Нашите принцове се женят в спалните си, и то към осем-девет вечерта.
Доста време мина, докато ме склонят, тъй като аз се преструвах, че непременно искам да се венчаем в черква; разбира се, това беше чиста комедия. Най-после дадох вид, че отстъпвам и съдържателят, жена му и дъщеря му бяха повикани горе. Той изпълняваше едновременно ролята и на кум, и на свидетел. Изкарахме много весела сватба, макар че мислите, които ме бяха мъчили целия следобед, още ми тежаха и ме караха да въздишам дълбоко от време на време. Новият ми съпруг забеляза това и се стараеше да ме развесели; той си мислеше, горкият, че се съмнявам още да не би да съм направила погрешна стъпка, като така бързо съм се съгласила да се оженим.
Прекарахме вечерта много весело, но всичко се държеше в тайна; за да не се научат слугите в странноприемницата, не им позволиха да се качат горе; жената и дъщерята на съдържателя сами прислужваха на масата. На дъщерята, която наричах шаферка, купих на следния ден най-хубавите панделки, които можеха да се намерят по тамошните магазини, а като разбрах, че градът е известен с производството на дантели, подарих на майката парче ръчна дантела за шал.
Ханджията искаше да се запази сватбата в тайна, за да не се научи главният свещеник, но въпреки всичко някои разбраха, че в странноприемницата има младоженци и рано сутринта на другия ден бяхме разбудени от църковните камбани и от една банда музиканти под прозореца на стаята ни. Но съдържателят съвсем не се смути и излъга, че сме дошли женени и като негови стари клиенти сме искали да дадем сватбена вечеря в неговия хан.
На следния ден никак не ни се ставаше — камбаните ни разбудиха рано, пък и въобще не бяхме спали много през нощта — и се чувствувахме така сънливи, че останахме в леглото почти до пладне.
Помолих хазайката да нареди да не свирят повече под прозореца ни и да не бият камбаните; тя изпълни молбата ми и ние можахме да си починем на спокойствие. Но една странна случка помрачи радостта ми тази сутрин. Понеже денят беше топъл и приятен, аз бях отворила прозореца — стаята ни имаше прозорец към улицата — и се бях облегнала на него, за да подишам чист въздух, когато видях трима конници да влизат в отсрещния хан.
Нямаше никакво съмнение! Вторият от тримата конници беше моят съпруг от Ланкашир. Просто примрях от ужас. Стоях вцепенена от страх и ми идеше да потъна в земята. Кръвта замръзна в жилите ми и цяла треперех като в треска. Не можеше да има никаква грешка — познах дрехите му, коня му, дори видях ясно лицето му.
Първото нещо, за което помислих, беше, че съпругът ми за щастие не е в стаята и няма да забележи смущението ми. След малко конниците се появиха на прозореца на една от стаите, но по това време аз бях вече затворила моя. На всеки случай не можах да се сдържа да не надзърна през прозореца; видях го пак, чух го как извика на един от слугите да му донесе нещо и се убедих в ужасната истина — това беше той и никой друг.
Страшно ми се искаше да разбера каква работа го беше довела в това градче, но нямаше как да науча това. Въображението ми пораждаше у мен ту една страшна мисъл, ту друга. За момент си помислих, че ме е открил и възмутен от неблагодарността ми и от нарушаването на дадената дума, е дошъл да ме изобличи. Въобразявах си, че се качва по стълбите, за да дойде да ме наругае. През главата ми преминаха хиляди мисли, които никога не можеха да му дойдат наум, освен ако сам дяволът му ги подшушнеше.
Така смразена от страх прекарах около два часа и почти през всичкото това време погледът ми бе прикован във вратата на отсрещната странноприемница и в техния прозорец. Най-после чух тропот при входа на хана, изтичах до прозореца и за мое голямо облекчение ги видях как излизат и тръгват на запад. Ако се бяха упътили към Лондон, щях да се страхувам да не би пак да го срещна и той да ме познае; но те заминаха в друга посока и аз най-после можах да се успокоя.
Решихме да тръгнем на следния ден, но към шест часа вечерта чухме голяма врява откъм улицата. Погледнахме през прозореца и видяхме тълпа конници, които препускаха бясно. Оказа се, че гонели трима разбойници, които били ограбили два дилижанса и някои пътници близо до Дънстъбъл Хил. Хората казаха, че ги били видели в Брикхил, в странноприемницата, в която зърнах моя съпруг от Ланкашир. Тя бе веднага обградена и претърсена, но скоро се разбра, че господата са отпътували преди около три часа. Събра се голяма тълпа и ние веднага разбрахме какво бе станало. Сега бях обхваната от други страхове и затова казах на съдържателя на хана, че неговите гости са честни хора, тъй като познавам единия от тримата джентълмени; той е много почтен човек и притежава големи имоти в Ланкашир. Веднага осведомиха стражаря, който дойде начело на разярената тълпа, тръгнала да гони престъпниците, и той поиска да чуе
