магии, вълшебници, орисии, пръчици… Аз съм войн, знаеш, ще се боря с Бевморда по моя си начин — той се засмя и потупа дръжката на стар ръждясал меч, който беше намерил захвърлен в една от рибарските колиби. — Хайде, скачай сега вътре и аз ще я отблъсна.
Лодката се плъзна леко напред и макар че пропусна малко вода, явно щеше да издържи краткото плаване до островчето. Мадмардиган я изпрати с очи, махна за сбогом и с бързи крачки се загуби между къщите.
В това време Уилоу беше зает с нагласяването на веслата. Кошничката с Елора стоеше в скута му, а Руул и Франджийн зяпаха с любопитство в прозрачната вода. Без да забележат, едно момче изплува от езерото и ги попита:
— Какво правите тук?
Изненадата им беше толкова голяма, че в първия миг изобщо не реагираха. После кафявчовците мълниеносно се скриха на дъното на лодката, а Уилоу сграбчи Елора и с треперещ глас се заоправдава:
— Ами, ние я взехме тази лодка от селото. Нямаше кого да попитаме, но ще я върнем. Само ще се разходим до острова и веднага ще я върнем.
Момчето се показваше до кръста от водата, сламенорусо, загоряло от слънцето, то фиксираше Уилоу със сините си очи и се усмихваше.
— Не знаете ли, че островът и всичко наоколо е прокълнато? — попита то кротко. — Кралица Бевморда контролира и пази със своята магия езерото от натрапници.
— Прокълнато?! — Уилоу не вярваше на ушите си. — Но в легендата не се споменава за проклятие. Фин Разиел… — той не довърши, защото момчето се гмурна във водата, без да го изслуша.
— Странно момче — Франджийн се беше престрашил да изпълзи до борда на лодката и въртеше страхливо очички.
— Това плаване ще е опасно за Елора — с тревога промълви Уилоу.
— То ще е опасно и за нас — клатеха глави Руул и Франджийн, — но ти, ти трябва да продължиш. Чарлиндрея те е натоварил с важна мисия, не забравяй. Върни ни на брега с малката, ние ще я пазим, докато си дойдеш.
Уилоу неохотно загреба назад.
Скриха детето в една по-запазена колиба и след като го пови и целуна, той пак се отправи към лодката.
Сърцето му се свиваше от лошо предчувствие. Тежки буреносни облаци се задаваха от хоризонта, прозрачната преди вода беше станала белезникава и мътна, вятърът се усилваше. С мъка въртеше Уилоу греблата и се напрягаше здравата, защото езерото сякаш оказваше съзнателна съпротива. Мъгли плъзнаха и скриха брега от погледа му дълго преди да достигне острова. Разколебан и уморен, той най-после стъпи на стръмния и каменист бряг.
— Фин Разиел! Къде си! Излез, моля те. Помогни ни! — викаше Уилоу във всички посоки.
Черните облаци се надвесиха над острова, ята мрачни птици прелитаха ниско над главата му, но никой не му отговаряше.
— Моля те, моля те, Фин Разиел! — не преставаше да вика той вече съвсем отчаян.
— Върви си у дома! Махай се! Ти луд ли си да идваш тук! — дочу изведнъж Уилоу тънко и досадно гласче. — От клоните на близкото дърво го гледаше с живите си и интелигентни очи едно много прилично на катерица животинче. — Кой си ти? Какво искаш?
— А-аз съм Уилоу Угфуд. Дойдох да намеря Фин Разиел, Великата Вълшебница.
— Това съм аз! Аз съм Разиел!
— Какво! Това не може да бъде истина!
— Истина е! — животинчето скочи на земята. — Бевморда първо ме заточи на този остров, а после ме преобрази.
— Но в легендата не се казва, че…
— Легендата, легендата! Кажи ми сега, защо си рискувал живота си с това идване дотук?
— Донесох вълшебната пръчица на Чарлиндрея, ето! — Уилоу я измъкна от скрития си джоб и тя заблестя в ръката му.
— Чарлиндрея! — изписка радостно Фин Разиел. — Значи предсказанието се е сбъднало, владетелката на всички кралства — Елора Данан — се е родила!
— Да, тя е там на брега и има нужда от твоята помощ, Разиел.
— Бързо тогава! Бевморда знае, че пръчицата е тук. Сега тя ще се постарае да унищожи и теб, и детето по всевъзможен начин. Към лодката, не губи време. Да се махаме оттук, преди да е станало съвсем късно.
— Разиел, погледни езерото! Бурята! — опитваше се да надвие Уилоу виещия вятър.
— Не мисли! Вярвай ми! Греби с пълни сили, животът ти зависи от това, Уилоу Угфуд!
Малкият Нелвин се надвеси над веслата и се хвърли всред бушуващите вълни, сигурен, че никога повече няма да види любимото си семейство.
— Убий го! — изпищя пронизително Фин Разиел изведнъж. — Убий го!
— Какво? — грохотът на вълните отнесе думите й и Уилоу нищо не разбра.
— Убий го! — изпищя отново тя, сочейки русокосото момче, което се катереше в лодката зад Уилоу.
— Какво? Да убия това невинно момче ли?
— Да, да! Това не е момче, отвори си очите!
Уилоу погледна за миг малко по-съсредоточено и се втрещи от ужас. Сините очи се бяха налели с кръв, жадни за убийство. Между усмихнатите устни блестяха хищни зъби, краката и дланите му бяха покрити с ципи и люспи.
Уилоу замахна с едно от греблата, но съществото се изсмя и скочи в побеснялата черна вода.
— Свършено е с нас! — жално проплака Фин Разиел и преди Уилоу да разбере какво всъщност става, съществото ги нападна отново.
Този път то беше огромно, зиналата му уста погълна носа на лодката и с рязко движение я преобърна. Уилоу падна с главата напред сред ревящите, разбиващи се вълни и отчаяно зарита с ръце и крака в последен опит да спаси живота си. Обзе го шемет и страхът внезапно отстъпи пред някаква необичайна тишина, в която всичко се движеше бавно като насън. Последното, което си спомняше, беше, че когато видя чудовището да напада за трети път, той събра сетни сили и хвърли срещу него един от магическите жълъди.
Когато се опомни, гласът на Фин Разиел радостно го зовеше. Тя се беше вкопчила в преобърнатата и разбита лодка и му махаше с лапки. Вълните и бурята значително бяха утихнали и Уилоу инстинктивно и след доста мъки доцапа до нея.
— О, Уилоу! Как само се вкамени онова отвратително чудовище и потъна без звук тъкмо когато си мислех, че е дошъл краят ни!
Уилоу нямаше сили да отговори, само се усмихваше щастливо. Невидимо течение ги отнесе полека до брега, където Руул и Франджийн чакаха тревожни и възбудени. От колибата долиташе радостният смях на Елора и плясъкът на малките й ръчички.
— Не разбирам глупавата ти усмивка, Уилоу. Разби лодката, едва не загина, а на всичкото отгоре не водиш Фин Разиел — недоволстваше Франджийн.
— Аз съм Разиел, идиот такъв! Кажи му, Уилоу! — катеричката махаше опашка и нервно кръстосваше напред-назад.
— Боже, каква е малка и космата, а и зла, както изглежда! — неодобрително и заядливо каза Руул.
— Бевморда я е преобразила, Руул, но това е самата Фин Разиел, колкото и да не ти се вярва — отвърна помирително Уилоу.
— Хайде стига! — прекъсна ги Фин Разиел. — Извади вълшебната пръчица и кажи заклинанието.
— Заклинанието ли?
— Какво искаш да кажеш с това „Заклинанието ли?“, Уилоу? Нали си магьосник?
— Е, не съвсем… не още. Аз съм селянин, знам разни трикове. Но, ако ти ме научиш…
— Селянин? Трикове?! Чарлиндрея ми е изпратила някакъв селянин! Това е истинска лудост!
— Добре де, научи ме, не ми се карай. Аз ще се опитам да върна предишния ти образ, обещавам ти. След толкова присмех, обиди и гонения, в който половин дузина пъти едва не загубих живота си, нямам
